2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
гр. София,27.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 120/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество /ЗАД/ „А.” – [населено място], срещу решение от 01.12.2010 г. по гр. д. № 8703/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-В отделение, с което е отменено решение от 14.04.2010 г. по гр. д. № 47495/2009 г. на Софийски районен съд, 67 състав, отхвърлен е като неоснователен предявеният от дружеството – касатор против [фирма] иск с правно основание чл.399, ал.1 ТЗ /отм./ за заплащане на сумата 6 708.82 лв., претендирана по силата на сключен между страните договор за презастраховане от 07.01.2000 г., и са присъдени разноски на ответника в размер на сумата 502.53 лв.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. Касаторът изразява несъгласие с решаващия извод на въззивния съд за погасяване по давност на породеното от договора за презастраховане вземане, предмет на защита с предявения срещу [фирма] осъдителен иск. Излага съображения, че началният момент, от който започва да тече погасителната давност за вземането на застрахователя към презастрахователя по договора за презастраховане, е датата на плащане на застрахователното обезщетение по риска „Гражданска отговорност”, а не датата на настъпване на застрахователното събитие, както е прието в обжалваното решение.
Материалноправните въпроси за предмета на презастрахователния договор и разграничението му от застрахователния договор; основанието и момента на възникване на задължението на презастрахователя и началния момент, от който започва да тече погасителната давност относно вземането на застрахователя към презастрахователя по договора за презастраховане са посочени като обуславящи за изхода на делото в представеното с жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК като се твърди, че поставените въпроси се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В подкрепа на тезата за противоречива съдебна практика са представени влезли в сила решения на Софийски районен съд и Софийски градски съд, както и решение № 139/08.11.2010 г. по т. д. № 74/2010 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК, в който изразява становище за недопускане на решението до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е отменил обжалваното пред него първоинстанционно решение и е отхвърлил предявения от [фирма] срещу [фирма] иск за сумата 6 708.82 лв., претендирана като дължима по силата на сключен между двете дружества договор за презастраховане от 07.01.2000 г. във връзка с изплатено застрахователно обезщетение за вреди от застрахователно събитие по застраховка „Гражданска отговорност”, след като е приел за основателно релевираното от ответника – презастраховател възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца – застраховател. Решаващият състав на Софийски градски съд е мотивирал становището си със съображения, че задълженията на страните по презастрахователния договор са обвързани изцяло със сключените и подновени от застрахователя [фирма] застрахователни договори, поради което основанието за носене на отговорност от презастрахователя е идентично на основанието, от което възниква отговорността на застрахователя, а именно – настъпването на застрахователния риск и упражняването на правата по договора за застраховка „Гражданска отговорност”. Оттук е направен извод, че по силата на чл.392 ТЗ /отм./ изискуемостта на вземането на застрахователя към презастрахователя по договора за презастраховане за заплащане на половината от обезщетението, изплатено на третото увредено лице по договора за застраховка „Гражданска отговорност”, е настъпила в момента на реализиране на застрахователното събитие по застраховката „Гражданска отговорност” – 06.07.2002 г., от когато е започнала да тече погасителната давност за вземането. Като е съобразена липсата на доказателства за спиране и прекъсване на давността, вземането е счетено за погасено по давност преди датата на предявяване на иска – 19.10.2009 г., и искът е отхвърлен. Д. на ищеца, че началният момент на погасителната давност не е датата на застрахователното събитие, а датата на изплащане на застрахователното обезщетение по застраховката „Гражданска отговорност” – 12.03.2008 г., е преценен като неоснователен и не е възприет от въззивния съд.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение.
Предвид решаващите изводи, с които е мотивирано отхвърлянето на предявения от касатора иск, поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни въпроси за предмета на презастрахователния договор, основанието и момента на възникване на задължението на презастрахователя и началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземанията на застрахователя към презастрахователя, са обуславящи за изхода на конкретното дело и отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Представените с изложението съдебни решения доказват тезата на касатора, че значимите за делото въпроси се решават противоречиво от съдилищата. В част от решенията за начален момент на погасителната давност относно вземането на застрахователя към презастрахователя по договор за презастраховане е приета датата на настъпване на застрахователното събитие по сключения от застрахователя договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а в други решения – датата, на която застрахователят е обезщетил увреденото лице за вредите от събитието. Независимо от това искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК е неоснователно поради факта, че към настоящия момент противоречието в практиката на съдилищата е преодоляно с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 139/08.11.2010 г. по т. д. № 74/2010 г. на ВКС, І т. о., което според указанията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В цитираното решение е прието, че задължението на презастрахователя към застрахователя за заплащане/възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение произтича от презастрахователния договор и възниква от момента, в който застрахователят е платил застрахователно обезщетение на застрахованото лице или на неговия застраховател; моментът на плащане на обезщетението поставя началото на погасителната давност за вземането на застрахователя към презастрахователя. Формираната задължителна практика препятства допускането на касационно обжалване и на алтернативно поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което предполага необходимост от преодоляване на неправилна практика или от създаване на практика по прилагането на неясни, непълни или противоречиви закони /т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Осъществено е обаче основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, при условията на които въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на материалноправните въпроси, обусловили изхода на делото, се отклонява от обективираната в решение № 139/08.11.2010 г. по т. д. № 74/2010 г. на ВКС, І т. о., задължителна практика.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 01.12.2010 г., постановено по гр. д. № 8703/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-В отделение.
УКАЗВА на касатора Застрахователно акционерно дружество „А.” – [населено място], едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 134.18 лв. /сто тридесет и четири лв. и осемнадесет ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :