О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.685
София 30.10. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 614/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Х” АД, със седалище в гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 10 от 16.03.2009 г. по гр.д. № С-12/2008 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, с което е оставено в сила решение № 40 от 01.08.2007 г. по гр.д. № С-13/2007 г. на Софийски градски съд, VІ-7 състав за отхвърляне на предявения против Д. а. „Държавен резерв и военновременни запаси”, гр. С. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 95 967 лв., представляваща неизплатено обезщетение, с което ответникът се е обогатил за периода от 01.01.2003 г. до 01.08.2006 г. за ползване на собствен на ищеца открит склад с площ 1 116 кв.м.
Касаторът инвокира основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК. В приложеното изложение на основанията за допускане на обжалването се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с твърдения, че е необходимо ВКС да се произнесе по съществените за изхода на делото материалноправни въпроси, отнасящи се до: характера на отношенията между страните по съхранението на м. , престанали да имат качеството „военновременни запаси” и при декларираната неколкократна воля на страните за липса на договорни отношения между тях, както и до продължаване действието на договор ex lege съгл. § 2 от З. разпоредби на Наредба за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси. Поддържа се, че произнасянето по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона както и за развитие на правото, а тяхното значение за делото се определя от правните изводи на съда по съществото на спора.
Ответникът по касация – Д. агенция”Държавен резерв и военновременни запаси”, чрез пълномощника си, взема становище за неоснователност на жалбата и по съображения в писмен отговор моли да се потвърди въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди изводите на първата инстанция за неоснователност на исковата претенция, решаващият съдебен състав на Софийския апелативен съд е приел, че за исковия период от време и към момента на подаване на исковата молба, посочените от ищеца м. , представляващи военновременни запаси, създадени по предишни разчети и вложени за съхранение при ищеца не са били освободени по предвидения в чл.24 от ЗДРВВЗ, а съгласно §2 от ЗР на Наредба за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси, сключеният на 24.04.2008 г. договор за съхранение на военновременни запаси и продължил да действа и след 28.10.2003 г. – до настъпване на законовите предпоставки за прекратяването му.
Поставените в изложението материалноправни въпроси, свързани с действието на договора за съхранение на военновременните запаси и предпоставките за преустановяване на облигационната обвързаност между страните, безспорно са значими за изхода на делото. Независимо от наличието на общата предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК, не може да се приеме за доказана поддържаната от касатора хипотеза на т.3, чл.280, ал.1 ГПК. Този текст визира липсата единна практика на ВКС по формулираните от касатора въпроси или необходимост за преодоляване на противоречива или неправилна практика или необходимост, по пътя на казуалното тълкуване на приложимите разпоредби на сега действащия Закон за държавните резерви и военновременни запаси и Наредбата, приета с ПМС № 234/21.10.2003 г., на основание чл.10, ал.1 от закона, Закона за защита на потребителите, да се преодолее неяснота или непълнота в посочените нормативни актове.
По делото е безспорно, че се касае за създадени военновременни запаси и за съхраняването им при ищцовото дружество по силата на договор за влог, сключен през 1998 г. С приемането на новата нормативна уредба относно държавните резерви и военновременни запаси от 2003 г., договорните задължения на съхранителите по предишни разчети не могат да се считат за автоматично прекратени. Напротив, налице е изрична заключителна разпоредба – §2 от Наредбата, издадена на основание чл.10 ал.1 ЗДРВВЗ, според която създадените държавни резерви и военновременни запаси остават на съхранение при съответните съхранители до промяна на номенклатурите и нормативите и вземане на решение за освобождаването им. Законодателят изрично е предвидил основанията за освобождаване на военновременни запаси, процедурата за това и компетентните органи, които могат да формират решение. Съгласно чл.24, ал.1 от ЗДРВВЗ „ освобождаването на военновременните запаси се извършва с решение на Министерски съвет или на упълномощен от него орган по предложение на председателя на ДА”Д”. Въз основа на решението председателят на агенцията издава последваща заповед за освобождаване…” В Д. разпоредба на закона – §1, т.4 е дадено легално определение на „освобождаване на държавни резерви и военновременни запаси” като действие по промяна на статута им с акт на Министерски съвет. От това следва извод за ирелевантност на доводите на касатора, свързани с разменена между страните кореспонденция през 2006 г. по повод основанието за съхраняване на военновременните запаси и дължимото от ответника обезщетение/разходи за съхранението. Независимо от приетата през 2003 г. нова нормативна уредба, цитираните разпоредби са пределно ясни и не създават съмнения при прилагането им, включително и по отношение на заварени правоотношения между агенцията и съхранители на военновременни запаси.
Останалите доводи на касатора са относими към поддържаните основания за касационно обжалване и е недопустимо преценяването им в производството по чл.288 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 10 от 16.03.2009 г. по гр.д. № С-12/2008 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: