О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 686
София, 16.06.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 6928/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
С Решение № 5547 от 18.07.2014г. по в.гр.д.№9522/2013г. СГС е ОБЕЗСИЛИЛ решение от 15 април 2013г., постановено по гр. д. № 50056/2011г. от Софийски районен съд, 27 състав, в частта, в която съдът е присъдил законна лихва, считано от 22.11.2011г. до окончателното плащане на двете присъдените неустойки, и е прекратил производството по делото по тези искания; ОТМЕНИЛ е решението от 15 април 2013г., постановено по гр. д. № 50056/2011г. от Софийски районен съд, 27 състав, в частта, в която съдът е осъдил на осн. чл. 92 ЗЗД, [фирма] да заплати на А. К. П. неустойка над размера от 600 лв. до 1 250.00лв. по предявения частичен иск с размер на твърдяното вземане от 17560 лева, поради продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача за недвижим имот на адрес: [населено място], кв. Г. М., [улица], №86, за абонатен №[ЕГН] и за периода от 26.06.2009г. до 21.11.2011г. ; в частта, в която съдът е осъдил на осн. чл. 92 ЗЗД [фирма] да заплати на А. К. П. сумата от 1 250.00 по частичен иск с размер на твърдяното вземане от 35 150 лева, поради продължително нерегламентирано прекъсване на ел. снабдяването по вина на електроразпределителното предприятие за недвижим имот на адрес: [населено място] , кв. Г. М., [улица],№86, за абонатен №[ЕГН] за периода от 26.05.2009г. до 21.11.2011 г., както и в частта, в която в тежест на ответниците са възложени разноски – над сумата 324, 86 лв. по иска, предявен срещу [фирма], и над сумата 162, 43 лв., възложени в тежест на [фирма], – и вместо това постановил ново, с което е : ОТХВЪРЛИЛ иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен от А. К. П. срещу [фирма], за заплащане на неустойка над размера от 600 лв. до 1 250.00лв. по предявения частичен иск с размер на твърдяното вземане от 17 560 лева и за периода от 26.06.2009г. до 21.11.2011г. ; иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен от А. К. П. срещу [фирма] за заплащане на сумата от 1 250.00лв. по частичен иск с размер на твърдяното вземане от 35 150 лева, поради продължително нерегламентирано прекъсване на ел. снабдяването по вина на електроразпределителното предприятие за процесния недвижим имот за периода от 26.05.2009г. до 21.11.2011 г.; ПОТВЪРДИЛ е първоинстанционното решение в останалите обжалвани части, с които искът на А. К. П. срещу [фирма] с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД е уважен до размер 600лв. и в частта, с която на основание чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.12 т.3 от Общите условия [фирма] е осъдено да възстанови достъпа на А. К. П. до електроразпределителната мрежа на адрес [населено място] , кв. Г. М., [улица],№86, за абонатен №[ЕГН]. Със същото решение на основание чл.78, ал.1 ГПК [фирма] и [фирма] са осъдени да заплатят на А. К. П. по 300лв. деловодни разноски за въззивното производство, а А. К. П. е осъден да заплати на „Ч. Електро България” разноски по делото в размер на 304 лв., както и на [фирма] разноски по делото в размер на 250лв.
Недоволен от това въззивно решение в частта, в която е уважен искът за реално изпълнение на задължението за възстановяване подаването на електроенергия по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е касаторът-ответник [фирма], представляван от юрк. В. И., който го обжалва в срок, като счита, че същото е неправилно и необосновано, тъй като при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждането на деловодни разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението, като се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси : 1/” Какви са предпоставките за уважаване на иск за възстановяване на достъпа на обект на потребител на ел. енергия към електроразпределителната мрежа и доказаната собственост върху обекта, една от тях ли е?” и 2/” Какво представлява понятието достъп на определен обект към електроразпределителната мрежа и има ли основание за уважаване на иск за повече от един „достъп” за едно и също лице, на един и същи адрес, при условие, че ищецът не е доказал на този адрес да има повече от един обособен отделен жилищен или друг обект. Съответно следва ли Съдът по иск за възстановяване на доставката на ел. енергия на конкретен имот да отчете като относимо обстоятелство факта, че към ищецът се осъществява доставка по две кабелни линии за същия имот, като не е доказвано да има незахранен трети обект или въобще да има три отделни обекта на собственост и „присъединени обекта“ по смисъла на Наредба №6 от 2004 г. /отм./” и по процесуалноправния въпрос: 3/ „Има ли страна по делото задължение да доказва отрицателния факт, че ищецът не е собственик на процесния имот, както и че доставката не е преустановена към датата на последното открито съдебно заседание. Изправен ли е клиент, който има доставка за същия обект, но твърди, че няма такава и чия е доказателствената тежест за това?” Според касатора във връзка с първия въпрос е налице основанието по чл.280 т.2 ГПК, евентуално – това по чл.280 т.3 ГПК. Позовава се на решение от 24.01.2011г. по в.гр.д. №2054/2010г. на СГС, което е влязло в сила, както и на решение от 26.06.2012г. по в.гр.д. №12767/2011г. на СГС, и Решение от 02.08.2013г. по гр.д. №90/2013г. на РС Берковица, за които няма данни дали са влезли в сила. Във връзка с втория въпрос поддържа основанието по чл.280 т.3 ГПК. Счита, че „ правоотношенията все още са нови и се нуждаят от тълкуване, което ще е от полза както за операторите на мрежите, така и за спокойствие в правоотношенията с клиентите и намаляване на формалните и неестествени спорове”. Във връзка с третия въпрос касаторът поддържа наличие на основанието по чл.280 т.2 и на чл.280 т.1 ГПК. Позовава се на Решение №1071 от 10.10.2008 г. по гр.д. №4792/2007 г. на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./, според което неизправния клиент не може да иска доставка; на Решение № 394 от 18.05.2010 г. по гр. д. № 1584/2009 г., Г. К., III Г. О. на ВКС, постановено по чл.290 от ГПК, според което отрицателен факт не подлежи на доказване; на Решение № 361 от 31.05.2011 г. по гр. д. № 484/2009 г., Г. К., I Г. О. на ВКС /по чл.290 ГПК/ и Решение № 616 от 15.12.2008 г. по т. д. № 530/2008 г., I Т. О. на ВКС, според които също отрицателните факти, поради своята същност, не подлежат на доказване.
Ответната страна А. К. П. в представен писмен отговор чрез адвокат Г. взема становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на сторените в настоящото производство разноски в размер 500лв.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалваната част от решението си въззивният съд приел, че е сезиран с иск по чл.79 от ЗЗД за реално изпълнение. След анализ на доказателствата е приел, че по делото е установено, че за аб. № [ЕГН] за обект на ищеца, присъединен към електроразпределителната мрежа (което не е било спорно в първата инстанция), не е имало доставка на електрическа енергия и отсъства напрежение по проводника, захранващ с напрежение входящата клема на електромера с фабр. № 2194270, монтиран на 18.03.2009г. според заключението на съдебно – инженерната техническа експертиза . Приел е също, че по делото не е установено наличието на конкретното основание за преустановяване на електрозахранването „поради неплащане” – не са представени по делото, нито са били установени при проверката на вещото лице заповеди ( или други актове) за преустановяване на захранването на твърдяната от ответниците дата 27.08.2009г., отнесена в електронните масиви на продавача за номер 300046980460, който не се спори, че индивидуализира купувача – ищец. Приел е за недоказано възражението за преустановяване на преноса на електрическа енергия поради неплащане на сумата 56, 25 лв. за потребена енергия В тази връзка е посочил, че в документите, касаещи задължение за такава цена, без данни кога са връчени на потребителя, е обективирано предупреждение за преустановяване на енергията на 24.07.2009г., макар на 31.07.2009г. да е издадено ДКИ, с което е намалена цената ; че по делото не е представено и искане за преустановяване на електрозахранването поради неплащане, нито документи (протоколи) за преустановяването му; че от анализа на доказателствата се обосновава извод, че е установено по делото, че датата на прекъсване на електрозахранването на процесния обект е както се твърди в исковата молба – 26.05.2009г. ; че фактът, че до 22.07.2009г. е отчетена електрическа енергия не опровергава приетото по-горе, доколкото отчетният период, за който е начислена цена от 56, 25 лв., окончателно формирана след издаване на ДКИ от 31.07.2009г., започва от 22.04.2009г. Като допълнителен аргумент съдът е посочил, е че след 22.07.2009г. до 27.08.2009г. няма данни по делото да е отчитано потребление на електрическа енергия от страна на А. К. П. за разглеждания клиентски номер. Въззивният съд е приел и това, че претенцията към дата 26.05.2009г. на [фирма] за заплащането на корекция на сметка на ищеца въз основа на констативен протокол от 13.05.2009г. е отречена със сила на пресъдено нещо с източник влязло в сила решение на 08.04.2011г. по гр. д. № 36157/2009г. на СРС, 50 състав. При това положение няма основание за прекъсване на електрозахранването към разглежданата и възприета дата поради неплащане на потребена електрическа енергия, уредено в чл. 123а (отм., но в сила за процесното правоотношение) ЗЕ, което се извършва по искане на крайния снабдител (чл. 123а, ал. 3 отм. ЗЕ). Съдът е намерил за неотносими представените пред въззивната инстанция констативни протоколи от 10.02.2014г., съдържащи констатация, че средства за търговско измерване (електромер), монтирани на адреса, където се намира и процесният обект, са захранени с електрическа енергия. За да обоснове извода си е посочил, че два от протоколите, в които П. фигурира като потребител, се отнасят за други абонатни номера и електромер с друг фабричен номер от монтирания за аб. № [ЕГН] на 18.03.2009г., като в протоколите не е обективирано, че е монтирано друго СТИ за обекта на ищеца, нито такова доказване е проведено от ответниците; че приложеният към писмена защита на ответника по жалбата протокол в индигово копие не е част от доказателствата по делото, за да послужи за определени правни изводи на съда; че т.