О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
[населено място], 27.01.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1605 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 07.04.2010г. на С. градски съд, ІV-г въззивен състав постановено по гр.д. №2069/2009г., с което е обезсилено решение от 05.01.2009г. по гр.д. № 20907/2007г. на С. районен съд, 36 състав и е прекратено производството по иска на Д. И. Б. против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, за установяване, че ищецът е носител на правото на строеж за изграждане на вилна или жилищна сграда от 46 кв.м. върху държавно урегулирано място, находящо се в[населено място],[населено място], съставляващо парцел ХІІІ-299 в кв.69 по отменения план на В., с площ от 550 кв.м., а понастоящем идентичен с имот с проектопланоснимачен номер 2005, кад.л. В-8-6-А/В-8-7-Б в кв. 69,[населено място].
Жалбоподателят Д. И. Б. поддържа, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при съществени материалноправни и процесуалноправни нарушения. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Това е въпросът за правния интерес от предявяване на иска спрямо ответника. Според касатора липсата на контрол от страна на държавата върху имота е довела до възникване на казуса поради невъзможността на ищеца да реализира правото си на строеж с оглед оспорване правата му от трети лица. Намира, че такива казуси са решавани от съдилищата противоречиво. На второ място сочи, че решението е постановено без делото да е изяснено внимателно от фактическа страна, което също е в разрез с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът по жалбата Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е депозирала писмен отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за притежаване право на строеж върху държавен имот. Установено е, че с договор от 28.06.1985г. държавата е отстъпила на Е. Д. Б. право на строеж за построяване на вилна сграда върху държавна урегулирано място – парцел ХІІІ, имот 299 в кв.69 по плана на[населено място] с площ 550 кв.м. съобразно одобрен архитектурен проект. На 21.11.1986г. е издадено разрешение за строеж. С договор за дарение, оформен с нотариален акт № 93/1988г., Е. Б. и съпруга й Иван Б. са дарили на сина си Д. Б. правото на строеж. В отговор на молба на ищеца за издаване на скица на имота от С. община – Район В. му е отговорено с писмо от 28.06.2007г., че скица не може да се издаде, тъй като правото на строеж не е реализирано и попада в имот, възстановен по ЗСПЗЗ. Събрани са свидетелски показания, които сочат, че ищецът бил подготвил и стоварил строителни материали в мястото, но се оказало, че има скала, което прави невъзможно строителството на къща.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска като е приел, че правото на строеж не е било реализирано в продължение на пет години, което е довело до погасяването му съгласно чл. 67, ал.1 ЗС, като течението на срока е станало възможно от 23.05.1996г. когато е отменена разпоредбата на чл. 67, ал.2 ЗС. Въззивният съд е намерил иска за недопустим като е изложил съображения, че ищецът няма интерес от водене на иска против ответника понеже държавата не е предприела някакви действия срещу него, а правото му се оспорва от трето лице. Според ищеца правният интерес произтича от липсата на контрол от страна на държавата върху имота. Този довод е намерен от съда за неоснователен, тъй като бездействието не може да застраши или осуети реализацията на правото на строеж. Съдът е посочил, че ищецът следва да защити правата си спрямо лице, което оспорва правото му. А едно решение срещу държавата е непротивопоставимо на трето лице с признати права по ЗСПЗЗ и няма да доведе до очакваното съдействие за реализация на строителството.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Касаторът не е формулирал изрично правен въпрос – от материалното или процесуално право, по който се е произнесъл съда в решението и който определя изхода на спора. В изложените съображения е повдигнат единствено въпросът за правния интерес от водене на иска като се твърди, че такива казуси са решавани противоречиво от съдилищата. Не е извършено позоваване на т. нар. задължителна практика на ВКС, включваща постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на общите събрания на гражданска колегия, на търговска колегия или на гражданска и търговска колегия, както и решения, постановени в производство по чл. 290 ГПК, които запълват основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Не са представени решения на съдилищата по сходни казуси, свързани с преценка на правния интерес от установителен иск, така че не може да бъде обоснована и втората хипотеза на чл. 280, ал.1 ГПК, а именно на т.2 от визираната разпоредба.
При липса на формулиран правен въпрос не може да се обсъжда и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, което предполага произнасянето на съда по определен правен въпрос да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В разглеждания случай жалбоподателят не е изложил никакви съображения за обосноваването на тази предпоставка за допускане на касационно обжалване. Не е налице нито непълнота и неяснота в правната уредба относно правото на строеж и погасяването му, нито има съдебна практика, породена от неточно тълкуване на съответните на правните норми, за да е необходима промяната й.
Останалите оплаквания в изложението, касаещи необоснованите изводи на второинстанционния съд и неизясняване на спора от фактическа страна, всъщност представляват касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК и могат да бъдат разглеждани само след допускане на касационното обжалване.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 07.04.2010г. на С. градски съд, ІV-г въззивен съставено по гр.д. №2069/2009г. по касационната жалба на Д. И. Б. от[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: