4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
София,05.11. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 369/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. И. в качеството на ЕТ „В. 1 – П. И.” – гр. Габрово срещу решение № 240 от 04.01.2010 г. по в. гр. д. № 296/2009 г. на Габровски окръжен съд. Касационната жалба е насочена срещу частта от въззивното решение, с която след частична отмяна на решение № 303 от 30.06.2009 г. по гр. д. № 683/2009 г. на Габровски районен съд касаторът – едноличен търговец е осъден на основание чл.327 от ТЗ да заплати на С. С. Н. от гр. П. сумата 9 028.80 лв., дължима по договор за доставка на 37 620 кг. царевица, ведно със законната лихва от 31.03.2009 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 1 259.34 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът изразява несъгласие с изводите на въззивния съд за валидно възникнало правоотношение между страните по договор за търговска продажба на царевица и за съществуване на непогасено задължение в негова тежест за плащане на цена по договора. Поддържа, че не е подписвал като купувач представените от ищеца товарителници № 00025/01.06.2006 г. и № 000179/06.06.2006 г., а поради отсъствие на задължителни реквизити по чл.7, ал.2 от ЗСч. в съдържанието им товарителниците не са годни да докажат сключването на договора и предаването на царевицата. Позовава се на неправилно приложение на разпоредбата на чл.301 от ТЗ като твърди, че е оспорил своевременно действията по приемане на царевицата, извършени от трето неупълномощено лице. Релевира доводи за неправилна преценка на свидетелските показания и за процесуални нарушения при разглеждане на делото, предвид участието на съдии, постановили решение по друго дело във връзка със същото спорно правоотношение.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото материалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с решение № 96 от 26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г. на ВКС, І т. о., решение № 62 от 25.06.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение по гр. д. № 257/2008 г. на Габровски окръжен съд. Въпросите не са формулирани изрично, но могат да бъдат уточнени от обстоятелствената част на изложението в следния смисъл : 1. Съставляват ли двете товарителници от 01.06.2006 г. и 06.06.2006 г. доказателства за сключен между страните договор за търговска продажба на царевица и за предаване на отразените в съдържанието им количества царевица на купувача; и 2. Приложима ли е разпоредбата на чл.301 от ТЗ спрямо действията по приемане на царевицата от името на едноличния търговец – купувач.
Ответникът по касационната жалба С. С. Н. от гр. П. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор, депозиран на 29.03.2010 г. чрез процесуалния му представител адв. С. Я.. Изразява становище за отсъствие на основания за допускане на решението до касационно обжалване, а по същество поддържа, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Постъпил е отговор на касационната жалба и от „Н.” ЕООД, но производството по делото спрямо тази страна е прекратено с необжалваната и влязла в сила част на въззивното решение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от С. Н. срещу П. И., действащ като ЕТ „В. 1 – П. И.”, иск с правно основание чл.327 от ТЗ за заплащане на сумата 9 028.80 лв., представляваща цена на 37 620 кг. царевица, ведно със законни лихви и разноски, Габровски окръжен съд е приел, че между страните е сключен договор за търговска продажба на царевица и че ответникът е неизправна страна по договора, тъй като в качеството на купувач не е заплатил дължимата цена на закупената царевица. Изводите за сключване на договора и за възникване на задължение в тежест на едноличния търговец за плащане на претендирана цена са обосновани на първо място с извънсъдебно признание, направено от ответника в производството по гр. д. № 1203/2007 г. на Габровски районен съд, че е получил от ищеца С. Н. 19 320 кг. царевица по товарителница № 179/06.06.2006 г. и 18 300 кг. царевица по товарителница № 25/01.06.2006 г. Като допълнителен аргумент е изтъкнато отсъствието на оспорване относно същия факт в отговора на исковата молба, с която е предявен искът по чл.327 от ТЗ. Съдържанието и доказателственото значение на двете товарителници, представени от ищеца в подкрепа на твърденията за възникване на продажбено правоотношение и за предаване на царевицата, не са обсъждани от въззивния съд. Съдът се е позовал на товарителниците само във връзка с размера на дължимата цена като е приел, че дори да не е постигнато съгласие за плащане на отразената в тях цена – 0.24 лв./кг., страните са се съгласили цената да бъде определена съобразно стойността, която обичайно се плаща за този вид стока по време на сключване на договора, възлизаща според заключението на съдебно-икономическата експертиза на 240 лв./тон царевица.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК предпоставки.
С оглед основанието на предявения иск – чл.327, ал.1 от ТЗ, поставеният в изложението по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК въпрос относно годността на товарителниците да послужат като доказателство за сключен между страните договор за търговска продажба и за предаване на царевицата, обект на продажба, от продавача на купувача несъмнено е значим за конкретното дело. Релевантен е и въпросът за приложението на чл.301 от ТЗ към спорното правоотношение, доколкото ответникът – сега касатор, е направил възражение за своевременно противопоставяне на извършените от трето лице действия по приемане на стоката. Въпреки значимостта на въпросите, същите не могат да обосноват допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради несъответствието им с основното изискване на чл.280, ал.1 от ГПК – да са обуславящи за изхода на делото. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съда относно основателността на исковата претенция. В конкретния случай постановяването на осъдително решение по предявения срещу касатора осъдителен иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ не е обусловено нито от преценката на съдържанието и доказателственото значение на представените от ищеца товарителници, нито от произнасяне по възражението за оспорване на действията по приемане на стоката. Единствените съображения, с които въззивната инстанция е аргументирала изводите си за съществуване на правоотношение между страните по договор за търговска продажба на царевица, а оттук и на задължение за плащане на цената на доставената стока, са извънсъдебното признание на ответника, че е получил царевица по товарителниците от 01.06.2006 г. и 06.06.2006 г., и неоспорването на същия факт в отговора на исковата молба. При така изразената от съда решаваща воля по спорния предмет на делото обуславящите по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК въпроси са процесуалноправни и се свеждат до доказателствената стойност на извършено от ответника извънсъдебно признание на неизгоден правнорелевантен факт /получаването на стоката/ и до възможността съдът да приеме един иск за установен по своето основание само въз основа на признанието като се позове на липса на оспорване на признатия факт в отговора на исковата молба. Подобни въпроси обаче не са поставени от касатора в изложението към касационната жалба и касационно обжалване по повод на същите не би могло да се допусне съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Отсъствието на основната предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК прави безпредметно обсъждането на допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК, релевирани в подкрепа на искането за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 240 от 04.01.2010 г., постановено по в. гр. д. № 296/2009 г. на Габровски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :