5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№69
гр. София, 12.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2190 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на Т. Х. М., срещу решение № 2193 от 04.04.2017г. по гр.д. №95/2017г. на Софийски градски съд, ГО, ІV Г състав. С него е потвърдено решение от 18.10.2016г. по гр.д.№29890/2015г. на СРС, ІІ ГО, 119 състав, с което е отхвърлен иска на Т. Х. М. срещу [фирма], с правно основание чл.208 ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 24 500 лева, представляваща застрахователно обезщетение за възстановяване на имуществото, застраховано с полица №117140007390 от 19.06.2014г., ведно със законната лихва, считано от 20.06.2014г. за окончателното й изплащане. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281 т.3 от ГПК основания- нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита за неправилени извода на съда, че не са налице предпоставките за възникване на отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. Поддържа, че след като е налице валидно сключена застраховка и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, при настъпването на застрахователното събитие застрахованият следва да получи застрахователната сума. Твърди, че застрахователната полица е доказателство за това, че в деня на сключване на застраховката сградата и движимите вещи са били налични.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./. Касаторът в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК сочи, че съдът е постановил своя акт в противоречие с практиката на ВКС, че при настъпване на застрахователно събитие е необходимо да се заплати застрахователно обезщетение. Също така изтъква, че от съществено значение за правото на обезщетение е да се установи доказателствената стойност на застрахователната полица. Поддържа, че в случая полицата не е обсъдена нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд, като поставя и процесуално правен въпрос за “необсъждане на достатъчно доказателства в съдебното производство“.
Ответникът [фирма] оспорва жалбата, като твърди липса на посочените основания за допускане на касационен контрол по чл.280 от ГПК, съответно на неправилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че между страните е възникнало валидно застрахователно правоотношение по пакетна застраховка „Дом“, както и е установил настъпването на застрахователно събитие в интервала от време между 8 часа на 19.06.2014г. и 8 часа на 20.06.2014г., което съставлява покрит риск. Приел е предявения иск за неоснователен, тъй като не е доказана причинната връзка между претърпените от ищеца вреди и настъпилото застрахователно събитие.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК/ред. ДВ бр.47/2009г./. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. В настоящия случай твърденията, че съдът, при постановяване на решението си, не е взел предвид доказателствената сила на застрахователната полица и съответно не е обсъдил всички представени доказателства, не съставляват въпроси, а оплаквания за нарушение на процесуалния закон.
Дори да се възприеме, че е налице формулиран въпрос относно доказателствената сила на застрахователната полица, този въпрос е относим към предмета на спора, но не е обуславящ изводите за неоснователност на предявения иск. Съдът не е отрекъл доказателствената сила на застрахователната полица като документ, напротив приел е за установено въз основа на нея наличието на валидно застрахователно правоотношение. Също така не е отрекъл доказателствената сила на полицата относно факта на съществуването на сградата и движимите вещи към момента на сключване на полицата, а е приел, че липсва причинна връзка между вредите в сградата и настъпилото застрахователно събитие. Следва да се отбележи, че по този въпрос касаторът не е обосновал и допълнителните предпоставки за достъп до касация, като не е посочил задължителна практика на ВКС, в противоречие, с която да е разрешен въпросът. Не е налице и селективният критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Касаторът формално се позовава на същия при твърдение единствено за липса на създадена съдебна практика. Не излага доводи дали и защо счита, че по отношение на същия въпрос в правната уредба се констатира непълнота, неяснота или противоречие, които да налагат отстраняването им чрез тълкувателна дейност на съда за установяване точния смисъл на закона.
Твърдението, че съдът не е обсъдил застрахователната полица, съставлява оплакване за процесуално нарушение. Дори и да се прецени като процесуалноправен въпрос относно задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства, този въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на въззивната инстанция по конкретното дело, но не са налице допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./ за допускане на касационно обжалване. Касаторът не е изпълнил изискванията по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК/ред. ДВ бр.47/2009г./, като не е посочил практика на ВКС, в противоречие с която да е постановено решението. Не е обосновал и значимостта на поставения въпрос за точното прилагане на закона и развитие на правото. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, както и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към твърденията на страните за наличието на валиден застрахователен договор между касатора и ответното дружество, за настъпването на събитие и за причинната връзка между събитието и настъпилите щети. При това съдът се е позовал не само на писмените доказателства, а на приетото в първоинстанционното производство заключение на назначената съдебно – техническа експертиза. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Правилността на фактическите и правни изводи на съда в резултат на извършената от него преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателства, не може да се проверява в стадия по селекция на касационните жалби. Както последователно поддържа в практиката си ВКС обсъждането на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и мотивиране на съображения за частичното им възприемане, е част от императивно възложената от законодателя правораздавателна функция на решаващия съд, правилността на която, съгласно чл. 290 ал.2 от ГПК, е предмет на осъществяваната от ВКС касационна проверка при разглеждане на касационната жалба по същество.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./ за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2193 от 04.04.2017г. по гр.д. №95/2017г. на Софийски градски съд, ГО, ІV Г състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.