Определение №687 от 41428 по гр. дело №2625/2625 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 687

С. 03.06.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и тринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2625 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. Л. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 416 от 21.12.12г. по в.гр.д. № 898 по описа за 2012г. на Пернишки окръжен съд,с което е частично отменено решение № 127 от 22.02.12г. по гр.д.№ 2913/11г.на Пернишки районен съд,допълнено с решение от 24.08.12г. и в отменената част е постановено друго,с което е осъден [фирма] [населено място] да заплати на ищеца М. Л. С. сумата от 10 238.10лв., представляваща обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ за незаконно задържане на трудовата му книжка за периода 8.01.2011г.-5.12.2011г.,както и сумата от 1 000лв.- обезщетение по чл.221 от КТ за вреди от предсрочно прекратяване на трудовото му правоотношение за периода 8.01.2011г.-7.02.2011г.,а в останалата част решението е потвърдено и са присъдени следващите се разноски.
Касационната жалба е подадена срещу така описания акт само в частта му,касаеща иска с правно основание чл.226 ал.2 от КТ.Изложеното възражение е относно крайния срок,до който иска следва да бъде уважен. Според касатора трябва да е постановяването на съдебния акт,а не както е присъдил въззивния съд – изготвяне заключението на приетата по делото експертиза.В тази връзка са изложените доводи в представеното изложение, в което като основание за допустимост е посочена нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, но не е формулиран конкретен въпрос. Позовава се на решения на ВКС, взети по реда на чл.290 от ГПК а именно: решение № 444 от 15.06.10г.по гр.д.№ 827/09г. на ІV г.о., постановено по въпросите: следва ли работодателят да бъде поканен да върне трудовата книжка,за да изпадне в забава и за значението на дадено от работника съгласие да получи трудовата си книжка по пощата, решение № 553 от 15.07.10г.по гр.д.№ 206/09г. на ІV г.о.,с което даден отговор на въпрос за дължимостта на обезщетение поради задържане на трудовата книжка, когато работодателят не е изпълнил задълженията си по чл.6 ал.3 от Н. и решение № 61 от 30.04.2010г. по т.д.№ 741/09г. на І т.о.,постановено по въпрос за приложението на чл.188 ал.3, във вр.с чл.211 от ГПК/отм./, аналогични на чл.235 ал.3, във вр.с чл.273 от ГПК.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
По отношение на висящия иск с правно основание чл.226 ал.2 от КТ въззивният съд е счел,че работодателят дължи обезщетение,тъй като е установено, че трудовата книжка на работника се намира при него, работникът го е поканил да я върне и работодателят не се е освободил от последиците на забавата/ липсват доказателства да е изпратил съобщение по чл.6 от Н./.При определяне на размера, освен със заключението на приетата по делото експертиза,съдът се е съобразил и с обстоятелството,че въпреки двукратно дадените му указания, ищеца е уточнил претенцията си едва в съдебно заседание на 31.10.11г.,когато изрично е заявил,че претендира обезщетение до датата на изготвяне на експертизата.
При така изложените мотиви на въззивния съд и с оглед обстоятелството, че касаторът не е формулирал конкретен въпрос, въз основа на които да се прецени дали е налице посоченото от него специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,касационно обжалване не може да се допусне. Съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. ОСГТК на ВКС – касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото.Без него въззивният акт не може да се допусне до касационен контрол.К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В случая това не е и възможно,защото решенията по реда на чл.290 от ГПК, на които се позовава касатора са постановени по въпроси,които нямат връзка с довода, изтъкнат от касатора, касаещ крайния срок, до който следва да бъде уважен иск с правно основание чл.226 ал.2 от КТ. В случая ищецът е бил длъжен да конкретизира периода на предявената от него претенция и след като го е направил, въззивният съд се е съобразил и е уважил иска съобраз-но формулираното в съдебно заседание на 31.10.11г. от страната искане.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 416 от 21.12.12г. по в.гр.д. № 898 по описа за 2012г. на Пернишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.

Scroll to Top