3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
София,16.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3609/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 513 от 15.07.2013 г., постановено по ч. т. д. № 1272/2013 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] срещу определение № 854 от 01.10.2012 г. по в. ч. гр. д. № 383/2012 г.на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 470 от 17.07.2012 г. по гр. д. № 1105/2007 г. на Смолянски районен съд за оставяне без разглеждане на подадената от [фирма] молба за освобождаване на внесена парична гаранция в размер на 20 000 лв. за обезпечение на бъдещ иск.
Частният жалбоподател прави искане за отмяна на определението като поддържа, че същото е неправилно поради необоснованост и противоречие със закона на извода на първия състав на ВКС, че обжалваното с частната касационна жалба въззивно определение не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и не подлежи на касационен контрол.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба на [фирма], съставът на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу определение на въззивен съд, което не попада сред подлежащите на касационно обжалване според критериите на чл.274, ал.3 ГПК въззивни определения. Изводът за недопустимост на жалбата е обоснован със съображения, че определението, с което въззивният съд е потвърдил определението на първата инстанция за отказ да се разгледа молба за освобождаване на внесена парична гаранция за обезпечаване на бъдещ иск, не прегражда развитието на конкретното дело по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК и не разрешава по същество правен спор, свързан с предмета на делото – чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
К. контрол върху определенията на въззивните съдилища е ограничен и се разпростира само върху определенията, които отговарят на изчерпателно посочените в чл.274, ал.3 ГПК критерии. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС при предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК подлежат въззивните определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/.
Настоящият състав на ВКС споделя изцяло извода на първия тричленен състав, че определението, с което в качеството си на въззивна инстанция Смолянски окръжен съд е потвърдил определението на Смолянски районен съд за отказ да се разгледа по същество молбата за освобождаване на внесената като обезпечение на бъдещ иск парична гаранция, не попада в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Определението на първоинстанционния съд не прегражда развитието на конкретно исково производство и дори на самото обезпечително производство, в рамките на което е внесена гаранцията, а това лишава и въззивното определение от преграждащ ефект по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Законосъобразна е и преценката, че обжалваното с частната касационна жалба определение не подлежи на касационен контрол и при условията на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Въпросът за връщането на внесената парична гаранция не е предмет на правен спор между страните по делото и не предпоставя разрешаване на спор за материално право като част от предмета на делото. Поради това потвърждаването на отказа на първата инстанция да разгледа по същество молбата за освобождаване на гаранцията няма последиците, посочени в чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
По изложените съображения определението по ч. т. д. № 1272/2013 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 513 от 15.07.2013 г., постановено по ч. т. д. № 1272/2013 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :