2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
София, 16.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи декември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 647/2011 година.
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ю. И. Б., чрез процесуалния й представител И. М. Б., против определение № 210 от 7. 10. 2011 г. по гр. д. № 1038/2011 г. на ВКС, ІV г.о., с което е прекратено производството по цитираното дело. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му.
Ответната страна по частната жалба [фирма] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срок, от лице имащо право на жалба, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 275, ал.2 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение състав на Върховния касационен съд е прекратил производството по гр. д. № 1038/2011 г. на ВКС, ІV г.о., образувано по подадена от Ю. И. Б. касационна жалба срещу решение от 28. 05. 2011 г. по гр. д. № 2559/2011 г. на СГС, АО, ІІІ Б с-в. В мотивите към определението е прието, че касационната жалба е недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й в сила от 21. 12. 2010 г., тъй като обжалваното въззивно решение е постановено по обективно съединени искове с цена на всеки от тях под 5000 лв.
Така постановеното определение от друг тричленен състав на Върховния касационен съд е законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ бр. 100/2010 г./, приложима в новата й редакция предвид датата на подаване на касационната жалба /27. 06. 2011 г./ и нормата на пар. 25 и 26 от ПЗР на ЗИД на ГПК /обн. ДВ бр. 100/21. 12. 2010 г./, въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. са изключени от касационен контрол. В случая исковото производство, по което е постановено обжалваното съдебно решение, е имало за предмет три обективно съединени иска, всеки с цена под 5000 лв.: иск по чл. 128 КТ с цена 1594, 66 лв., иск по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ с цена на иска 1640 лв. и инцидентен установителен иск по чл. 314, ал. 1 ГПК за решаване на преюдициален спор за съществуване на трудово правоотношение за период от време, включващ се в периода на претенцията по чл. 128 КТ. Преюдициалният спор, предмет на установителния иск, е въведен в делото с оглед значението му за преценка основателността на осъдителните искове, поради което имущественият интерес по този иск в случая не надхвърля цената на осъдителните искове. В този смисъл, касационната жалба е била подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт и са били налице основания за прекратяване на образуваното по нея касационно производство.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 210 от 7. 10. 2011 г. по гр. д. № 1038/2011 г. на ВКС, ІV г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: