О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№689
гр. София, 11.12.2017
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 15.11., две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1643/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Г. П. К. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 748/03.04.2017 от 10.12.2015 г., постановено по гр.д. № 5315/16 на САС, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстационното решение в частта, с която е отхвърлен искът на същия с правно основание чл.226 КЗ-отм срещу [фирма] за разликата между уважената част от 26 000 лева –обезщетение за претърпени неимуществени вреди –болки и страдания причинени при ПТП на 01.12.2013 г. и общо претендираната сума от 30 000 лева и в частта, с която по жалба на ответника е отменено първоинстанционното решение в осъдителната част и искът е отхвърлен за разликата над 9 000 лева до 26 000 лева, както и в частта за разноските и законната лихва. Навеждат се оплаквания за нарушения на материалния закон-чл.51 ал.2 ЗЗД при определяне на обема на съпричиняването на вредоносния резултат. Претендира се и присъждате на разноските в съответната част.
В изложението от страна на касатора на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответната страна в писмен отговор излага съображения за липса на основание за допускане на касация. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че вредоносното ПТП е настъпило на 01.12.2013 г. при следните,приети за доказани обстоятелства: Ищецът К. е управлявал лек автомобил „СУЗУКИ“, модел „Г. Витара“ по пътя С.-София в облачно време и при мокра пътна настилка със скорост от 67 км.ч при ограничение с пътен знак на максималната скорост до 50 км.ч..Същият е навлязъл в остър и продължителен десен завой и с оглед надвишаване на критичната скорост за излизане от завоя, автомобилът е занесъл на задните си колела и е навлязъл частично в лентата на автобуса с ротация. В последствие при опит за стабилизиране на автомобила в своята лента, последният се е насочил към десния банкет и при нов опит за овладяване с маневра от водача на ляво, навлиза отново в насрещната лента и се е удря в предната си лява част в каменната стена със скорост не по-малка от 32 км.ч.,след което се завърта и се блъска в насрещно движещия се в своята лента с 22-23 км.ч. автобус, управляван от С. И., чиято гражданска отговорност на водач на МПС е застрахована в ответното застрахователно дружество. Последният е предприел спиране на автобуса, когато л.а. управляван от ищеца е навлязъл повторно в насрещната лента, в която се е движил първият, и се е ударил в стената, от който момент ударът е бил непредотвратим. При тези обстоятелства, съдът е счел, че вината на водача на автобуса е в това, че е предприел спиране в по-късен момент, доколкото, ако това беше станало още при първоначалното занасяне на автомобила, управляван от ищеца, то ударът с автобуса би могъл да се избегне или поне да настъпи с по-ниска скорост.
Относно размера на дължимото обезщетение за понесените неимуществени вреди са взети в предвид броя, вида и тежестта на получените наранявания и продължителността на лечебния и възстановителен период, интензитета на претърпените болки и страдания , последиците за здравето и прогнозите за бъдещото здравословно състояние на пострадалия, младата възраст на последния-29 години и обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП , намерили отражение в размерите на застрахователните лимити . При това положение е преценено , че следва да се определи обезщетение в размер определен по справедливост на 65 000 лева, но съдът е счел, че е ограничен от размера, претендиран в самата ИМ-30 000 лева. Съдът е изложил и своите съображения, с оглед направеното в отговора на ИМ от страна на ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат като следствие от това, че пострадалият е управлявал лекия автомобил с превишена скорост, спрямо тази указана изрично с пътен знак, и несъобразена с мократа настилка и навлизането в продължителен остър завой. Изложени са и съображения за това, че самото ПТП е предизвикано основно от виновното противоправно поведение на самия пострадал, поради което и неговият принос е преобладаващ – 70 на сто. По тези съображения съдът е редуцирал определения общ размер на обезщетението до сумата от 9 000 лева, а за остатъка за разликата до пълно предявения размер е приел иска за неоснователен.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване като правни въпроси от значение за спора се сочат въпроси, които се свеждат до това, на каква база следва да се определи обезщетението на неимуществени вреди при съпричиняване и дали съдът е обвързан при определянето му от размера, претендиран в ИМ, при положение,че последният е формиран при отчитане на самото съпричиняване . Твърди се, че по този въпрос е налице противоречие с посочените решения на ВКС по чл.290 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му.
В случая, отговорът на така формулирания обобщен въпрос не би довел до различен резултат по конкретния спор по следните съображения: В ИМ/ където му е мястото/ липсва излагане на твърдения и доводи да се приеме, че посоченият размер на претенцията на пострадалия е въз основа на отчетеното от самия него съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД и съдът не се занимавал с този въпрос, т.е. не е формирал правораздавателната си воля въз основа даване на отговор на същия, поради което и той не се явява обуславящ изхода на спора.
На второ място, в конкретния случай става въпрос за изключително висока степен на собствен принос-съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД на вредите от страна на самия пострадал, изразяващ се в шофиране с превишена, спрямо максимално позволената скорост, при несъобразяване с конкретната ситуация на пътя / остър продължителен завой и мокра пътна настилка/, което е предизвикало самото ПТП. Това във всички случаи, се отразява значително на размера на дължимото обезщетение. Нито едно от представените решения на ВКС не се отнася за подобна хипотеза.
Следователно, не се обосновава основание за допускане до касация.
В полза на ответната страна, на основание чл.78 ал.8 ГПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, с оглед изготвения и представен отговор на КЖ и направеното в него искане.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване в обжалваната част на въззивно решение № 748/03.04.2017 от 10.12.2015 г. постановено по гр.д. № 5315/16 на САС.
ОСЪЖДА Г. П. К. ЕГН: [ЕГН] да заплати на [фирма]-София юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.