4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София,09.02.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 285/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 697 от 20.11.2014 г., постановено по в. ч. т. д. № 603/2014 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 3614 от 16.09.2014 г. по т. д. № 1301/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което не е допуснат до разглеждане предложения от длъжника [фирма] /в производство по несъстоятелност/ оздравителен план вх. № 22679/06.08.2014 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Поддържа, че въззивният съд не е положил усилия да установи обстоятелствата, поради които не са представени доказателства за здравословното състояние на управителя на дружеството, и не е съобразил, че изпълнението на указанията за отстраняване на нередовностите на предложения план за оздравяване не може да се осъществи без личното участие на управителя.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следното : „Обжалваното определение е постановено в противоречие с решение № 198 от 09.07.2010 г. по гр. д. № 253/2010 г. на ВКС. Очевидно в конкретния случай страната е представила доказателства за невъзможност да се яви в с. з. поради препятствие, което не е в състояние сама да отстрани – болест на М.. В това производство не е конституиран и процесуален представител – адвокат. Като не е уважил това искане, първоинстанционният съд е отнел правото на страната да участва лично в процеса и да отстоява своите права и интереси. Определението би било правилно, ако надлежно удостоверените обстоятелства не съществуваха и ако в производството участваше и адвокат. По аргумент за противното, с оглед приложеното решение на ВКС, постановеното определение е в противоречие с практиката на ВКС и следва да се отмени.”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване съгласно чл.613а, ал.1 ТЗ във вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
За да потвърди определението на Варненски окръжен съд по т. д. № 1301/2013 г., с което не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите план за оздравяване, предложен от длъжника в производство по несъстоятелност [фирма], Варненски апелативен съд е приел, че в предоставения му по реда на чл.701, ал.2 ТЗ срок длъжникът не е изпълнил указанията на съда по несъстоятелност в определение от 12.08.2014 г. да отстрани подробно посочени нередовности на предложения оздравителен план и да приведе съдържанието му в съответствие с императивните изисквания на чл.700, ал.1 ТЗ. Въззивният съд е констатирал, че съдът по несъстоятелност двукратно е продължавал срока за отстраняване на нередовностите на плана по искане на длъжника, подкрепено с доказателства за влошено здравословно състояние на управителя на дружеството. Посочил е, че макар оздравяването на предприятието на длъжника да е една от целите на производството по несъстоятелност, чието постигане следва да се подпомага от съда, неопределено дългото продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на оздравителния план е в противоречие с основните принципи на производството и води до неоправданото му забавяне. С оглед на това и като е счел за правилни изводите на съда по несъстоятелност за наличие на указаните в определението 12.08.2014 г. несъответствия на плана с императивните изисквания на чл.700, ал.1 ТЗ и за неизпълнение на задължението на длъжника да ги отстрани до изтичане на продължения по реда на чл.63 ГПК срок, въззивният съд е потвърдил обжалваното определение. При постановяване на съдебния си акт съставът на Варненски апелативен съд е съобразил и обстоятелството, че в подадената частна жалба длъжникът не е навел доводи срещу преценката на първоинстанционния съд за несъответствие на предложения оздравителен план с изискванията на чл.700 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване се допуска, когато с въззивния акт е разрешен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос /въпроси/ от значение за изхода на делото. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за всяко дело правен въпрос е задължение на касатора, респ. на частния жалбоподател, който следва да обоснове надлежно приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес Върховният касационен съд не разполага с правомощия да извежда и формулира служебно релевантния правен въпрос, а може само да го уточни и квалифицира в случай, че същият не е поставен прецизно от обжалващата страна. Непосочването на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване и освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда сочените от страната допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е посочил, че въззивното определение противоречи на практиката в решение № 198/09.07.2010 г. по гр. д. № 253/2010 г. на ВКС. Изложението не съдържа никакви твърдения относно правния въпрос, чието разрешаване от въззивния съд е обусловило изхода на делото. Съдържанието на изложението се изчерпва с цитати от решението по гр. д. № 253/2010 г. на ВКС и не позволява значимият по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК правен въпрос да бъде уточнен или прецизиран от касационната инстанция, а предполага неговото служебно формулиране от съда. Формулирането на правния въпрос от съда е недопустимо с оглед указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и тъй като такъв въпрос не е посочен от жалбоподателя, касационно обжалване не следва да бъде допускано поради отсъствие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
За изчерпателност следва да се отбележи, че решение № 198/09.07.2010 г. по гр. д. № 253/2010 г. на ВКС е постановено в производство за отмяна по чл.307 ГПК и не попада в обхвата на задължителната съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Същевременно произнасянето в решението, че при направено искане съдът е длъжен да отложи делото на основание чл.142, ал.2 ГПК в случай на невъзможност страната и пълномощникът й да се явят в съдебно заседание поради препятствие, което страната не може да отстрани, няма връзка с решаващия извод на въззивния съд, обусловил изхода на делото – че в предоставения срок по чл.700, ал.2 ТЗ, двукратно продължен по реда на чл.63 ГПК, длъжникът /сега частен жалбоподател/ не е привел предложения план за оздравяване в съответствие с императивните изисквания на чл.700, ал.1 ТЗ.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. т. д. № 603/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 697 от 20.11.2014 г., постановено по в. ч. т. д. № 603/2014 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :