5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
гр.София, 03.06.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1299 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К. България Е. енд Ко”КД срещу решение № 648 от 08.11.2012 г., постановено по в. гр. д. № 891 по описа за 2012 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 927 от 17.05.2012 г. по гр. д. № 12136 по описа за 2011 г. на Русенския районен съд за отмяна на дисциплинарното уволнение на М. С. А., за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на касатора да му заплати 5 043,36 лв. обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 3.6.2010 г. до 3.12.2010 г.
Касаторът твърди, че решението на Русенския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Какво е приложното поле на чл.193, ал.3 във връзка с ал.2 от КТ в случаите, когато е било реално невъзможно предварителното изслушване на служителя или даването му на обяснения не е могло да се спази по негова вина?
2. Вината на служителя презюмира ли се в хипотезата на чл.193, ал.3 от КТ, когато работодателят е изискал обясненията, но обяснения не са били получени, тъй като в момента на получаването им и след това служителят е бил в продължителен отпуск по болест, но състоянието му обективно не е представлявало пречка да предостави устни или писмени обяснения?
3. Уведомяването от работодателя на служителя за започнала дисциплинарна процедура предпоставя ли изискването за даване на обяснение от служителя или е само правна възможност за самия служител да упражни правото си да се защити?
4. Предварително издадено разрешение за уволнение по чл.333, ал.1, т.4 от КТ на Инспекцията по труда субсумира ли предпоставката за предварително изслушване на служителя, когато изслушването на служителя е било реално невъзможно или не би могло да се спази по вина на служителя.
5. Процесуален въпрос относно преценката за допустимостта на съдебния акт, когато са нарушени процесуални норми, за чието съблюдаване съдът следи служебно. Налице ли е произнасяне свърхпетитум от съда, когато ищецът с исковата си молба е конкретизирал заповедта, чиято отмяна иска, а съдът отменя изрично друга заповед, с която се мотивира налагането на дисциплинарно наказание, без в исковата молба да се съдържа искането за отмяната на тази заповед?
6. Решаването на акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ следва ли да се основава на доказателства, събрани в хода на друго съдебно производство, отменено по реда на чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, когато тези доказателства са били събрани в нарушение на принципа за непосредственост и равенство на страните поради лишаването от право на ответника от участие в процеса?
7. Уважаването на главния иск за отмяна на уволнението предопределя ли автоматичното уважаване на акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, без този иск да е бил доказан от ищеца в повторно развилото се първоинстанционно производство?
Ответникът М. А. счита, че жалбата не следва да се допуска до касационно обжалване, като я оспорва и по същество. Претендира за разноски в касационното производство, но без да представя доказателства за тяхното извършване.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
М. А. е заемал по силата на безсрочно трудово правоотношение
с „К. България Е. енд Ко”КД длъжността „ ръководител сектор” и е бил дисциплинарно уволнен заради явяване на работа в нетрезво състояние в седем часа сутринта на 6 март 2010 г. Преди издаване на уволнителната заповед на служителя му е връчена покана да се яви на 22.03.3010 г. в сградата на предприятието, за да даде обяснения. За да уважат предявените от него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, съдилищата са приели, че на тази дата служителят е бил в обективна невъзможност да се яви на посоченото място поради влошеното му здравословно състояние. Разсъжденията на първоинстанционния съд, към които е препратил в мотивите си и въззивният съд, са продължили по-нататък с извода, че работодателят е бил длъжен отново да поиска обяснения. След като не е сторил това, работодателят е нарушил задължението си по чл.193, ал.2 от КТ, поради което исковете са уважени, без да се разглежда спорът по същество. Този извод на съдилищата, който е обусловил изхода на спора, е логически неиздържан. За даване на обяснения не е необходимо лично явяване на работника или служителя. След като веднъж работодателят е поискал обяснения и волеизявлението му е достигнало до работника или служителя, не е задължително той да даде тези обяснения в поисканата от работодателя форма и на посоченото от него място. Той може да депозира писмени обяснения, които да достигнат до работодателя по най-различни начини-с писмо, чрез приносител, по факс и други подобни. Ако работникът или служителят въпреки уведомлението на работодателя не се е възползвал от правото си да даде обяснения под каквато и да е форма, работодателят е изпълнил задължението си и разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ не се прилага. Следователно обжалваното решение по първите два въпроса на касатора противоречи на задължителната практика на ВКС, според която ако работникът или служителят след поискване от работодателя е имал реална възможност да даде обяснения, но не ги е дал по негова вина, разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ не се прилага съгласно ал.3 на същия член. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 от ГПК решения № 379 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г. на ІV ГО и № 137 от 2.03.2010 г. по гр. д. № 20/2009 г. на ІV ГО на ВКС, както и решение № 878 от 14.11.1990 г. по гр. д. № 793/1990 г. на ІІІ ГО на ВС. Ето защо по тези въпроси следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от КТ.
Отговорите на трети и четвърти въпрос не са обусловили изхода на спора, поради което по тези въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато.
В поставения от касатора пети въпрос всъщност се съдържа твърдението, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявено искане. При заведен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ искането на ищеца към съда е да отмени незаконното уволнение. С кой акт на работодателя е извършено прекратяването на трудовото правоотношение, е правен въпрос, чиито отговор следва да бъде даден от решаващия съд, а не от ищеца, който е длъжен да посочи само фактите. Ето защо отмяната на акта, който според преценката на съда съдържа волеизявлението на работодателя за уволнението на ищеца, не е произнасяне по нещо различно от поисканото от ищеца. Следователно обжалваното решение не е недопустимо на посоченото в петия въпрос на касатора основание, поради което по този въпрос също не следва да бъде допускано касационно обжалване.
Трудовият договор, по силата на който ищецът е започнал по-нископлатена работа, е бил приет по делото в производство, което е приключило с решение, отменено впоследствие от ВКС на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, тъй като в резултат от нередовно призоваване касаторът е бил лишен от правото да участва в процеса. В тази връзка касаторът е формулирал шести и седми въпрос, като отговорите на тези въпроси според него водят до извода, че искът за заплащане на обезщетение за оставането на ищеца без работа е уважен въз основа на доказателства, които са приети без негово участие в нарушение на чл.148 от ГПК. Документът, който е от значение за изхода на спора по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, действително е приет в съдебно заседание, за което касаторът не е бил редовно призован. Този документ обаче се е намирал по делото в хода на последвалото и вече редовно развило се производство, касаторът е имал възможност да се запознае с него и да го оспори. В този случай в практиката на ВКС е прието, че допуснатото процесуално нарушение от съда не е съществено, документът трябва да се счита част от събраните по делото доказателства и съдът може да използва този документ при формиране на своите изводи. Ето защо и по този въпрос касационно обжалване не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 648 от 08.11.2012 г., постановено по в. гр. д. № 891 по описа за 2012 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС на Република България 281,73 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи вносния документ. В противен случай касационната жалба ще бъде върната, а делото-прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: