О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 69
София, 20.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари…………………….
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря……………………..…………………………………………………………… в присъствието на прокурора..….………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 1407/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Р. от гр. В., подадена чрез пълномощника му адв. Н. Й. от АК-Варна, срещу решение № 688 от 25.05.2009 година по гр.д. N 7/2009 година на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 2* от 3.10.2008г. по гр.д. № 2405/2008г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иск на касатора срещу О. Я. П. от гр. В. за заплащане на сумата 3 865, 61 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължение по договор за наем за времето от 1.08.2001г. – 12.03.2003г. – иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД.
Ответницата О. Я. П. от гр. В. не е заявила становище.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК, на който текст се позовава касаторът, поради следното:
Въпросът, който е поставен на разглеждане в изложението и е послужил като основание за касационно обжалване, не е надлежно формулиран. Записано е, че той е свързан с „преценката на съда за наличието на валидно сключен договор за наем между ищеца и ответника и изискуемостта на претендираната сума, като обезщетение за претърпени имуществени вреди”. Доводите са за това, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства за правото на ищеца да преотдава под наем преместваем обект /метален павилион/, построен върху терен на общината и конкретно заявление от 26.05.2000г. до община „М”, гр. В., подписано от страните по делото. Следователно поддържа се твърдение за неправилност на решението поради допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.281, ал.1 ГПК. За да се премине към обсъждане на доводите по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване, а в случая те не са налице. Не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да се разгледа в контекста на някоя от хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК. Приложените съдебни решения на Варненски съдилища няма данни да са влезли в сила, не разглеждат въпроса за значението на заявлението от 26.05.2000г. за изхода на делото, нито пък от съдържанието им може да се извлече довод за противоречива практика по някой въпрос. Не се поддържа и обосновава също така липса на съдебна практика или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 688 от 25.05.2009 година по гр.д. N 7/2009 година на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.