6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
гр. София, 16.09.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на 22 юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр. дело № 865 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответницата С. П. Д. чрез адв. И. М. срещу Решение № 7176/16.11.2018г. по в.гр.д. №5915/2017г. на Софийски градски съд, с което е отменено Решение № 22093/30.12.2016 г. по гр.д. № 60118/2015 г. по описа на Районен съд – София и вместо него са определени мерки за лични отношения на бабата А. Г. Д. и дядото С. Й. Д. с детето М. Г. Д., както следва: за първите три месеца от влизане на решението в сила ищците имат право да виждат детето всеки понеделник и четвъртък от месеца от 15:00 часа до 17:00 часа на съответния ден, ако детето е на училище сутрешна смяна и всеки понеделник и четвъртък на месеца от 09:00 часа до 11:00 часа на съответния ден, ако детето е на училище следобед, като тези контакти следва да се бъдат осъществени на територията на Д „СП“ – „С.“ и в присъствието на социален работник от Д „СП“ – „С.“, а след изтичане на три месеца от влизане на решението в сила ищците имат право да виждат и вземат внучка си М. Д. всяка първа и трета събота на месеца, за по три часа, за времето от 10:00 часа до 13:00 часа на неутрално място(детска площадка, парк или в подходящо заведение), с изключение на времето през което майката С. Д. ползва платения си годишен отпуск.
В касационната жалба се поддържа, че постановеното въззивно решение е недопустимо, съответно неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени решението и исковата претенция да се отхвърли.
В изложението са поставени следните правни въпроси, които съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията си по т.1 на ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както следва: 1. Следва ли съдът при постановяването на решението да вземе предвид, като определя най – добрия интерес на детето, извършените сексуални злоупотреби от бащата, които са установени с присъда, дори и същата да не е влязла в сила, 2. Следва ли съдът при определяне на най – добрия интерес на детето да приложи на основание чл.5,ал.4 от КРБ“Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за РБългария, които са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат“ да се приложат пряко чл.14, ал.3,вр.чл.3,б.“в“ от Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението се поддържа, че решението на въззивния съд е очевидно неправилно.
Ответниците по жалбата С. Д. и А. Д., чрез адв. И. М. писмен отговор са изразили становище, че не са налице релевираните от касатора касационни основания по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК.
Ответникът по жалбата Г. С. Д. не е изразил становище по жалбата.
Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение, намира че касационната жалба е подадена в срока предвиден в чл.283 ГПК от легитимирана страна срещу съдебен акт подлежат на касационен контрол и е процесуално допустима.
Въззивния съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 128, ал.1 СК, от С. Й. Д. и А. Г. Д. – съответно дядо и баба на детето М. Д. по бащина линия.
От фактическа страна е прието за установено, че М. Г. Д. е дете на ответниците по иска С. П. Д. и Г. С. Д., че ищците са родители на ответника по иска Г. Д..
От изготвения социален доклад пред първоинстанционния съд е прието за установено, че детето М. живее с майка си – ответницата С. Д., която полага основните грижи по неговото отглеждане и възпитание, подкрепяна от майка си и сестра си. Посочил е, че ответницата С. Д. заявила пред социалния работник категоричното си нежелание детето М. да се вижда с баба си и дядо си – ищците Д., като обосновала това нежелание с обстоятелството, че бащата Г. Д., който бил обвинен за блудствени действия с малолетната си дъщеря живеел с родителите си. Възоснова на събраните писмени доказателства е прието, че ищците живеят в свой собствен недвижим имот, който е бил дарен на синът им/ответник по делото/, на който имот ищците са запазили правото си да го ползват пожизнено,че имат постоянни доходи от пенсия, а ищеца С. Д. получава доходи и от трудов договор – шофьор в „Й. 11“ Е.. Приел е, че към момента на съставянето на социалния доклад бащата на детето Г. Д., обвинен в блудствени действия спрямо детето си живеел на адреса на родителите. Посочил е, че всъщност се касаело за две жилища, съединени в едно и условията позволявали да се обособи отделно пространство за детето, което да бъде ползвано от него при посещенията си при своята баба и дядо.
Във въззивната инстанция са приети нови доказателства, с които установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е допълнена.
Пред решаващия съд е допусната съдебно – психологическа експертиза, според заключението на която у детето М. няма формирана близка емоционална привързаност към баба му и дядо му по бащина линия, че това се дължи на отчуждаващото поведение на майката-ответник по иска. Посочено е, че при проведеното психологическо изследване детето М. заявило пред психолога, че я е страх да изрази своето желание да вижда баба си и дядо си по бащина линия на майка си, че е съгласна да вижда своите баба и дядо по бащина линия, но майка ? била против тези контакти. Прието е, че според заключението на СПЕ след проведените срещи с ищците А. и С. Д. същите могат да полагат грижи за внучката си през времето, в което ще прекарват заедно, без от срещите да произтекат, каквито и да било конкретни вредности за М., че детето не изпитва страх или негативизъм към своите баба и дядо. Според заключението на вещото лице по време на срещите между детето и бабата и дядото не следва да присъства майката, поради крайно негативното й отношение към бабата и дядото.
От правна страна съдът е приел, че следва да бъде постановен първоначален адаптационен режим, щадящ психиката на детето и даващ възможност на ищците, които до този момент са били лишени от възможността да общуват пълноценно с внучката им, да се опознаят и преодолеят липсата на привързаност помежду им, причинена от влошените отношения между възрастните членове в семейството и малолетната М..
Въззивния съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 128, ал.1 СК дядото и бабата имат право да поискат районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Прието е също, че законодателя изисква на първо място, съдът да следи за интереса на детето и ако исканите мерки за лични контакти с баба и дядо са в негов интерес да постанови такива. Посочил е, че поддържането на близки отношения с бабата и дядото и внуците е традиция и социална норма в българското общество. Прието е, че преченето или възпрепятстването за осъществяване на личен контакт от страна на ответниците/родители/ или в случая на единия от тях-майката е първата необходима предпоставка за да бъде уважена исковата претенция по чл. 128, ал.1 СК. Прието е също, че в случая от събраните по делото доказателства е установено наличието на сочената предпоставка – ответницата С. Д. се противопоставя на контактите на детето с ищците /баба и дядо на малолетната М./, като при провеждането на психологическото изследване, в рамките на допуснатата СПЕ, е заявила: „никога няма да позволя среща на детето с тях ако трябва глоби ще плащам“. Посочил е, че ищците и тяхната внучка нямат срещи и контакти повече от четири години, което е в резултат от отчуждителното отношение на майката.
Прието е, че втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 128, ал.1 СК е осъществяването на тези контакти да е в най – добър интерес на детето. Посочил е, че ответната страна С. Д., в чиято доказателствена тежест е да докаже, че контактите с бабата и дядото не са в интерес на детето и регламентирането на контактите помежду им би могло да нанесе вреда на детето не е изпълнила това свое процесуално задължение, регламентирано в чл. 154 ал.1 ГПК. Прието е, че от доказателствата по делото е установено, че малолетната внучка на ищците иска да се среща с тях- не таи страх или негативизъм, но се страхува единствено от реакцията на майка си, тъй като последната и членовете на разширеното семейство на М. по бащина линия са във влошени отношения, и липсва каквото и да е разбирателство помежду им. Формиран е извод, че не са налични по делото никакви данни, които да бъдат опора за извод за опасност от рисково общуване между бабата и дядото и тяхната внучка. Възприето е заключението на СПЕ, според което ищците са в състояние да полагат адекватни грижи за детето през времето, което ще прекарват заедно и от срещите им няма да произтекат каквито и да било вредности за М.. Посочено е, че според СПЕ детето е спокойно емоционално – не е тревожно или нестабилно и най-вече изявява желание да го обичат и тези баба и дядо и да се виждат, за да й се порадват и те, че ищците Д. са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на своята внучка и да спазват стриктно определения режим на контакти.
Въззивният съд е приел, че всяко дете следва да познава и съхранява родовите си връзки, да получава любов и подкрепа и от разширеното си семейство. Посочил е, че в най-добър интерес на детето означава, че следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето и особеностите на конкретния случай, през който детето да възприеме и да се адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти. Посочил е, че обстоятелството, че по отношение на ответника Г. Д. – баща на М. е постановена присъда от Софийски районен съд за извършени от него блудствени действия спрямо малолетната му дъщеря М. не би следвало да се отрази на основателността на заявеното от майка му и баща му искане за определяне на режим на лични контакти с тяхната внучка, тъй като тази присъда не е влязла в сила и поради това гражданския съд няма задължение да я зачете.
Прието е, че детето е вече ученичка, че има установен режим на обучение и почивка. Съобразено е, че ответницата С. Д.-майка на М. упражнява родителските права и полага непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на детето, което живее при нея. Посочил е, че бабата и дядото следва да имат право да виждат тяхната внучка през адаптационния период на територията на съответната Д“СП“ в присъствието на социален работник от тази служба, а след този период същите следва да имат възможност на самостоятелни контакти с тяхната внучка на неутрална територия, без присъствието на майката или посочено от нея лице.
При тези съображения съдът е определил мерки на лични отношения между ищците и детето М. както следва: за първите три месеца от влизане на решението в сила ищците имат право да виждат детето всеки понеделник и четвъртък от месеца от 15:00 часа до 17:00 часа на съответния ден, ако детето е на училище сутрешна смяна и всеки понеделник и четвъртък на месеца от 09:00 часа до 11:00 часа на съответния ден, ако детето е на училище следобед, като тези контакти следва да се бъдат осъществени на територията на Д „СП“ – „С.“ и в присъствието на социален работник от Д „СП“ – „С.“, а след изтичане на три месеца от влизане на решението в сила ищците имат право да виждат и вземат внучка си М. Д. всяка първа и трета събота на месеца, за по три часа, за времето от 10:00 часа до 13:00 часа на неутрално място(детска площадка, парк или в подходящо заведение), с изключение на времето през което майката С. Д. ползва платения си годишен отпуск.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението. Същите не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като касаят правилността на въззивното решение. За да е правен въпросът съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС следва да е разрешен от въззивния съд и да е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че формулираните въпроси в изложението не са правни. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на решението, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
В изпълнение на задължението съдът служебно да следи за интереса на детето в производството по чл.128 СК настоящият съдебен състав преценява, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, по въпроса за преценка интереса на детето М. Г. Д. с оглед определените мерки от въззивния съд за лични отношения с бабата А. Д. и дядото С. Д. по бащина линия с детето М..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на Решение № 7176/16.11.2018г. по в.гр.д. № 5915/2017г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 168392/21.12.2018 г., подадена от С. П. Д., чрез адв. И. М., съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв.Ив.М..
Указва на жалбоподателката С. Д. в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 40 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: