3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 686
София, 29.10.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2910/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. В. Б. от [населено място] срещу разпореждане от 09.07.2014 г. по гр. д. № 12891/2013 г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от частния жалбоподател касационна жалба срещу постановеното по същото дело въззивно решение от 04.06.2014 г.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и се прави искане за неговата отмяна.
Ответникът [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да разпореди връщане на подадената от М. В. Б. касационна жалба, съдията – докладчик от Софийски градски съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение е постановено по търговско дело с цена на обективно съединените искове 7 586 лв. – претендирано застрахователно обезщетение по чл.208, ал.1 КЗ, и 285 лв. – обезщетение за забава, и с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Търговският характер на делото е обоснован с предмета на разрешения с въззивното решение правен спор, произтичащ от абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.6 ТЗ – договор за застраховка. Като ирелевантно за допустимостта на касационното обжалване е преценено обстоятелството, че спорът е разгледан по общия исков ред, а не по реда на уреденото в Глава 32 ГПК особено производство по търговски спорове.
Обжалваното разпореждане е правилно.
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела.
Законосъобразен е изводът на съдията – докладчик от Софийски градски съд, че преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване следва да се извърши съобразно критерия на чл.280, ал.2 ГПК за достъп до касация по търговски дела. Предмет на защита с предявените по делото искове са вземания, произтичащи от абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.6 ТЗ – застрахователна сделка, сключена от ответника в кръга на извършваната от него търговска дейност, които обстоятелства са достатъчни за квалифициране на делото като търговско. Размерът на вземанията, с които съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК се съизмерява цената на исковете, е под 10 000 лв. и предвид изричната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, както е указано в самото него.
Неоснователен е поддържаният в частната жалба довод, че след като не е разглеждано по реда на Глава 32 ГПК „Производство по търговски спорове”, а по общия исков ред, делото не следва да се определя като търговско. Съгласно чл.365 ГПК, на разглеждане по реда на Глава 32 ГПК подлежат само искове за разрешаване на търговски спорове от кръга на визираните в чл.365, т.1 – т.5 ГПК, които са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. В конкретния случай цената на исковете обуславя родова подсъдност на спора на районен съд като първа инстанция – чл.104, т.4 ГПК, което изключва възможността за разглеждане на делото като търговски спор по реда на Глава 32 ГПК. От значение за квалифицирането на едно дело като търговско по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК са неговите страни и предмет, а не процесуалният ред, по който е разгледано от инстанциите по същество. Извод в този смисъл е направен и в обжалваното разпореждане, като същият се споделя и от настоящата инстанция.
По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 09.07.2014 г. по гр. д. № 12891/2013 г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от М. В. Б. от [населено място] касационна жалба срещу постановеното по същото дело въззивно решение от 04.06.2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :