4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
София,16.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3524/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 1546 от 12.07.2013 г., постановено по ч. т. д. № 790/2013 г. на Пловдивски апелативен съд. Определението е обжалвано в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима частната въззивна жалба на [фирма] срещу определение от 10.04.2013 г. по т. д. № 113/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отхвърлено възражение за липса на доказателства по чл.380, ал.3 ГПК, и е прекратено производството по жалбата.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение по съображения, че същото е неправилно на заявените в жалбата основания.
С частната жалба е представено и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се обсъжда, тъй като жалбата подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК и произнасянето по основателността й не е обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът „Сдружение за правна помощ на потребителите” със седалище в [населено място] оспорва жалбата с аргументи в писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК и изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение. Претендира разноски. В отговора е направен и довод за недопустимост на жалбата поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но същият е неоснователен с оглед приложимия при разглеждане на жалбата процесуален ред.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу постановеното в открито съдебно заседание на 10.04.2013 г. определение по т. д. № 113/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлено като неоснователно възражението на дружеството – частен жалбоподател за липса на представени доказателства по чл.380, ал.3 ГПК относно възможностите на ищеца „Сдружение за правна помощ на потребителите” – [населено място], да защити очертания в исковата молба колективен интерес и да понесе тежестите, свързани с воденето на делото, а оттук – и за недопустимост на предявения без представени доказателства по чл.380, ал.3 ГПК колективен иск, Пловдивски апелативен съд е приел, че обжалваното определение не попада сред изрично посочените в чл.274 ГПК актове, за които е допустимо самостоятелно обжалване с частна жалба. Произнасянето на въззивния съд е обосновано със съображения, че разпоредбата на чл.380, ал.3 ГПК е доразвита в нормата на чл.381 ГПК, задължаваща съда да извърши проверка на условията за предявяване на колективен иск и предвиждаща в своята ал.4 възможност за обжалване само на определението, с което не се допуска разглеждане на делото. С мотив, че обжалваното с частната жалба определение няма последиците по чл.381, ал.4 ГПК и не прегражда развитието на делото, е отречена допустимостта на инстанционния контрол върху неговата правилност.
Обжалваното определение е правилно.
Постановените от първоинстанционните съдилища определения могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частна жалба пред съответния въззивен съд, ако отговарят на предвидените в чл.274, ал.1 ГПК условия. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК, частни жалби могат да бъдат подавани само срещу две категории определения – определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона /т.2/. Определенията, за които законодателят не е указал, че могат да бъдат обжалвани с частна жалба, както и тези, които не въздействат преграждащо върху развитието на делото, а се отнасят до неговото развитие, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Проверката за тяхната допустимост и правилност се осъществява по повод обжалване на съдебния акт, с който се слага край на делото или се разрешава по същество правния спор, предмет на делото.
Законосъобразен е изводът на Пловдивски апелативен съд, че определението за отхвърляне на възражение за процесуална недопустимост на предявен колективен иск поради липса на доказателства по чл.370, ал.3 ГПК, не е сред очертаните посредством критериите на чл.274, ал.1 ГПК определения, които подлежат на обжалване с частна жалба. Процесуалният закон не съдържа изрична разпоредба, предвиждаща право на частна жалба срещу посоченото определение, а това означава, че определението не попада в хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Определението няма преграждащ ефект върху развитието на делото, тъй като не препятства развитието на производството за разглеждане на предявения колективен иск /за разлика от определението по чл.381, т.4 ГПК/, точно обратното – допуска искът да бъде разгледан по избрания от ищеца процесуален ред. След като определението не отговаря на условията на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, правилно въззивният съд е счел същото за необжалваемо и е отказал да разгледа насочената срещу него недопустима частна жалба.
Неоснователни са доводите, с които частният жалбоподател е обосновал тезата си за допустимост на подадената въззивна частна жалба. Евентуалните грешки на първата инстанция при преценката за изпълнение на изискванията на чл.380, ал.3 ГПК ще рефлектират върху допустимостта, респ. правилността, на бъдещото решение по съществото на спора и ответникът – частен жалбоподател ще може да се защити срещу тях чрез обжалване на решението. Що се отнася до интереса на ответника от предварително установяване на материалните възможности на ищеца да понесе разноските по делото, този интерес не е въздигнат от закона като критерий за допустимост на постановяваните в производството по колективни искове /глава ХХХІІ ГПК/ определения и не може да обоснове извод за допустимост на предприетото въззивно обжалване.
По изложените съображения определението по ч. т. д. № 790/2013 г. на Пловдивски апелативен съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на производството по чл.274, ал.2 ГПК на ответника по частната жалба следва да се присъдят поисканите с отговора по чл.276, ал.1 ГПК разноски в размер на сумата 600 лв. – платено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 30.08.2013 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1546 от 12.07.2013 г., постановено по ч. т. д. № 790/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане частната въззивна жалба на [фирма] срещу определение от 10.04.2013 г. по т. д. № 113/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлено възражение за липса на доказателства по чл.380, ал.3 ГПК, и е прекратено производството по жалбата.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на „Сдружение за правна помощ на потребителите” – [населено място], [улица], ет.3, офис 6, сумата 600 лв. /шестстотин лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :