3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 686
София, 24.09.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 5032 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. Х. Л. срещу определение № 204 от 25.06.2014 г. по в. гр. д. № 176 по описа за 2014 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната и жалба против определение № 1112 от 22.04.2014 г. по гражданско дело № 524 по описа за 2014 г. на Бургаския окръжен съд, съдържащо отказ да бъде освободена от заплащане на държавна такса. Частният жалбоподател твърди, че по въпроса относно преценката на материалните възможности при освобождаване от внасяне на държавна такса обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС, формулирана в определения № 322 от 16.06.2011 г. по ч. гр.д. № 312/2011 г. на ІІІ ГО, № 416 от 21.07.2009 г. по ч. гр.д. № 408/2009 г. на І ГО, № 512 от 2.09.2009 г. по ч. гр.д.№ 108/2009 г. на І ГО и № 456 от 13.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1672/2008 г. на І ГО на ВКС. Ето защо моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на определението на Бургаския апелативен съд, да го отмени и да постанови друго, с което да я освободи от внасяне на държавна такса.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното:
За да потвърди отказа на първоинстанционния съд да освободи частния жалбоподател от внасяне на държавна такса, въззивният съд е възприел неговите съображения, че предмет на спора е шестетажна жилищна сграда в [населено място], който е на значителна стойност, владее се от молителката и от този имот могат да се получават доходи от наем. Освен това молителката е в добро здравословно състояние, което и позволява да осъществява трудова дейност. Тези мотиви на съдилищата не противоречат на цитираната от частния жалбоподател практика на ВКС. В определения № 322 от 16.06.2011 г. по ч. гр.д. № 312/2011 г. на ІІІ ГО и № 456 от 13.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1672/2008 г. лицето, което е освободено от държавна такса, не е притежавало недвижим имот. В определение № 416 от 21.07.2009 г. по ч. гр. д. №416/2008 г. по ч. гр.д. № 408/2009 г. освободеният от държавна такса молител е бил възрастен, страдал е от множество заболявания и е притежавал само собствено жилище и земеделски земи, от които е получавал минимална рента. Според определение № 512 от 2.09.2009 г. по ч. гр.д.№ 108/2009 г. на І ГО лицето все още не си е възстановило правото на собственост върху земеделските земи и не е могло да получава доходи от тях. Следователно се касае за случаи, при които съдът е преценил невъзможността на лицето да внесе дължимата държавна такса въз основа на различна фактическа обстановка от тази по настоящото дело. В посочената от частния жалбоподател практика молителите или не са притежавали право на собственост върху недвижим имот, или от притежавания от тях недвижим имот не биха могли да се получат достатъчно доходи. Настоящият случай не е такъв. Молителката е собственик на недвижим имот в [населено място], състоящ се от четири жилищни етажа с по 88 кв.м. застроена площ всеки един от тях, жилищен тавански етаж с площ от 72 кв.м. и един гаражен етаж от 91 кв.м. Дори да се приеме, че двата жилищни етажа са заети от нейния син и внук и от нейната майка, спрямо която молителката изпълнява задължението си за издръжка и гледане, остават други свободни обекти, които са годни за отдаване под наем, а целият недвижим имот може да послужи като обезпечение за получаване на нужните средства на кредит. Приложимата практика в тази хипотеза предвижда, че освобождаването от заплащане на държавна такса е изключение, което може да се приложи само при невъзможност да се извлекат доходи от притежаваното от молителя имущество. Когато молителят притежава недвижим имот, който може да послужи за доход от наем, може да бъде осребрен или да послужи като обезпечение за отпускане на кредит, освобождаването от държавна такса не е оправдано/определение № 553 по ч. гр. д. № 553 по ч. гр. д. № 448/2010 г. на ІV ГО, определение № 203 от 28.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1549/2013 г. на ІV ГО на ВКС и други/.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че определението на Бургаския апелативен съд по повдигнатия от касатора правен въпрос не противоречи, а съответства на практиката на ВКС, поради което не следва да се допуска касационното му обжалване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 204 от 25.06.2014 г. по в. гр. д. № 176 по описа за 2014 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: