О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
София, 06.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 82 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. В. С. и К. В. С. – двамата със съдебен адрес в гр. С., адв. Ал. К. , чрез процесуалния им представител адв. А, против въззивното решение без номер от 30 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 313 по описа на окръжния съд в гр. К. за 2008 г., с което е обезсилено решение без номер от 21 февруари 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. К. за 2006 г. и делото е върнато за разглеждане на предявените искове.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, защото районният съд всъщност се е произнесъл по предявен иск, а и съдът е приел, че договорът за покупко-продажба от 29 май 2002 г. е привидна сделка, защото веднъж прикрива съглашение за обезпечаване на договор за паричен заем в нарушение на чл. 152 от ЗЗД и втори път прикрива непозволения от закона договор за покупко-продажба с обратно изкупуване; според самия въззивен съд довод по чл. 209 от ЗЗД е наведен в исковата молба; съдът не е обвързан с правната квалификация, дадена от ищеца; съдът следва да приложи правилно закона поради естеството на нищожността; неправилното тълкуване на материалния закон е довело и до нарушение на съдопроизводствените правила. В молба, имаща характер на изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че неправилно съдът приел, че наличието на уговорка за обратно изкупуване и привидност, доколкото прехвърлянето на спорния имот е извършено, за да бъде обезпечен кредит, са различни хипотези на нищожност, тъй като правилата на чл. 152 и 209 от ЗЗД служат за забрана на привидно прехвърляне на собственост от длъжника на кредитора като обезпечение на дълга. По този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като се сочи решение на ІІ ГО на ВКС и решение на ІV ГО на ВКС. Поставя се и въпросът дали различната правна квалификация на едни и същи факти води до извода за наличие на различие в предявения иск, а посочените факти могат да бъдат подведени под хипотезите на чл. 152, 209 и 26 ал. 2 пр. последно от ЗЗД. На последно място, съдът се е произнесъл и в противоречие с трайно установената съдебна практика, че обстоятелства и петитум определят предмета на делото, а правната квалификация се прави от съда. В този смисъл се посочват две решения на ВС и едно на ВКС.
Ответниците не дават отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че с поправка на исковата молба претенциите са отправени за нищожност на сделките, оформени в нотариални актове №№ 169 и 141, като в хода на производството са допълнени фактически обстоятелства, на които исковата претенция се основава – невъзможен предмет и уговорка за обратно изкупуване на имота, което квалифицира претенцията като такава по чл. 209 от ЗЗД, но съдът е разглеждал друга хипотеза на нищожност – сделките са привидни като прикриващи договор за заем, който иск не е заявен пред съда.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
От представената съдебна практика на ВКС е видно, че поставеният процесуалноправен въпрос е значим за конкретния спор с оглед приетото разрешение от съда, че е разгледан непредявен иск, като се има предвид изложението на твърденията на ищците в исковата молба и допълнените фактически обстоятелства. Отговорът на този въпрос индиректно ще даде отговор и на другия поставен въпрос, който е значим по принцип, но разрешението, дадено от въззивния съд, не е сторено в нарушение на посочената практика, тъй като въззивният съд е извършил своя квалификация на спора, независимо от нейната правилност или неправилност именно съобразно представената съдебна практика. Предвид изложените мотиви на въззивния съд за конкретния спор следва да се отговори какви и колко са предявените искове. Ето защо касационният съд приема, че са налице основанията на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК и атакуваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол по първия процесуалноправен въпрос.
Касаторите са освободени от внасяне на държавна такса по реда на чл. 63 ал. 1 т. “б” от ГПК (отм.) още в първоинстанционното производство (л. 24 от първоинстанционното дело), поради което не дължат такса за касационното разглеждане.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 30 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 313 по описа на окръжния съд в гр. К. за 2008 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: