5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
[населено място] 25.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дeвeтнадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №4590 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДФ „З.”, срещу решение №236/02.08.2013г. по в.т.д. №402/2013г. на Варненски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение №1 от 28.02.2013г. по т. д. №125/2012г. на Силистренски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен искът на ДФ „З.” срещу Д. Р. за признаване за установено,че към 01.11.2011г. ищецът има изискуемо вземане срещу ответницата за сумата от 940 636,49 лева, представляваща главница, дължима по договор №2252/26.10.2006г. за предоставяне на финансова помощ по програма С., както и сумата от 240 196,23 лева, представляваща лихви върху посочената главница за периода от 27.05.2009г. до 31.10.2011г., за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №2390/11г. Силистренски районен съд.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел,че не са налице предпоставките за връщане на финансовата помощ от нейния получател, при положение, че е установено неизпълнение на договорни задължения – неизползване на придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начина, описан в бизнес плана и при положение, че тази санкция изрично е предвидена в чл.8.1 от договора за предоставяне на финансова помощ.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните значими за изхода на делото въпроси, а именно: “Налице ли е основание за връщане на безвъзмездната финансова помощ по договор, сключен по реда на Наредба №14/18.05.2001г. на Министъра на земеделието и горите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства, при условие, че ползвателят на помощта доказва само най – общо изпълнение на предмета на уговорената инвестиция, без да установи използването на придобитите по програма С. активи по заложеното в бизнес – плана тяхно предназначение? При установяване, че изискуемите условия за получаване на помощта са изкуствено създадени, като по бизнес план са финансирани реконструкция на две сгради и закупуване на активи, обслужващи 1400 броя млекодайни овце, а реално активите се използват за отглеждането само на 161 броя овце, съставлява ли това основание да бъде върната получената помощ, тоест да бъде възстановен неоправдано извършения разход на средства от бюджета на ЕС?
Твърди,че първият материалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение №228/25.03.2009г. по гр.д. №2246/ 2008г. на САС, 3 състав и решение от 02.08.2012г. по гр.д.№468/2010г. на Бургаски окръжен съд. По отношение на двата въпроса поддържа, че са от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона.
Ответницата по жалбата Д. С. Р., оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че поставените от жалбоподателя въпроси не са ясно и точно формулирани, а освен това не са обуславящи за изхода на спора, доколкото не са разглеждани нито от първата инстанция, нито от въззивния съд. Поддържа, че с цитираните от жалбоподателя решения на САС и Бургаски окръжен съд не е разрешен правен въпрос, аналогичен на зададения от касатора, както и че няма данни решенията да са влезли в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК, въззивният съд е установил, че между страните е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейности, посочени в бизнес план: „ремонт и оборудване на две сгради за отглеждане на 1400 броя млечни овце”, като в чл.4.17 от договора ползвателят се е задължил да използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начин, описан в бизнес плана, а в чл.8.1 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя същият връща на фонда предоставената му финансова помощ. Съдът е приел, че не са налице основания за налагане санкцията за неизпълнение по чл.8.1 от договора – връщане на финансовата помощ, тъй като договорът е сключен по реда на Наредба №14/18.05.2001г., а съгласно чл.14 от същата в сектор „Мляко и млекопроизводство” се подпомагат земеделски производители, които притежават минимално определен брой животни, между които 100 млечни овце. Съдът е посочил, че в срока на действие на договора ответницата е притежавала 161 броя овце, което е над минимално изискуемото количество, поради което тя не дължи връщане на помощта и лихви за забава.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият формулиран от касатора материалноправен въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е приел, че неизпълнението на бизнес плана не може да има за последица връщането на цялата финансова помощ, доколкото са спазени изискванията за предоставяне на финансова помощ по Наредба №14/18.05.2001г. Въззивният съд е обсъдил поетите от ответницата с договора задължения да използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начин, описан в бизнес плана, като е приел, че въпреки неизпълнението на бизнес плана, при спазването на минималния брой животни по чл.14 от Наредба №14/18.05.2001г. следва да се приеме, че е налице съответствие със законовите изисквания. Това е обусловило изводите му за неоснователност на исковата претенция. Следователно по отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
По този въпрос касаторът не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като няма доказателства, че представените от него решения на САС и Бургаски окръжен съд са влезли в сила.
Не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като по този въпрос е налице произнасяне на ВКС с решение, постановено по новия съдопроизводствен ред на чл. 290 от ГПК, имащо характер на задължителна съдебна практика съгласно т.1 от ТР №1 /19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009 на ОСГТК на ВКС /решение № 141 от 08.10.2012г. по т. д. № 806/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./. Наличието на задължителна практика по значимия за делото правен въпрос изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановеното по чл.290 от ГПК решение на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми. Поради това касационният контрол следва да бъде допуснат на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, а не на посочените от касатора основания – чл. 280 ал. 1 т. 2 и т.3 от ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване по втория поставен въпрос, тъй като той е фактологично обусловен и изводите на съда по него са основани на приетите за установени факти и обстоятелства по спора. Евентуалната неправилност на изводите на въззивния съд подлежи на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но след допускане на касационното обжалване.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по въпроса “Налице ли е основание за връщане на безвъзмездната финансова помощ по договор, сключен по реда на Наредба №14/18.05.2001г. на Министъра на земеделието и горите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства, при условие, че ползвателят на помощта доказва само най – общо изпълнение на предмета на уговорената инвестиция, без да установи използването на придобитите по програма С. активи по заложеното в бизнес – плана тяхно предназначение?
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 23 616,65 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №236/02.08.2013г. по в.т.д. №402/2013г. на Варненски апелативен съд, ТО.
УКАЗВА на касатора ДФ „З.”, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 23 616,65 лева /двадесет и три хиляди шестстотин и шестнадесет лева и шестдесет и пет стотинки/, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.