н. констативен протокол от 31.01.2014г., под който са се подписали три физически лица, има само формална доказателствена сила, т. е. съдът е длъжен да приеме само, че направените изявления в него изхождат от тях (чл. 180 ГПК), без да е обвързан от обстоятелствата, посочени в него, които подлежат на доказване с допустими доказателствени средства, каквито писмените свидетелски показания не представляват по процесуалния закон. В обобщение съдът е посочил, че недоказването на правопроизводящи за право на ответника [фирма] факти да преустанови присъединяването на обекта на потребителя на електрическа енергия в хипотеза на чл. 123а (отм.) ЗЕ, каквато се поддържа в писмо до потребителя изх. № 1000000014910/01.08.2011г., се отнася във вреда на жалбоподателя, поради което и искът за реално изпълнение на задължението му за пренос на електрическа енергия („всеобщо предлагана услуга” по смисъла на § 1, т. 4 ДРЗЕ в относимата към спора редакция) е основателен. В тази част решението на първоинстанционния съд е правилно и подлежи на потвърждаване чрез препращане към мотивите му – приетите фактически положения и правните изводи по този иск (чл. 272 ГПК).
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Изложението не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая решаващите мотиви на въззивния съд са, че П. е бил присъединен потребител, че достъпът му до електропреносната мрежа е бил прекъснат без да е установено наличието на годно основание за това от страна на ответното дружество, поради което и искът за възстановяване на този достъп е основателен. При тези мотиви на въззивния съд въпросът за предпоставките за уважаване на иск за възстановяване на достъпа на обект на потребител на ел. енергия към електроразпределителната мрежа е обуславящ решаващите изводи на съда, но по отношение на него не е установено наличието на поддържаните специфични предпоставки. На първо място касаторът се е позовал на основанието по чл.280 т.2 ГПК, поддържайки противоречие на въззивното решение с цитираните и приложени към изложението актове от обхвата на каузалната практика. Позоваването на тези актове е некоректно, тъй като същите са постановени при различна фактическа обстановка, изводите са обусловени от конкретиката на казусите и поради това не могат да обосноват извод за наличие на противоречие в поддържания от касатора смисъл. Същевременно касаторът сочи, че въззивното решение противоречи на тези актове, тъй като в последните е прието, че качеството потребител по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ/отм./ е извлечено именно от обстоятелството дали ищецът е собственик на присъединения обект. Правни разрешения в такава насока съдът не е излагал и същите не обуславят решаващите му изводи, което е достатъчно , за да се обоснове извод, че визираното от касатора основание не е налице. Предмет на делото е не правото на потребителя да бъде първоначално присъединен към електроразпределителната мрежа, а правото му да бъде да възстановено подаването на електроенергия, след като вече е бил присъединен. С оглед на това обстоятелството дали е собственик или не е ирелевантно в случая. Не е налице във връзка с този въпрос и поддържаното основание по чл.280 т.3 ГПК. Това основание е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая касаторът не е изложил конкретни съображения в тази насока.
Останалите повдигнати правни въпроси от касатора-ответник не обуславят решението, нещо повече не са правно разрешавани от въззивния съд. Следва да се посочи и това, че поставените под №2 в изложението въпроси са фактически и касаят конкретните факти по делото. Те са привързани към собственото разбиране на касатора досежно установените в процеса факти, които обаче не са приети за установени от страна на съда. Въпроси, които имат за предмет факти, макар и релевантни за спора, са фактически и с поставянето им не може да се обоснове извод за наличие на общо основание за достъп до касация.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна сторените такива в настоящото производство в размер 500лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5547 от 18.07.2014г. на Софийски градски съда, постановено по в.гр.д.№9522/2013г. , В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 15 април 2013г., постановено по гр. д. № 50056/2011г. от Софийски районен съд, 27 състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.12 т.3 от Общите условия [фирма] е осъдено да възстанови достъпа на А. К. П. до електроразпределителната мрежа на адрес [населено място], кв. Г. М., [улица],№86, за абонатен №[ЕГН].
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на А. К. П. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 500лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: