О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
Гр. София, 24.01.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2606/2018 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на АУГУСТА-91 АД гр. Хисаря, чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 1374/29.06.2018 г. по ч.гр.д.№ 1239/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ГО, VІІІ състав, с което е потвърдено протоколно определение от 22.03.2018 г. на Пловдивския районен съд, Х гр. състав за спиране на производството по гр.д.№ 17699/2017 г., на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване на адм.д.№ 1498/2016 г. на АССГ.
В частната жалба се правят оплаквания, че въззивното определение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси, разрешени според жалбоподателя в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 /по въпроси от 1 до 3/ и т.3 /по въпроси 4 и 5/ ГПК: 1/ Когато задължението на ответното дружество за претендираните суми не произтича от решение на КЕВР, когато това решение въобще не е включено в предмета на делото, доколкото не е въведено от ищеца като правопораждащо исковата претенция, може ли обжалването на това решение пред ВАС да бъде основание по чл.229 ал.1 т.4 ГПК за спиране на производството по гражданското дело? 2/ Когато в изложените от въззивния съд мотиви за спиране на делото не е посочен никакъв конкретен въпрос, по който гражданският съд да не може да формира сам мотиви, които да обосноват решението му по осъдителния иск по чл.55 ЗЗД, следва ли производството по делото да бъде спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК? 3/ Хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК включва ли и случаите, касаещи обжалване на индивидуален административен акт, по който е допуснато предварително изпълнение по силата на закона? 4/ Има ли преюдициално значение за правилното разрешаване на настоящото дело влязлото в сила решение по гр.д.№ 15724/2015 г. на ПРС, постановено на същото правно основание, със същата претенция и между същите страни за период, предхождащ процесния? 5/ Има ли КЕВР правомощие да определя приложимите към конкретен потребител цени и да се произнася по търговски спорове между конкретни страни относно приложимите между тях цени; Такива решения на КЕВР имат ли обуславящо значение за решаване на същия спор от съда; Ако КЕВР няма такава компетентност и произнасянето й по търговски спор е нищожно, може ли всяка заинтересована страна да се позове на тази нищожност във висящо гражданско производство?
Против частната касационна жалба в срока по чл.276 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД гр. Пловдив, чрез процесуален пълномощник, съдържащ подробни съображения, защо определението не следва да се допуска до касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да счете първоинстанционното определение по чл.229 ал.1 т.4 ГПК за правилно, съставът на въззивния съд е приел следното: С постановеното решение № Ж-105/17.12.2015 г. на КЕВР – обжалвано по съдебен ред пред АССГ и ВАС, са дадени задължителни указания на ответното дружество за начина, по който следва да формира цената на услугите, предоставени на ищеца за процесния период. Следователно, решението има значение за разрешаване на повдигнатия спор по иск с правно основание чл.55 ЗЗД за заплащане на суми, които ответникът без основание е събрал от ищеца като цена за пречистване на отпадни води в периода: 13.11.2015 г. – 19.05.2017 г., както и за признаване недължимост на суми, начислени като цени за пречистване на промишлени води в периода: 19.05.2017 г. – 21.09.2017 г. Предвид изложеното съдът е приел, че е налице висящ пред друг съд спор, решението по който ще има значение за правилното разрешаване на настоящия по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК. За неотносими са счетени доводите за наличие на влязло в сила съдебно решение между страните на същото основание за предходен период от време, като е посочено, че това решение не разпростира сила на пресъдено нещо по отношение на сега предявените претенции на ищеца.
Съставът на ВКС, ТК, ІІ т.о. намира, че частният жалбоподател не обосновава приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, поради следното:
Формулираните въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий за достъп до касационен контрол. Част от тях са тясно обвързани от конкретните факти по делото и изводите, които следва да се направят. Като такива те изцяло представляват оплаквания против обосноваността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт, а не въпроси относно приложението на конкретна, но с абстрактен характер правна норма, важима в неограничен брой сходни хипотези. Съобразно указанията на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, правният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда, но не и правилността на неговите изводи; доколкото основанията по чл.280 ГПК и чл.281 ГПК са различни, въпросите, касаещи правилността на съдебния акт, не подлежат на преценка в етапа на селектиране на касационните жалби. Като правен може да се квалифицира единствено въпрос 3, но той не е относим към разглежданата хипотеза – липсват данни, обжалваният индивидуален административен акт да е с предварително изпълнение по силата на закона и това да има значение за спора, нито въззивният съд е формирал воля в този смисъл. Освен изложеното дотук следва да се посочи, че въпрос 4 действително е без значение за резултата по делото, в какъвто смисъл са и мотивите на обжалваното определение, а въпрос 5 изобщо не е обсъждан от въззивния съдебен състав и не може да се прецени като обуславящ за решаващата му правораздавателна воля. Липсата на правен въпрос, който да съответства на общите изисквания на чл.280 ал.1 ГПК, освобождава касационния съд от проверка на допълнителните селективни основания, на които страната основава искането си за допускане на обжалване.
По тези съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1374/29.06.2018 г. по ч.гр.д.№ 1239/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ГО, VІІІ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: