Определение по т.д. №679/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№686
гр. София, 04.11.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесети октомври, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №679/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „К. със седалище гр.Пловдив срещу решение №386 от 31.03.2010 г.на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. №175/2009 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №458/24.11.2009 г. на ВОС постановено по т.д.№87/09 по описа на съда, с което е уважен искът на „Д.. С. Загора срещу касатора за сумата от 45 032,44 лева, дължими като възнаграждение по договор за изработка , както и В ЧАСТТА, с която е отменено първооинстанционното решение в отхвърлителната част и е уважен искът за присъждане на неустойка за забавено плащане на горната сума за периода 01.09.2008 г.-09.02.2009 г. в размер на 7 246,83 лева. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на така предявените искове.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че правните въпроси от значение за спора са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съд се е позовал на договор № 9/12.05.2008 г. между страните на , по силата на който ищецът-ответник по касационната жалба „Д.” АД-Ст.Загора е следвало да изработи, достави и монтира машини и съоръжения на ответника-възложител срещу договорено възнаграждение. Приел, че страните не спорят относно факта на изпълнение на уговореното от страна на изпълнителя-ищец, поради което възложителят „К. дължи заплащане на възнаграждението в пълен обем, включително и процесната част от последната вноска. По отношение на претендираната неустойка за забавено плащане уговорена между страните в т.13 от договора , съдът е счел, че цялостната инсталация като част от обект по проект на Д.” е била приета с протокол №038/28.07.08 г., който доказва нейното изпълнение и функциониране. Ето защо, от тази дата възложителят е бил задължен към изпълнителя за заплащане на дължимата процесна част от уговореното възнаграждение , поради което от тогава е в забава по отношение на него. На тази база е направен изводът, че претенцията за присъждане на неустойка за периода след тази дата е основателна. Съдът е обсъдил постигнатото в хода на делото извънсъдебно споразумение от 28.04.2009 г., но е приел, че същото не променя уговорките в самия договор, а е насочено единствено към извънсъдебно уреждане на отношенията, което не се е осъществило.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи правни въпроси от значение за изхода на спора, които уточнени и конкретизирани се свеждат до това, достатъчно ли е възложената с договора за изработка работа фактически да е изпълнена, за да се дължи възнаграждение или е необходимо същата да бъде изрично приета от страна на възложителя или поне да бъде поканен да стори това. Твърди се , че в обжалваното решение тези въпроси са решени в противоречие с посочената от него задължителна практика / Решение №34 от 22.02.2010 г. по т.д. № 588/ 2009 г. на ВКС, ІІ т.о. / , постановено по чл.290 от ГПК и казуална практика на ВКС/ Р №1661/06.12.1999 г. по гр.д. № 972/99 , V г.о. на ВКС / – т.е. налице е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 и т.2 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат под най-малко една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, въз основа на които решаващият състав на въззивния съд е формирал правните си изводи по конкретния правен спор. Следователно, по отношение на така поставения въпрос е налице съотносимост към предмета на спора, тъй като съдът е изградил крайните си изводи от значение за изхода на спора въз основа на него. От съдържанието на приложеното към изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК решение №34 от 22.02.2010 г. по т.д. № 588/ 2009 г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по чл.290 от ГПК се установява, че е налице противоречие в отговора на тези въпроси, които се дават в решението, чието допускане до касация се иска и посочената съдебна практика. Съгласно ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 на ОСГТК на ВКС решенията постановени по чл.290 от ГПК представляват задължителна практика на ВКС и противоречието с тях обосновава основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
По изложените съображения налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №386 от 31.03.2010 г.на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. №175/2009 г.,
УКАЗВА на касатора „К. със седалище гр.Пловдив да внесе по сметка на ВКС на основание чл.18 ал.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата сумата от 1 045,64 лева в едноседмичен срок.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.