5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
София,02.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 616/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 1619 от 24.07.2013 г., постановено по т. д. № 4599/2012 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение от 02.08.2012 г. по т. д. № 4176/2011 г. на Софийски градски съд, с което е признато за установено по отношение на [фирма], че [фирма] е действало недобросъвестно при подаване пред Патентното ведомство на Република България на заявка №[ЕИК] от 18.10.2007 г. за регистриране на комбинирана марка със словна част „G Г. интернейшънъл О.”, регистрирана на името на [фирма] с № 70669/21.07.2009 г. за стоки от клас 1, 2, 3, 4, 5, 7, 12, 31, 35 и 42 на МКСУ, с покровителствен срок до 18.10.2007 г., и на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 380 лв.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. К. поддържа, че въззивният съд е основал изводите си за проявена от него недобросъвестност по смисъла на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО при подаване на заявката за регистрация на марката „G Г. интернейшънъл О.” на твърдения и предположения, а не на доказателства и на безспорно установени факти. Навежда оплаквания, че в отклонение от трайната съдебна практика по приложението на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО съдът не е изследвал в необходимата степен обективния и субективния елемент на понятието „недобросъвестност” и е уважил иска, въпреки липсата на категорични доказателства, че към момента на подаване на заявката за регистрация на спорната марка дружеството – заявител е знаело за притежаваните от ищеца по-рано регистрирани и ползващи се със закрила сходни марки, накърнявайки по този начин чужди права и интереси.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че при постановяване на въззивното решение не е възприето схващането за понятието „недобросъвестност” по смисъла на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО, изразено в практиката на ВКС и в някои решения на Софийски апелативен съд. За доказване на това твърдение са представени решение от 30.05.2005 г по гр. д. № 2836/2003 г. на Софийски апелативен съд, решение № 293 от 20.04.2006 г. по т. д. № 579/2005 г. на ВКС, І т. о., и решение № 688 от 18.10.2007 г. по т. д. № 351/2007 г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответникът по касация [фирма] – търговско дружество със седалище в Германия, [населено място], не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО, Софийски апелативен съд е приел, че от събраните в хода на делото доказателства е установена недобросъвестността на ответника [фирма] при подаване в Патентното ведомство на РБ на заявка за регистрация на комбинирана марка със словна част „G Г. интернейшънъл О.” с рег. №[ЕИК]/18.10.2007 г. След преценка на заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно – маркова експертиза въззивният съд е счел за доказано сходството между регистрираната от ответника марка и притежавани от ищеца по-ранни марки за сходни и идентични класове стоки, включващи в словната си част израза „GEА” и ползващи се с правна закрила на територията на Република България и в рамките на Европейския съюз. Доказаното чрез експертизата фонетично, визуално и смислово сходство между спорната марка и защитените марки на ищеца, съпътствано със сходство/идентичност на стоките, за които са регистрирани марката на ищеца и марките на ответника, е мотивирало съда да направи извод, че съществува вероятност от объркване на потребителя досежно принадлежността на марките.
По отношение на субективния елемент на недобросъвестността решаващият състав на Софийски апелативен съд е посочил, че поради обусловеността му от вътрешни за личността настройки, нагласи, убеждения и решения неговото безспорно установяване чрез пълно и главно доказване в процеса е значително затруднено. Независимо от това е приел, че в конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства за предмета, обема и дълготрайността на извършваната от ищеца търговска дейност, осъществявана чрез използване на защитените и за територията на Република България марки „GEA”, може да се направи извод, че за ответника като търговец е било възможно да се запознае с дейността на ищеца и с притежаваните от последния правно защитени марки. Въззивният състав е изложил съображения, че самото заявяване за регистрация на марка, сходна на регистрираните от ищеца и ползващи се с известност по-ранни марки за същите класове стоки, съставлява проява на недобросъвестност по смисъла на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО, тъй като създава от една страна възможност за объркване на потребителите, а от друга – привидност за принадлежността на марките и на означените с тях стоки.
В съответствие с разпоредбата на чл.272 ГПК въззивният съд е препратил и към мотивите на първоинстанционното решение. Посредством препращането са възприети изводите на Софийски градски съд, че с оглед установеното по делото положение на ищеца на пазарен и технологичен лидер и на един от най-големите доставчици в световен мащаб на системи за хранителни и енергийни процеси, използващ в търговската си дейност марките „GEА”, и предвид общодостъпността на електронния регистър на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар /OHIM/, съдържащ пълна информация за наличието на регистрираните от ищеца по-ранни марки със словен израз „GEA” за идентични/сходни класове стоки, ответникът /чрез своя управител/ е знаел за продуктовата гама на предлаганите от ищеца стоки и за притежаваните от него марки, поради което, заявявайки за регистрация сходна марка, е създал предпоставки за използване на репутацията на чуждите марки и е действал недобросъвестно по смисъла на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос за съдържанието на понятието „недобросъвестност” по смисъла на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО е от значение за изхода на делото. Разрешаването на този въпрос е обусловило уважаването на предявения срещу касатора установителен иск с правно основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО, с което е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Касационно обжалване по посочения правен въпрос не може да се допусне, въпреки значимостта му за изхода на делото, тъй като не са осъществени специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК допълнителни предпоставки.
Представените от касатора решения – решение № 293/20.04.2006 г. по т. д. № 579/2005 г. на ВКС, І т. о., и решение № 688/18.10.2007 г. по т. д. № 351/2007 г. на ВКС, ІІ т. о., не съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решенията са постановени по реда на ГПК /отм./ и според разясненията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС формират казуална практика на ВКС, относима към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а не към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Недоказано е твърдението на касатора, че при постановяване на обжалваното решение не е възприето схващането за съдържанието на понятието „недобросъвестност” по смисъла на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО, изразено в цитираните решения на ВКС и във влязлото в сила решение от 30.05.2005 г. по гр. д. № 2836/2003 г. на Софийски апелативен съд. В посочените решения е застъпено последователно поддържаното в трайната практика на ВКС становище, че в хипотезата на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО понятието „недобросъвестност” се разглежда като знание за факта, че друг правен субект е носител на правото върху сходна или идентична на заявената за регистрация търговска марка или че се иска регистриране на общоизвестна на територията на Република България марка; За да е налице недобросъвестност по смисъла на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО, е необходимо от обективна страна да има сходство или идентичност на марките, а от субективна страна заявителят да е знаел, че друго лице използва идентична или сходна марка /знак/ за означаване на предлагани от него стоки и услуги, чрез които се е наложило на пазара, но съзнателно да е заявил за регистрация сходна или идентична марка, нарушавайки по този начин честната търговска практика с цел извличане на лична изгода; Преценката дали заявителят е действал недобросъвестно се извършва спрямо момента на подаване на заявката за регистрация, а недобросъвестността подлежи на доказване от заинтересованата страна и се преценява с оглед на конкретните факти и доказателства по делото. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е изследвал обективното сходство между заявената за регистрация марка на ответника и по-ранните сходни марки на ищеца, регистрирани за сходни/идентични класове стоки и ползващи се с правна закрила на територията на Република България и в рамките на Европейския съюз, както и субективния елемент на недобросъвестността, разгледан като знание у заявителя към момента на подаване на заявката за регистрация на спорната марка за съществуване на регистрираните от ищеца сходни марки, използвани за означаване на стоките и услугите, чрез които последният се е наложил и е придобил известност на пазара. Изводът за проявена недобросъвестност по смисъла на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО не е основан на предположения, както твърди касаторът, а произтича от преценката на конкретни факти и доказателства по делото, които са мотивирали въззивния съд да приеме за доказано, че заявителят е знаел за използваните в търговската дейност на ищеца марки, но въпреки това съзнателно е предприел заявяване за регистрация на сходна марка с цел да се ползва от тяхната репутация. Съпоставени с практиката в представените решения, решаващите изводи на въззивния съд не противоречат на възприетото в нея разрешение относно съдържанието на понятието „недобросъвестност” по смисъла на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО и не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение по т. д. № 4599/2012 г.
Ответникът по касация не е претендирал разноски и такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1619 от 24.07.2013 г., постановено по т. д. № 4599/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :