4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
С.,27.10.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1185/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], към която с писмена молба от 29-6.2010 г. се е присъединил и съдружникът В. С. К. от [населено място], срещу решение № 169 от 22.02.2010 г. по гр. д. № 1800/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд решение от 14.01.2009 г. по т. д. № 1172/2005 г. в обжалваната му част, а именно – с която дружеството-касатор и съдружниците в него Д. К. В., К. А. В., Г. А. К. и В. С. К., всички от [населено място], са осъдени да заплатят солидарно на [фирма], [населено място] сумата 11 530 щатски долара, представляваща неизплатена продажна цена по фактура № 500 095/ от 29.06.2001 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, без да са изложени конкретни съображения в подкрепа на тези оплаквания.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите молят за допускане на касационното обжалване на всички предвидени в закона /чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК/ основания, като твърдят, че въззивното решение съдържа произнасяне по основни и съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси на спора, които засягат правилното развитие на правото и са решени в противоречие с практиката на съдилищата. В изложението тези въпроси не са изрично формулирани, а са развити единствено оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свързани с доказателствената стойност на процесната фактура, с оглед твърдението за липса на изискуемите от Закона за счетоводството реквизити, както и за недължимост на отразената в нея сума предвид погасяването й чрез плащанията по приетите по делото 12 броя разходни касови ордери.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част относно присъдената в полза на [фирма], [населено място] сума в размер на 11 500 щатски долара, въззивният съд е приел за доказано, че между „В. комодис” Л., Л., К. /цедирал впоследствие вземането си на ищеца [фирма]/ и [фирма], [населено място] е сключен договор за продажба, в изпълнение на който продавачът е извършил доставка на стоки на стойност 13 530 щатски долара, от която купувачът е заплатил сумата 2 000 щатски долара и е останал задължен за сумата 11 530 щатски долара. Като неоснователно съдът е счел възражението на ответника по иска за недължимост на посочената сума, аргументирано с отсъствие на един от реквизитите на фактурата, с която стоката е доставена – подпис на получател. В тази връзка са изложени съображения, че доколкото се касае за договор за международна продажба на стоки, в случая не могат да бъдат приложени изискванията на Закона за счетоводството. Отделно от това, фактът на получаване на стоката от дружеството-купувач е приет за безспорно установен от всички събрани по делото доказателства и по-конкретно – от изричното признание на този факт от страна на ответника, направено както в писмото му до ищеца от 07.06.2004 г., така и в съдебно заседание на 01.06.2007 г., а също и от извършеното частично плащане на стоката по тази фактура /сумата 2 000 щатски долара/. Не е уважено и възражението на ответното по иска дружество за погасяване на цялото му задължение по процесната фактура, тъй като решаващият състав е преценил, че представените в подкрепа на същото разходни касови ордери са подписани от лице, за което липсват доказателства да е надлежно упълномощено от продавача.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е налице общата предпоставка затова, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационното обжалване, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В същото е направено изрично разграничение между основанията за допускане на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/ и основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/, като е подчертано, че упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно законосъобразността на правните изводи на съда по предмета на спора, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/.
В случая развитите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК подробни съображения във връзка с извършената от въззивния съд преценка на събраните по делото доказателства и направените от него правни изводи относно дължимостта на процесната сума представляват по своята същност оплаквания за неправилност на обжалвания акт и като такива са относими към основанията за касационния контрол по чл. 281, т. 3 ГПК, а не към основанията за допускането му по чл. 280, ал. 1 ГПК. В действителност, както бе отбелязано по-горе, изложението изобщо не съдържа посочване на въпросите, които касаторите считат за значими за делото. С оглед на това и доколкото касационната инстанция не разполага с правомощие служебно да изведе релевантния за изхода на делото въпрос /правомощието й е само да го уточни и конкретизира/, касационното обжалване не следва да бъде допуснато само на това основание, без да е необходимо да се обсъжда наличието на поддържаните конкретни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Независимо от изложеното, дори да се приеме, с оглед представената съдебна практика, че като значим за делото е заявен въпросът за доказателствената стойност на неподписаната фактура, по отношение на него отново не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изводът, че купувачът по сделката е получил отразените в процесната фактура стоки, е изграден не само въз основа на посочения документ, а на база всички останали доказателства по делото, в т. ч. изрично признание от представляващия ответното дружество както преди завеждане на делото, така и в хода на същото. От друга страна, горният извод е резултат от конкретната преценка на доказателствения материал, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда, правилността на която би могла да бъде проверявана едва след допускане на касационното обжалване, но не и в производството по чл. 288 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 169 от 22.02.2010 г. по гр. д. № 1800/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: