2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
София, 16.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи декември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 636/2011 година.
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. В. В. против определение № 1027 от 31. 05. 2011 г. по ч. гр. д. № 1214/2011 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 с-в, с което е оставено в сила определение от 20. 01. 2011 г. по гр. д. № 1380/2004 г. на Софийски градски съд, І-6 с-в, с което е отказано възстановяване на седмодневния срок по чл. 199, ал. 3 ГПК /отм./ за отстраняване нередовност на въззивна жалба чрез внасяне на държавна такса за обжалването. Изразява се становище за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и уважаване на молбата по чл. 37 ГПК /отм./. Твърди се, че въззивният жалбоподател В. В. /понастоящем починал/ е страдал от тежко онкологично заболяване и през период, съвпадащ с предоставения от съда срок за внасяне на държавна такса по въззивната жалба, е получил внезапно влошаване на здравословното състояние, наложило стационарно лечение в болница с придружител съпругата му Р. В. /също жалбоподател по подадената въззивна жалба/. Твърди се, че посочените факти са особени непредвидени обстоятелства по чл. 64 ГПК, които страната не е могла да преодолее и които представляват основания за възстановяване на пропуснатия срок. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение.
Ответникът по частната жалба П. Д. Г. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателката и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от лице имащо право на жалба, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Определенията по чл. 66 ГПК /чл. 39 ГПК отм./, с които се отказва възстановяване на законен или съдебен срок, са с преграждащ характер и с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се приеме, че същите подлежат на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В този е приетото в ТР № 1/2000 г., т. 5.
В случая не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
С обжалваното определение апелативният съд, за да потвърди първоинстанционното определение, с което е отказано възстановяване на седмодневния срок по чл. 199, ал. 3 ГПК /отм./ за отстраняване нередовност на въззивна жалба чрез внасяне на държавна такса за обжалването, е приел, че молителите не установяват наличие на особено, непредвидено обстоятелство, възпрепятствало подателите на въззивната жалба да отстранят в срок нередовностите й, като представят документ за внесена държавна такса в определения от съда размер. Приел е, че действително жалбоподателят В. В. е страдал от тежко онкологично заболяване, но същото е било диагностицирано още през 2006 г., няма данни за внезапно влошаване на здравословното му състояние през времетраенето на срока, както и доказателства за стационарното му лечение с придружител през същия период /съобщението за внасяне на държавна такса е получено от жалбоподателите на 5. 06. 2008 г., предоставеният 7 дневен срок е изтекъл на 12. 06. 2008 г., а В. В. е бил приет в болница на 26. 06. 2008 г., т.е. след изтичане на едноседмичния срок/. Приел е, че сочените от молителите причини за пропускане на срока не представляват особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, поради което не са налице основанията на чл. 37 ГПК /отм./, съотв. чл. 64 ГПК, за уважаване на молбата.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи следният правен въпрос: дали наличието на онкологично заболяване е особено, непредвидено и непреодолимо обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, представляващо основание за възстановяване на пропуснатия срок. Твърди се, че същият е решен в противоречие с практиката на ВКС и разглеждането му ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Неоснователен е доводът, че посоченият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Изводите на въззивния съд, че наличието на заболяване само по себе си не е непредвидено и непреодолимо обстоятелство по смисъла на чл. 64 ГПК и може да се прецени като такова само ако в рамките на времетраене на срока е довело до внезапно влошаване на здравословното състояние, породило обективна невъзможност за извършване на съответните процесуални действия, не противоречи на ТР и ППВС, няма и позоваване на конкретно тълкувателно решение или постановление на пленума на ВС от страна на жалбоподателката. Не са представени съдебни актове на ВКС, постановени по действащия ГПК и формиращи задължителна съдебна практика, нито такива постановени по отменения ГПК, в които на посочения правен въпрос да е дадено друго разрешение.
Разглеждането на поставения от частната жалбоподателка въпрос не би допринесло за развитието на правото и за точното приложение на закона, тъй като разпоредбата на чл. 64 ГПК е ясна и непротиворечива, формулировката на правната норма не създава предпоставки за неточното й тълкуване и няма необходимост за промяна на създадена поради неточно тълкуване константна съдебна практика.
Поради липса на основания по чл. 280 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на определението на апелативния съд.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1027 от 31. 05. 2011 г. по ч. гр. д. № 1214/2011 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 с-в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: