О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 686
София, 23.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №6343/2013 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№11916/23.7.2013 г., подадена от адв. Д. И. – процесуален представител на молителката Т. М. Ю. от [населено място], [община], област Б., против въззивно определение №1687/27.6.2013 г. по ч.гр.д.№1024/2013 г. по описа Бургаския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение №185/05.4.2013 г. по гр.д.№1041/2012 г. по описа на Айтоския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка в настоящото производство с правно основание чл.126 СК за връщане на непълнолетното дете О. Т. М., при нея.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, с оглед събраните по делото доказателства и изхождайки от интересите на детето, че е налице хипотезата на чл.126, ал.3 СК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, жалбоподателката моли да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, като сочи въпрос относно приложението на чл.126, ал.3, във връзка с ал.1 СК и определянето на важни причини, които налагат децата да живеят отделно от родителите си. Сочи се противоречива практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съобрази следното:
Жалбата е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.126, ал.2 СК “Когато детето се отклони или бъде отклонено от местоживеенето си, районният съд по настоящия адрес на родителя по негово искане постановява връщане на детето, след като го изслуша. Определението на съда може да се обжалва пред окръжния съд,”. Анализът на посочената правна норма сочи като първоинстанционен съд – районният. Същата обаче определя двуинстанционност на производството, предвид текста на изречение второ, и не се обхваща от хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Поради това настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че е налице изчерпване на предвидения в ГПК инстанционен ред. Жалбата като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, вх.№11916/23.7.2013 г., подадена от адв. Д. Н., процесуален представител на Т. М. Ю. от [населено място], [община], област Б., против определение №12687/27.6.2013 г. по ч.гр.д.№1024/2013 г., по описа на Бургаския окръжен съд, г.к.
Определението може да се обжалва от жалбоподателите пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от получаване на съобщението с настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: