Определение №687 от 43438 по тър. дело №1134/1134 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 687

Гр. София, 04.12.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 17.10.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 1134/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. П. от [населено място], приподписана от процесуален пълномощник, срещу решение № 1120 от 16.05.2017 г. по т.д. № 3058/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което по реда на чл.294 ГПК се потвърждава решение № 73/14.07.2010 г. по т.д.№ 15/2010 г. на Софийски окръжен съд, ТО, 3 състав. С първоинстанционното решение е признато за установено, на основание чл.694 ал.1 ТЗ, по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на СИМЕ ПРОПЪРТИС ООД /н/, несъществуването на приетите в производството по несъстоятелност по т.д.№ 1069/2008 г. на СОС вземания на М. Г. П. в размер на 57 407 лв., представляващи: обезщетение в размер на 7 407 лв. по т.13.1 вр. т.12.1, б. „е” от Договор за възлагане на управление, сключен на 05.03.2007 г. между М. П. и „Бизнес иновационен център СИМЕ” АД /чието предприятие е придобито от длъжника/, и обезщетение в размер на 50 000 лв. по т.2 от допълнително споразумение от 16.04.2007 г. към същия договор.
Касаторът твърди недопустимост, евентуално неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Позовава се на неизпълнение на задължителните указания по приложението на закона, дадени с отменителното решение № 44/21.07.2015 г. по т.д.№ 4619/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
По подробно изложени съображения моли въззивното решение да бъде обезсилено като недопустимо и производството по делото да бъде прекратено, а при извод за допустимост на предявения иск – да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, да се отхвърли предявеният от БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР „ИСКЪР” ООД отрицателен установителен иск за несъществуване на вземанията на касатора към СИМЕ ПРОПЪРТИС ООД /в несъстоятелност/, в размер на 57 407 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, заедно с доводите за недопустимост на решението, свързани със създадена сила на пресъдено нещо относно съществуването на процесните вземания, касаторът формулира изрично и следните правни въпроси, по които моли да бъде допуснато касационно обжалване: 1. Разпростира ли своята сила на пресъдено нещо решението, постановено по чл.694 ал.1 ТЗ по отношение на длъжника – прехвърлител на търговското предприятие по чл.15 от ТЗ и върху неучаствалия в процеса длъжник – приобретател, ако прехвърлянето е извършено след предявяване на вземането при длъжника – прехвърлител /като необходимо условие за започване на исково производство/ и решението е влязло в сила преди приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция на длъжника – приобретател; 2. Задължителни ли са указанията на Върховния касационен съд в производството по чл.290 ГПК за съдилищата, ако не са в повелителна форма; 3. Допустим ли е отрицателен установителен иск на ищец – кредитор на прехвърлителя и приобретателя, върху който се разпростира силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение по чл.694 ал.1 ТЗ при прехвърлителя, срещу приобретателя и кредитора, претендиращ сумите след влизане в сила на решението със сила на пресъдено нещо, без да се релевират факти и доказателства, възникнали след приключване на съдебното дирене във въззивното производство срещу прехвърлителя и новиране на вземането на приобретателя; 4. В производството по несъстоятелност при оспорване на вземане по договор за възлагане на управление, може ли трето лице да се позовава на нищожност с аргументи по чл.26 и чл.40 от ЗЗД; 5. Легитимиран ли е да предявява отрицателен установителен иск по чл.694 ал.1 от ТЗ в производството по несъстоятелност кредитор, чието вземане е прието под условие и след приключване на производството по установяване на съществуването му, същото е признато за несъществуващо. Твърди, че изводите на съда представляват разрешения по така поставените въпроси, дадени в противоречие с указанията в цитираното по-горе решение на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д.№ 4619/2013 г.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК синдикът на СИМЕ ПРОПЪРТИС ООД /н/ изразява становище за основателност на искането за допускане на касационно обжалване, както и на касационната жалба.
Ответникът по жалбата – БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР „ИСКЪР” ООД не е подал писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Изводите на въззивния съд за допустимост и основателност на исковата претенция са основани на следните установени по делото факти: С решение № 613 от 24.04.2008 г. по т.д.№ 617/2007 г. по описа на Врачанския окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „Бизнес иновационен център СИМЕ” АД с начална дата – 30.06.2007 г. и е открито производство по несъстоятелност, като на основание чл.635 ал.2 ТЗ длъжникът и органите му на управление са лишени от правото да се разпореждат с имуществото на дружеството и това право е предоставено на временния синдик. Според справка в ТР и обявените актове във връзка с несъстоятелността на „Бизнес иновационен център СИМЕ” АД, ищецът БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР „ИСКЪР” ООД е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност. С решение от 19.06.2009 г. по гр.д. № 919/2008 г. на Врачански окръжен съд, влязло в законна сила на 24.04.2012 г., на основание чл.694 ТЗ е прието за установено по отношение на „Бизнес иновационен център СИМЕ” АД /н/ съществуването на вземания в полза на М. П. в размер и основания, идентични на процесните. Искът е бил предявен на 15.12.2008 г., като в производството по делото не е участвал ищецът по настоящия спор.
С решение № 816/29.12.2008 г. по т.д.№ 1069/2008 г. на Софийски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на СИМЕ ПРОПЪРТИС ООД с начална дата 07.09.2008 г. и е открито производство по несъстоятелност. Претендираните от П. суми в производството по несъстоятелност на „Бизнес иновационен център СИМЕ” АД са предявени и в производството по несъстоятелност на длъжника СИМЕ ПРОПЪРТИС ООД, включени са в съответния списък, възражението на ищеца по чл.690 ал.1 ТЗ е било оставено без уважение и списъкът е одобрен от съда по несъстоятелността. Според договор от 05.03.2007 г. за възлагане на управление, сключен между М. П. и „Бизнес иновационен център СИМЕ” АД, страните са постигнали съгласие ответницата като изпълнителен директор да управлява и представлява дружеството срещу определено месечно възнаграждение. Договорът се прекратява при фактическа невъзможност на изпълнителния директор да упражнява функциите си за срок повече от 60 дни – т. 12.1., б. „е“, като по силата на т. 13.1. в този случай дружеството следва да изплати на изпълнителния директор обезщетение в размер на три месечни брутни възнаграждения. С допълнително споразумение от 16.04.2007 г. е създаден нов чл.14 за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. на изпълнителния директор и в случай на лишаване от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото на дружеството при откриване на производството по несъстоятелност, вследствие на издадени от бившия изпълнителен директор записи на заповед.
С договор за прехвърляне на търговско предприятие от 18.07.2008 г., вписан в търговския регистър на 03.09.2008 г., СИМЕ ИНДЪСТРИ ООД – заложен кредитор с обезпечение върху търговското предприятие на „Бизнес иновационен център СИМЕ” АД, е продал същото на настоящия ответник – СИМЕ ПРОПЪРТИС ООД. Видно от влязлото в сила решение № 1723 от 29.07.2015 г. по т.д. № 4029/2011 г. на САС е отхвърлен искът, предявен от синдика на „Бизнес иновационен център СИМЕ” АД /н./ срещу СИМЕ ИНДЪСТРИ ООД и СИМЕ ПРОПЪРТИС ООД /н./, за обявяване за нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Бизнес иновационен център СИМЕ” АД /н/ на договора за прехвърляне на търговското предприятие по чл. 37 ЗОЗ вр. чл.15 ал.1 ТЗ, на основание чл.646 ал.1 т.3 ТЗ. С протокол от 08.11.2008 г. М. П. и СИМЕ ПРОПЪРТИС ООД са констатирали задълженията на дружеството по договора за възлагане на управление и допълнителното споразумение с настъпила изискуемост. Страните са се споразумели изплащането на сумите да стане в срок до 31.12.2008 г.
Въз основа на горните факти съдът е приел, че в случая не е налице процесуална пречка за съществуването на правото на иск, поради разрешаване на спора с влязло в сила решение /чл.299 ал.1 ГПК/. Съобразявайки указанията на ВКС по т.д.№ 4619/2013 г., е преценил, че след като ищецът е бил кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „Бизнес иновационен център СИМЕ” АД, то постановеното решение с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ по гр. д. № 919/2008 г. на Врачански окръжен съд го обвързва, на основание чл.694 ал.4 ТЗ, със сила на пресъдено нещо в отношенията с това дружество. Това решение обаче не разпростира сила на пресъдено нещо и спрямо ответника по настоящото дело – СИМЕ ПРОПЪРТИС ООД /н./, т.к. прехвърлянето на предприятието на първото дружество в полза на второто е станало преди предявяване на исковата молба по гр.д. № 919/2008 г. и нормите на чл.226 ал.3 относно правоприемството в хода на процеса и съответно на чл.298 ал.2 ГПК са неприложими.
Предвид горното са разгледани основанията, изложени в исковата молба на БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР „ИСКЪР” ООД, за несъществуване на вземането. Съдът е приел, че ищецът не може да черпи права от нормата на чл.40 ЗЗД, с оглед указанията на ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 5/2014 г., но може успешно да релевира нищожност на уговорките между М. П. и „Бизнес иновационен център СИМЕ” АД. По отношение на първото вземане за 7 407 лв. изводите на съда са, че се касае за уговорено обезщетение в случай на изпадане на самия изпълнителен директор във фактическа невъзможност да упражнява функциите си – хипотеза, която не може да се приравни с тази на лишаване на органите на дружеството в открито производство по несъстоятелност от правомощието им да се разпореждат с имуществото на длъжника въз основа на съдебно решение. По отношение на обезщетението в размер на 50 000 лв. по допълнителното споразумение към договора за управление е прието, че същото е нищожно, поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД. Мотивите са, че уговорката нарушава основни начала на договорното право, излизайки извън рамките на свободата на договаряне и автономията на волята /уговаря се обезщетение при липса на виновно вредоносно поведение на длъжника, което става изискуемо единствено в случай на откриване на производство по несъстоятелност/. Обсъдени са и доводите на М. П. за новиране на задължението от страна на приобретателя на прехвърленото предприятие, като е посочено, че такова новиране не е налице, с оглед разпоредбата на чл.15 ал.3 ТЗ.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
1/ Липсват данни за вероятна недопустимост на решението, на основание чл.299 ал.2 вр. ал.1 ГПК. На първо място следва да се посочи, че отговорът на правния въпрос в решението по т.д. № 4619/2013 г. на ВКС, ІІ т.о. касае не допустимостта, а основателността на иска. На следващо място, в отменителното си решение съставът на ВКС е приел, че предходното решение по чл.694 ал.1 ТЗ може да се зачете при наличие на определени условия, а не, че въззивният съд е длъжен във всеки случай да го зачете. От приложеното гр.д. № 919/2008 г. по описа на ОС–Враца се установява, че липсва идентитет /или правоприемство/ между страните, както и че основанието на двете искови претенции, разбирано като фактически обстоятелства, на които те се базират, е различно, поради което нормата на чл.299 ал.2 ГПК, съгласно която повторно заведеното дело се прекратява от съда служебно, не може да намери приложение.
2/ Конкретно формулираните въпроси не отговарят на изискванията на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация, изяснени с указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, поради следното:
Първият правен въпрос не е обсъждан от съда и не е обусловил решаващата му воля в обжалвания акт, а и е бил извън спорния предмет по делото, тъй като указанията на касационната инстанция са били да се изследва, дали прехвърлянето на търговското предприятие е станало в хода на исковия процес по гр.д. № 919/2008 г. на Врачанския окръжен съд, а не в някакъв друг, предхождащ завеждането на това дело момент. Третият въпрос е относим изцяло към правилността на изводите в обжалваното решение, неподлежаща на контрол в производството по чл.288 ГПК, че с предходното решение по чл.694 ТЗ не е формирана сила на пресъдено нещо, валидна за настоящия спор. Същото важи и за поставения пети въпрос – той е основан на факти, които въззивният съд не е счел за осъществени /че вземането на ищеца в производството по несъстоятелност на ответното дружество е прието под условие, което не се е сбъднало, както и че вземането на ответника – физическо лице е било новирано/. Четвъртият въпрос е също по правилността на изводите на въззивния съд за нищожност на вземането от 50 000 лв. по договора за управление, като следва и да се посочи, че този въпрос изобщо не е бил предмет на решението по чл.290 ГПК на ВКС по т.д.№ 4619/2013 г., а друга конкретна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не се навежда от касатора. Въпросът за приложението на чл.294 ал.1 изр.2 ГПК е принципен, но както се посочи по-горе, не се установява неизпълнение на указанията на касационната инстанция, а и нито в отменителното решение, нито във въззивното се съдържат разсъждения, до каква степен решението на ВКС по чл.290 ГПК е задължително за долната инстанция, за да могат те да си противоречат.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване се преценява като неоснователно, поради което и съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1120 от 16.05.2017 г. по т.д. № 3058/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top