О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
гр. София, 01.12.2015
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11 ноември , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №418/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [община] срещу решение № 165/24.10.2014 г. на Добрички окръжен съд, по т.д. №119/2014 г. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, постановено по т.д. №655/2013 на РС-Балчик, в частта с която общината-касатор е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 10 604,23 лева-обезщетение за забавено плащане на парично задължение по Договор №112/31.03.2009 г..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се сочи основание по чл.280 ал.1т.т 1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява в писмен отговор становище, че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество същата е неоснователна. Претендира разноски в касационната инстанция представляващи възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер на 635 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, с която общината-касатор е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 10 604,23 лева-обезщетение за забавено плащане на парично задължение по Договор №112/31.03.2009 г., решаващият въззивен състав е изложил следните съображения: С посоченият договор с предмет събиране и извозване на смет на територията на общината , ответникът по иска и касатор в настоящото производство се е задължил след одобряване на отчетите за извършената работа от страна на дружеството-изпълнител по договора, в 15 дневен срок от представянето на фактури за дължимото възнаграждение да заплати съответните суми по тях на изпълнителя. В самия договор, в клаузата в т.51 е договорена съответната неустойка за забавено плащане на дължимото по договора възнаграждение. При това положение, позовавайки се на датата на издаване и подписване от страна на служител на [община] на съответните фактури и настъпването на падежа за плащане на сумите по всяка от тях/15 дни след издаването и приемането на съответната фактура от страна на Общината/ и закъснение в осъществяването на плащането по всяка една от процесните фактури чрез заверяване на сметката на изпълнителя, според констатациите в ЗСчЕ , съдът е счел исковата претенция за доказана по основание и размер и е уважил същата за съответната част.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна и на жалбоподателя не се сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а се навеждат оплаквания за необоснованост на горните изводи на решаващия съд и допуснати от негова страна нарушения на материалния закон в обжалваното решение.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателите не формулират конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, а навеждат оплаквания за необоснованост на изводите на съдебния състав относно определянето на датите на настъпване на падежите на вземанията по отделните фактури. Отделно от това се формулира въпросът дали се дължи неустойка за забава при така наличните факти и обстоятелства в конкретния случай, което не представлява правен въпрос, т. е. по тълкуването на конкретна общовалидна правна разпоредба, а се явява оплакване за материалноправна незаконосъобразност на обжалваното решение по конкретния спор, въз основа на съответните факти. Повдига се и въпросът за правилността на правната квалификация на спора дадена от въззивния съд и за липсата на приходо-оправдателни документи за процесното вземане. Тези оплаквания , обаче , могат да се обсъждат при преценка правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Липсата на конкретно формулирани правни въпроси не позволява преценката на посочените и приложени съдебни решения за съответствие с произнасянето на съда по настоящия спор. Ето защо, в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят претендираните разноски в касационната инстанция, представляващи възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер на 635 лева, доколкото е приложен договор за правна помощ, в който е отбелязано реално извършено плащане на самото възнаграждение в съответствие с т.1 от ТР №6/2013 на ОСГТК/.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№ 165/24.10.2014 г. на Добрички окръжен съд , по т.д. №119/2014 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] – [населено място], общ. Б. съдебни разноски представляващи възнаграждение за осъществено процесуално представителство в касационното производство в размер на 635 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.