О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 686
гр. София, 29.06.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 474 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 260 от 24.11.2009г. на Смолянски окръжен съд, постановено по гр.д. № 436/2009г., с което е отменено решение на Смолянски районен съд от 14.08.2009г. по гр.д. № 542/01г. и вместо това е извършено намаляване на завещателно разпореждане, направено със саморъчно завещание от Н. Д. Р. в полза на К. Н. Р. относно цялото движимо и недвижимо имущество до размер на 1/6 част и е допусната съдебна делба между С. М. Р., Д. Н. Р. и съпругата му М. Р. , М. Н. Р. и К. Н. Р. на следните имоти: 1. втори жилищен етаж с площ 129,20 кв.м. и две източни изби от избения етаж от четириетажна жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж в парцел ****span>IV-1200 в кв.190 по ЗРП на гр. С., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж при квоти: за С. Р. 25/384 ид.части, за Д. Р. 25/384 ид. части, за М. Р. /384 идеални части, за Д. и М. Р. 264/384 идеални части и за К. Р. е 45/384 идеални части; 2. пристройка със застроена площ от 13 кв.м. на кота първи жилищен етаж от северната страна на посочената четириетажната жилищна сграда при квоти: 29/48 ид.ч. за С. Р. , по 5/48 ид.ч. за М. и Д. Р. и 9/48 ид.ч. за К. Р. ; 3. земеделски имоти, находящи се в землището на с. С., подробно описани в решението, при квоти: по 5/24 ид.ч. за С. , Д. и М. Р. и 9/24 ид.ч. за К. Р.
Жалбоподателите А. Д. , М. С. и К. Р. , чрез пълномощника си адв. В, поддържат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложението по чл. 283, ал.3, т.1 ГПК сочат, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпросите за давностния срок на иска по чл. 30 от ЗН и прекъсването му; за начина на определяне на квотите на съделителите, след като искане за възстановяване на запазена част е направено само от някои от наследниците, имащи право на такава. Позовават се на три решения на ВС и ВКС.
Ответниците по жалбата С. Р. , Д. Р. , М. Р. и М. Р. , чрез своя пълномощник адв. С, оспорват жалбата. Навеждат твърдение за недопустимост на жалбата на А. Д. и М. С. поради липса на правен интерес да искат промяна на дела на брат им К. Р. Считат, на следващо място, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като две от посочените решения са взети предвид от съда, а третото е неотносимо.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба на К. Р. е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Жалбите на А. Д. и М. С. са недопустими поради липса на правен интерес. С решението те са изключени от делбата на имотите /изричен отхвърлителен диспозитив не е постановен, но е очевидна волята на съда, че те нямат дял в съсобствеността/ поради това, че не са поискали възстановяване на запазените си части, а са зачели направеното от наследодателя завещание. /Пропускът на съда да отхвърли иска за делба спрямо тях е въпрос на допълване на решението или на очевидна фактическа грешка, който не стои пред настоящата инстанция./ С подадената касационна жалба те не претендират да им бъде признато участие в съсобствеността, съотв. в делбата, а искат единствено уголемяване на дела на брат си К. Р. с оглед погрешното изчисление на квотите от страна на съда. Следователно те не защитават свой личен интерес, а да предявяват чужди права пред съд нямат право – чл. 26, ал.2 ГПК /чл. 15, ал.2 ГПК/отм./. Поради това подадената от тях жалба следва да се остави без разглеждане.
Преди да пристъпи към преценка на посочените основания за допускане на касационно обжалване по жалбата на К. Р. съдът установи следното:
Производството е по иск за съдебна делба между наследниците на Н. Р. , починал 2000г., съединен с искане на наследниците С, М. и Д. Р. за възстановяване на запазените им части от наследството, накърнени чрез съставено от наследодателя саморъчно универсално завещание в полза на К. Р. За да извърши възстановяване на запазените части и да допусне делбата при посочените квоти съдът е установил следното: Наследодателят Н. Р. и съделителката С са били съпрузи, като от брака си имат пет деца: Д. Р. , М. Р. , К. Р. , А. Д. и М. С. По време на брака е построена жилищната сграда на ул. &. войвода” № 30 в гр. С., в която се намира етажа и пристройката, предмет на делбеното дело, като имотът е съставлявал съпружеска имуществена общност. През 1975г. Никола Р. и С. Р. са прехвърлили на синовете си М. Р. и К. Р. втория жилищен етаж и две източни изби от описаната в нотариалния акт жилищна сграда, срещу задължение за издръжка и гледане. С решение по гр.д. № 65/1987г. на Районен съд – С. договорът е развален по отношение на К. Р. до размер на 1/2 идеална част от жилищния етаж и двете източни изби. След смъртта на наследодателя с влязло в сила решение на Смолянски окръжен съд по гр.д. № 570/2002г. е развален договора и по отношение на М. Р. за 3/12 от 1/4 идеална част на жилищния етаж и двете източни изби. През 2000г., след смъртта на наследодателя, С. Р. и М. Р. са продали на Д. Р. общо ? ид. ч. от имота /първата ?, а втория 2/4 ид. ч./. Към момента на сделката Д. Р. е в брак с М. Р. Тази сделка е атакувана с искове по чл.87 ЗЗД и чл. 135, ал.2 ЗЗД от сънаследниците А. Д. , М. С. и К. Р. С решение № 1* от 08.12.2006г. по гр.д. № 788/2005г. на ВКС, ІІ г.о. е признат за недействителен по отношение на А. Н. Д., М. Н. С. и К. Н. Р. договорът, с който М. Р. е прехвърлил на Д. Р. срещу задължение за издръжка и гледане 2/4 ид.ч. от имота до размер на 1/16 ид.ч. от целия имот. При тези фактически данни съдът е приел, че наследствената част от жилищния имот е 30/96ид.ч., както и че искането за намаляване на завещателното разпореждане не е погасено по давност, каквото възражение е поддържал ответника К. Давносният срок започва да тече от момента, в който наследникът по завещание упражни правата си, а в случая този момент е първото редовно съдебно заседание по делото – 16.03.2007г. когато К. Р. е манифестирал намерението си да се ползва от завещанието. Размерът на разполагаемата част от жилищния имот съдът е определил на 5/96 ид.ч., а останалите 25/96ид.ч., съставляващи запазените части на всички наследници с право на запазена част, съдът е разпределил между наследниците К, Д. , М. и С. Р. , т.е. между тези, които са поискали възстановяване на запазената част и наследника по завещание. С оглед на това и с отчитане промяната на дяловете вследствие развалянето на договорите за издръжка и гледане и решението по иска по чл. 135 ЗЗД, както и дела на съпрузите Д. и М. Р. , придобит в съпружеска общност, са определени квотите на съделителите в жилищния имот.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Жалбоподателят сочи два въпроса, от значение за изхода на спора, по които твърди че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Първият въпрос е за погасяването на правото да се иска възстановяване на запазена част и евентуалното прекъсване на давностния срок. В тази връзка се позовава на Решение № 164 от 25.01.1973г. по гр.д. №2574/72г. на ВС, според което възстановяване на запазена част може да се иска с иск или с възражение в делбено производство. Това решение по никакъв начин не противоречи на обжалваното. В случая въпросът за допустимостта на наведеното възражение не е поставян под съмнение, нито възможността за погасяване на правото с общата петгодишна давност. Решение № 580 от 10.08.1992г. по гр.д. № 384/92г. на ВС, І г.о. приема, че при иск за делба, предявен от наследник със запазена част против друг наследник със запазена част, комуто е завещан делбения имот, с който се изчерпва наследството, то датата на предявяване на иска се счита за момент, в който се упражнява иска по чл. 30, ал.1 ЗН. Решението не е пряко относимо към настоящата хипотеза, тъй като визира завет на конкретен имот, който съставлява единствено наследство. В случая спорът е от кой момент наследникът по универсално завещание е упражнил правата си, за да започне да тече давностния срок относно правото по чл. 30, ал.1 ЗН за наследниците със запазена част. Третото посочено решение № 18 от 19.01.1994г. по гр.д. 827/93г. на ВС, І г.о. разглежда въпроса за погасяването на правото по чл. 30, ал.1 ЗН в светлината на разрешението, дадено в ППВС № 7/73г., като допълнително сочи, че в периода, през който завещания имот е бил отчужден, давностният срок не се прекъсва. Тези изводи за неотносими към настоящето дело. Тук следва да се посочи, че поставеният въпрос е намерил разрешение в ППВС №7/73г. /съставляващо задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК/, което постановява, че давностният срок започва да тече от момента, в който заветникът упражни правата си по завещанието. При разрешаване на този въпрос в обжалваното решение въззивният съд е счел, че това е моментът на представяне на завещанието по делото, поради което правото не е погасено по давност.
Вторият посочен въпрос касае определянето на квотите на съделителите когато не всички наследници с право на запазена част са поискали възстановяване и по-конкретно дали техните запазени части уголемяват дяловете на останалите. Въпросът е от значение за изхода на спора, тъй като обуславя размера на дяловете при прекратяване на съсобствеността. Жалбоподателят твърди, че има трайно установена практика по този въпрос, но не е посочил такава; не е представил конкретни решения, илюстриращи противоречивото разрешаване на въпроса от съдилищата; не се е позовал и на задължителна практика на ВКС /постановления, тълкувателни решения, решения по чл. 290 ГПК/. Независимо от това съдът счита, че изясняването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, понеже правната уредба не дава директно отговор на този въпрос, а е необходимо тълкуване на разпоредбите на чл. 28 – 31 ЗН за извличане на точното им съдържание в търсената насока.
С оглед на това е налице основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и следва да се допусне касационно обжалване на решението по жалбата на К. Р.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. Н. Д. и М. Н. С., двете от гр. С., против решение № 260 от 24.11.2009г. на Смолянски окръжен съд, постановено по гр.д. № 436/2009г. като недопустима поради липса на правен интерес.
ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото решение № 260 от 24.11.2009г. на Смолянски окръжен съд, постановено по гр.д. № 436/2009г. по касационната жалба на К. Н. Р. от гр. С..
Указва на жалбоподателя К. Н. Р. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 25 /двадесет и пет/лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение в срок – за прекратяване.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд само в частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, а в останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: