5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
София, 02.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 549/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. П. от [населено място], обл. С., срещу въззивно решение № 398 от 16.10.2013 г., постановено по в. гр. д. № 345/2013 г. на Смолянски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 244 от 15.05.2013 г. по гр. д. № 216/2012 г. на Смолянски районен съд, с което по реда на чл.422, ал.1 ГПК е признато за установено, че Н. К. П. дължи на Руси Й. И. сумата 19 468 лв. по запис на заповед от 20.06.2009 г., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 472/2011 г. на Смолянски районен съд, и са присъдени разноски на ищеца в размер на 2 889.20 лв.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. К. навежда оплаквания, че в резултат на неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото и неоснователен отказ да кредитира ангажираните от него свидетели въззивният съд е достигнал до необосновани изводи, че записът на заповед, от който произтича спорното вземане, е издаден за обезпечаване на сключен с ищеца договор за заем и че ищецът реално му е предал в заем посочената в записа на заповед сума. Поддържа, че без да изложи логически и правни аргументи, съдът е приел за недоказано твърдението му, че е върнал на ищеца част от дължимата по записа на заповед парична сума.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че с въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика в решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, ІV г. о., по следните значими за изхода на делото въпроси : „1. Следва ли съдът да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои дава вяра, на кои не, кои възприема и кои не; 2. Може ли съдът, без да има направено възражение и доказателства по него, да приема за недоказан твърдян от ответника правопогасяващ факт /съдът, без каквото и да е възражение от ищцовата страна, без събирани други доказателства и без каквато и да е обосновка приема, че с представеното по делото банково бордеро за върната по заем сума не се доказва, че връщането не е точно по процесното правоотношение/.”.
В писмен отговор по чл.287 ГПК ответникът по касация Руси Й. И. от [населено място] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Смолянски окръжен съд, с което по реда на чл.422, ал.1 ГПК е признато за съществуващо вземането на Руси Й. И. към Н. К. П. за сумата 19 468 лв. по запис на заповед от 20.06.2009 г., Смолянски окръжен съд е приел, че записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява валидното възникване и изискуемост на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. д. 472/2011 г. на Смолянски районен съд и за което няма доказателства да е погасено от ответника – длъжник.
След анализ и преценка на събраните в хода на делото доказателства въззивният съд е приел за доказано съдържащото се в исковата молба твърдение, че записът на заповед е издаден като обезпечение на сключен в писмена форма договор за паричен заем от 20.06.2009 г., с който ищецът е предоставил в заем на ответника сумата 18 700 лв. срещу задължение за връщането й с 2 % месечна лихва. Възражението на ответника, че не е подписвал договора за заем, е определено като неоснователно с оглед неоспореното заключение на съдебнопочерковата експертиза, според което подписът за заемател в договора от 20.06.2009 г. е положен от Н. К. П.. За неоснователно е счетено и възражението на ответника, че не е получавал от ищеца посочената в договора за заем парична сума. Като е съобразил текста на договора, в който е отразено, че заемодателят предава в заем на заемателя при подписване на договора сумата 18 720 лв., и показанията на допуснатите със съгласие на двете страни свидетели за извършено между страните предаване на пари с уговорка за връщане, Смолянски окръжен съд е направил извод, че предаването на заемната сума е установено по несъмнен начин.
По повод оплакванията и доводите във въззивната жалба на ответника Смолянски окръжен съд е подложил на самостоятелна преценка писмените и гласни доказателства по делото и в резултат на нея е приел, че доказателствата не подкрепят защитната теза на ответника, че записът на заповед не е издаден във връзка с договор за заем, а като обезпечение на задължение за връщане на получено от ищеца капаро за покупка на недвижим имот на стойност 11 735 лв. Въззивният съд е посочил, че според доказателствата отношенията по закупуване на имота и предаване на капарото са възникнали между ответника и [фирма], чийто управител и едноличен собственик на капитала е бил ищецът, а не между ответника и ищеца като физическо лице.
Въззивният съд е преценил като недоказани твърденията на ответника, че е върнал на ищеца сумите 6 000 лв. и 4 200 лв. Съдът е посочил, че представеното по делото преводно нареждане от 06.08.2009 г., с което ответникът е наредил да бъде извършен превод на сумата 6 000 лв. от сметката му в [фирма] в полза на ищеца, не доказва извършено плащане за погасяване на задължението по издадения във връзка с договора за заем запис на заповед, тъй като не съдържа необходимата индивидуализация на основанието на превода. Относно сумата 4 200 лв. са изложени съображения, че макар от показанията на свидетелите С. и И. да се установява предаването й от ответника на ищеца, от доказателствата се налага извод, че връщането на сумата не е направено по повод на договора за заем, а във връзка с договорните отношения между ответника и управляваното от ищеца търговско дружество.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите възпроизвеждат наведените в касационната жалба оплаквания за неправилно кредитиране и преценка на доказателствата, на които въззивният съд е основал изводите си за обвързаност на записа на заповед с договора за заем от 20.06.2009 г. и за липса на извършени плащания за погасяване на обезпеченото със записа на заповед задължение за връщане на получения заем. Въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора след преценка на всички доказателства по делото, като в мотивите към обжалваното решение е изложил ясни съображения защо приема за недоказани твърденията и възраженията на ответника /сега касатор/ за обвързаност на записа на заповед с друго каузално правоотношение, различно от договора за заем, и за погасяване на задължението по записа на заповед до размер на сумите 6 000 лв. и 4 200 лв. Евентуалната необоснованост и процесуална незаконосъобразност на тези изводи е от значение за правилността на въззивното решение, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Поради относимостта им към правилността на решението и с оглед указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – т.1, въведените с изложението въпроси не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Дори да се приеме, че съставляват процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поставените въпроси не са разрешени в отклонение от задължителната практика в решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, ІV г. о., с която касаторът е обосновал основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посоченото решение е основано на последователно поддържаното в практиката на ВС и ВКС становище, че за да разреши правния спор, съдът е длъжен да обсъди в мотивите към решението всички доказателства по делото и да прецени кои правнорелевантни факти от значение за спорното право са установени от доказателствата и кои – не, както и да обсъди доводите на страните от значение за решението по делото. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е изложил аргументирани съображения кои доказателства кредитира и защо, кои доказателства намира за достоверни и подкрепящи релевантни за спора факти, кои от възраженията и доводите на страните намира за доказани и основателни и кои не възприема. Не кореспондира с данните по делото наведеното във връзка с втория въпрос твърдение, че без оспорване от насрещната страна въззивният съд е приел, че представеното от касатора банково бордеро от 06.08.2009 г. за превод на сумата 6 000 лв. не доказва погасяване на задължение по договора за заем. От протокола за откритото съдебно заседание на 19.09.2012 г. по гр. д. № 216/2012 г. на Смолянски районен съд е видно, че в това заседание процесуалният представител на ищеца адв. Г. е възразила изрично, че доколкото не съдържа информация за основанието на превода, преводното нареждане за сумата 6 000 лв. не може да бъде отнесено към договора за заем. Въззивният съд е съобразил това възражение и след преценка на относимите доказателства е направил извод, че нареждането не доказва частично погасяване на задължението по договора за заем, за обезпечаване на който е издаден записът на заповед. Обжалваното решение е съобразено със задължителната практика на ВКС в цитираното решение по чл.290 ГПК и не може да се допусне до касационен контрол на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Смолянски окръжен съд решение по в. гр. д. № 345/2013 г.
С отговора на касационната жалба ответникът по касация е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 1 300 лв. В приложените към отговора списък на разноските по чл.80 ГПК и фактура /проформа/ от 13.02.2014 г. е отбелязано, че възнаграждението е уговорено с договор за правна защита и съдействие № 41 от 07.02.2012 г., какъвто не е представен по делото. Не са представени и доказателства сумата 1 300 лв. да е платена по указания във фактурата начин – в брой. При тези обстоятелства настоящият състав на ВКС приема, че не следва да се присъждат поисканите разноски, тъй като не е доказано извършването им.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 398 от 16.10.2013 г., постановено по в. гр. д. № 345/2013 г. на Смолянски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :