О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
С. 27.05.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1790 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № 447 от 18.11.13г. по в.гр.д.№ 1311 по описа за 2013г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260 от 4.06.13г. по гр.д.№ 637/13г. на РС Казанлък за обезсилване поради неплащане на определената сума в срока по чл.262 ал.1 изр.2 от ГПК на решение № 115 от 11.04.2012г. по в.т.д.№ 450/11г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е обявен за окончателен предварителен договор № А. от 5.01.2005г., на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, с който С. Й. Н. в качеството си на продавач е прехвърлила възмездно на [фирма], в качеството й на купувач следния недвижим имот: апартамент АП-П-1, преустроен и въведен в експлоатация като два офиса, обозначени като АП-П-1 и АП-Н-1, съответно със застроена площ от 40.03кв.м. и приспадащи се 3.74 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж и от 66.35кв.м. и 6.38 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, находящ се в [населено място] [улица] за сумата от 43 210 евро без ДДС, от която предварително е заплатена сумата от 15 306.12 евро, и е осъдена [фирма] да заплати остатъка от 27 813.88 евро без ДДС в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Присъдени са следващите се разноски.
По делото не е спорно, че в законоустановения двуседмичен срок по чл.362 от ГПК – изтекъл на 28.12.12г. при влязло в сила на 14.12.12г. решение с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД – длъжникът /купувач по обявения за окончателен договор/ не е изпълнил насрещното си задължение за плащане на останалата като дължима сума от 27 813.88 евро на кредитора /продавача по сделката/.
За да постанови акта си въззивният съд е приел, че длъжникът не е доказал, че неизпълнението на насрещното му парично задължение се дължи на извинителна причина или на обстоятелства, които не могат да му се вменят във вина. Като такива длъжникът е посочил три – 1.несвоевременно предоставен му от съда препис от съдебното решение, 2.влошено здравословно състояние на пълномощника му и 3.забава на кредитора, изразяваща се в неоказване на съдействие чрез посочване на банкова сметка за превежда на сумата. Първото възражение съдът е счел е за неоснователно поради факта, че невъзможността за получаване на препис от решението е в резултат на неизправното поведение на страната, която не е заплатила разноските по вписване на акта и местния данък на имота,каквото е изискването на чл.364 ал.2 от ГП. Второто възражение –относно тежкото заболяване и последвала смърт на процесуалния представител, съдът е преценил като ирелевантно за изпълнение на задължението на страната за плащане. Съдът е преценил, че не е налице забава на кредитора, защото длъжникът е могъл да се освободи от задължението си, ако депозира дължимата сума в банка по местоизпълнението и уведоми за това кредитора. Относно законодателната забрана за плащане в брой, съдържаща се в Закона за ограничаване на плащанията в брой /З./ съдът е посочил, че плащането в брой не е недействително, а има за последица налагане на административно наказание.
Като сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, касаторът желае да се допусне касационно обжалване по въпроса: Какво е отражението на въведеното с чл.3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /З./ задължение за заплащане по банков ред на суми на стойност над 15 000лв., върху дължимото съдействие по смисъла на чл.95 от ЗЗД от страна на кредитора при изпълнение на решение по чл.362 ал.1 от ГПК.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:
По делото няма спор за факти:
Независимо, че не се дължи съобщаване, длъжника е бил уведомен за постановения съдебен акт два дни след постановяването му /на 16.12.12г./ по телефона. На 21.12.12г. е поискал издаване на изпълнителен лист за разноските и заверен препис от решението на СОС и на определението на ВКС. На 28.12.12г., когато е изтекъл срока по чл.362 от ГПК, е получил изпълнителен лист. След представяне на доказателства за извършване на необходимите плащания- на 8.01.13г. е получил преписите от постановените съдебни актове. На 4.01.13г.длъжника е изпратил нотариална покана на кредитора с искане в тридневен срок да посочи банкова сметка за превод на сумата. В отговор кедиторът е заявил, че срока за плащане е изтекъл, поради което не желае да получи сумата и че ще предприеме действия по обезсилване на постановения акт. Независимо от това, за периода 7.01.13г.-8.01.13г. длъжникът е превел на кредитора с няколко операции общо дължимата сума от 54 516лв./без включен ДДС/ и го е уведомил за плащането. Според свидетели длъжника за периода 14.12.2012г.-4.01.2013г. е правил безуспешни опити да открие сметка в различни банки. Кредиторът е върнал полученото след крайната датата плащане. На 10.01.2013г.сумата отново е преведена на кредитора.
При тези факти и с оглед горепосочените мотиви на съда, поставеният от касатора въпрос доколкото не е свързан с решаващите мотиви на съда, не съставлява годно общо основание за допустимост. По него не следва да се допуска касационно обжалване и защото същият не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика. Съображенията за това са следните :
Гореописаните безспорни факти сочат, че в конкретния случай длъжникът е потърсил съдействие от кредитора на 4.01.13г./когато му е изпратил нотариална покана/, което е след изтичане на установения в чл.362 от ГПК двуседмичен срок от влизане в сила на 28.12.2012г. на решението, с което предварителния договор е обявен за окончателен, за което не е установено да е станало по извинителна за него причина или да се дължи на обстоятелства, които не могат да му се вменят във вина. На това основание забава на кредитора няма и поставеният в тази връзка въпрос от касатора е несъотносим. Независимо от това следва да се посочи, че съгласно чл.95 от ЗЗД кредиторът може да изпадне в забава в два случая – когато не оказва необходимото съдействие или когато неоправдано не приема престация. Първият изисква изпълнението на длъжника да е поставено в зависимост от определено действие на кредитора, без осъществяването на което е невъзможно да бъде изпълнено, а втория – предполага предлагане на изпълнение от страна на длъжника и неоснователното му неприемане от кредитора. При парична престация – за да изпадне кредитора в забава трябва да откаже получаването й, но това не пречи на длъжника да се освободи от задължението си по начина, предвиден в чл.97 от ЗЗД – като вложи сумата за пазене в банка по местоизпълнението и уведоми за това кредитора. Тогава се освобождава от задължението си, без да е необходимо каквото и да е съдействие от страна на кредитора. Обратно – ако забавата на кредитора по естеството си е такава, че без негово съдействие длъжникът не би могъл да изпълни задължението си, той се освобождава от отговорност. В конкретният случай забава на кредитора няма, защото в посочения от закона срок не е установено той да не е оказал необходимото съдействие или неоправдано да не е приел престация.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 447 от 18.11.13г. по в.гр.д.№ 1311 по описа за 2013г. на Старозагорски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :