О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№688
С., 27.06. 2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 392 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. К. Д., приподписана от адвокат Е. Б., против решение № 373 от 1.12.2010 г., постановено по гр.д. № 633 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 228/24.11.2009 г. по гр.д. № 168/2009 г. на Районен съд-Свищов за отхвърляне на предявения от А. К. Д. и Р. К. Д. против Г. С. Г. за обявяване частична нищожност на нотариален акт № 57, том ІІ, н.д. № 56/2003 г. и иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответника да се въздържа от всякакво ползване и разпореждане с каменното стълбище с осем стъпала.
Ответника по касационната жалба Г. С. Г. не е изразил становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Искът за нищожност на сделката по посочения нотариален акт, с който ответникът е придобил правата си през 2003 г. на имот, находящ се на [улица] основан на твърдението, че каменното стълбище с осем стъпала, намиращо се от северната страна и излизащо на [улица], принадлежи и е единствен излаз към посочената улица на имота на ищците, находящ се на [улица], а иска по чл.109 ЗС – на твърденията, че ответника е поставил синджир и катинар, от който ищците нямат ключ и преотстъпва ползването на пространството по наем. Ответникът не е изразил становище в съдебното производство. Във въззивната жалба са наведени доводи, че неправилно е разгледан иск за нищожност, поради противоречие със закона, а не поради невъзможен предмет, както и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения поради неотчитане на всички доказателства, недопускане на относимо писмено доказателство, както и експертно заключение с оглед липсата на специални знания на съда и направа на необосновани изводи. В. съд е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд, направени въз основа на представените от ищеца писмени доказателства, като е приел, че праводателят на ответника му е продал имот /каменното стълбище/, който не притежава, но това не води до нищожност на съответния акт, нито поради противоречие със закона, нито поради невъзможен предмет. По отношение иска по чл.109 ЗС също изцяло са възприети мотивите на районния съд, който единствено е проследил описанието на имотите в документите за собственост, легитимиращи страните, като е счел, че ищците не са доказали, че са собственици на процесното стълбище към настоящия момент, доколкото ответника се легитимира с нотариалния акт от 2003 г.
К. счита, че въззивното решение по въпроса представлява ли необсъждането на прието доказателство или направен довод процесуално нарушение, което е основание за отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане, противоречи на ППВС № 7/27.12.1965 г. Посоченото ППВС дава указания по тълкуване на процесуалния закон във връзка с отменената нормативна уредба, при която преценката законосъобразността на първоинстанционното решение се осъществява от контролно-отменителна инстанция и тези указания са изцяло неотносими към действащата нормативна уредба, регламентираща ограничено въззивно производство, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поставен е и въпроса длъжен ли е съдията да указва на страните, че по някои технически въпроси няма нужните специални знания, така че да се даде възможност на страните да поискат назначаване на вещо лице, което да отговори на зададени му от съда въпроси. Въпросът е относим към спора, доколкото по делото са приети скици на имотите на страните, но липсват каквито и да било изводи на съда въз основа на тях и във връзка с обстоятелствата как се осъществява достъпа до двете дворни места. Доколкото на този въпрос не е дадено пряко законодателно разрешение, то е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 373 от 1.12.2010 г., постановено по гр.д. № 633 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Велико Търново.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 86.10 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: