О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 686
гр. София, 04.12.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 14 ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1455/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Р. И. П. и В. Л. П. срещу Решение №120 от 13.12.2017 г. по т.д. № 297/17 на БАС, с което е потвърдено решение №303/04.08.2017 г. на БОС, постановено по т.д. №77/2017 г., в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК” ЕАД-София сумите от 23 573,46 евро- главница, 2 065,61 евро-договорни лихви за периода 28.04.2015 г. до 09.03.2016 г. ,9,11 евро-наказателни лихви върху просрочената главница, 487,46 евро-заевни такси, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ -05.04.2016 г. до окончателното плащане и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, ГПК.
От страна на ответника по касационната жалба е подаден писмен отговор, в който са изложени доводи за липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че процесното правоотношение между страните е възникнало на основание сключен между тях на 27.10.2009 г. договор за жилищен и ипотечен кредит, по силата на който банката –ищец е отпуснала на двамата ответници-кредитополучатели сумата от 25 000 евро за закупуване на недвижим имот със срок за връщане 360 месеца и при БЛП 4,69% и стандартна добавка 4,10 % или при договорен лихвен процент от 8,79 %. На последните е връчен екземпляр от ОУ на банката като неразделна част от договора,подписан между страните, което се удостоверява от подписите на последните върху представеното в хода на процеса копие от същите ОУ. Липсата на подписи на кредитополучателите върху всяка страница от последните не опорочава сключването на договора за кредит, доколкото съответните разпоредби на чл.11 ал.2 и чл.22 ЗПК/в сила от 12.05.2010 г./ не са действали и съответно се явяват неприложими към сключените преди действието на този закон договори за кредит. Последното се отнася и за действието на чл.38 от ЗКНИП. По отношение на уговорките за право на банката на възнаградителна лихва и определяне на нейния процент, съдът е изложил съображения,че тези клаузи не са нищожни по смисъла на чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП, доколкото се касае за дългосрочно предоставяне на финансова услуга / за срок от 30 години/, което предполага уговаряне на правото на банката да актуализира цената на финансовата услуга, от което, на практика, банката не се е и възползвала за процесния период.
Съдът е изложил и своите съображения за това, че отхвърлянето с предходно съдебно решение на иска по чл.422 ГПК на банката срещу същите ответници, поради липса на настъпила предсрочна изискуемост към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК не представлява пречка за разглеждането на настоящия осъдителен иск по чл.430 ТЗ, който се основава и на новонастъпилия факт на уведомяване за предсрочната изискуемост с връчване на длъжниците на 05.06.2016 г. на препис от ИМ. Съгласно заключенията на ССЕ, последното плащане от страна на длъжниците по кредита е било на 30.09.2015 г.. С оглед изложеното въззивният съд е счел иска по чл.430 ТЗ за горните суми за основателен и доказан.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателите не се сочат обуславящи изхода на спора правни въпроси/ т.е. по тълкуването на конкретни правни разпоредби, с оглед установяване на съдържанието им/, а вместо това се навеждат оплаквания за необоснованост на фактически изводи на съда, за допуснати процесуални нарушения и неуточнена правна квалификация на иска , за непроизнасяне по всички наведени възражения и доказателства. Всички тези оплаквания се разглеждат във фазата след допускане на касация и касаят преценката за правилност на обжалваното въззивно решение, съгласно чл.281 т.3 ГПК, която ВКС осъществява в тази фаза. Условие за това, обаче се явява наличието на позитивна преценка от ВКС на предпоставките за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 ГПК / в случая липсва позоваване на ал.2/, което предполага и формулиран правен въпрос от значение за изхода по спора, какъвто в случая липсва. В своята задължителна практика-ТР №1/2009 г. по въпросите на касационното производство по ГПК /в сила от 2008 г./ ОСГТК на ВКС изрично подчертава липсата на възможност на съда да извлича и формулира правни въпроси от оплакванията за неправилност в КЖ-т.1 от цитираното ТР.
От горното следва, че липсват основания за допускане до касационно обжалване.
В полза на ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева– юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 ГПК.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №120 от 13.12.2017 г. по т.д. № 297/17 на БАС.
ОСЪЖДА Р. И. П. и В. Л. П. да заплатят на „БАНКА ДСК” ЕАД-София разноски в настоящото производство в размер на 300 лева– юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.