О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
Гр. София, 21.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 15.11.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч. т. д. № 2059/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. АД [населено място], приподписана от процесуален пълномощник, срещу определение на АС – Пловдив № 206/18.05.2017 г. по ч.т.д.№ 261/2017 г., с което е потвърдено определение № 1077/16.02.2017 г. по т.д.№ 52/2016 г. по описа на ОС – Пловдив /с характер на разпореждане/ за връщане на въззивната жалба с вх.№ 4766/14.02.2016 г., подадена от Л. АД, против постановеното по делото решение № 486/29.11.2016 г., с което искът против дружеството с правно основание чл.74 ТЗ е бил отхвърлен.
В частната касационна жалба се съдържат оплаквания, че определението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, като се оспорват изводите на съда за просрочие на въззивната жалба, т.к. тя била насрещна по смисъла на чл.263 ал.2 ГПК, както и за липсата на правен интерес от предприетото обжалване. По подробно изложени съображения се моли обжалваното определение и потвърденото с него такова да бъдат отменени.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните, конкретно формулирани въпроси: 1. Следва ли да се счита за просрочена подадената по чл.263 ал.2 вр. ал.1 ГПК насрещна въззивна жалба само поради обстоятелството, че в същата е пропуснато да се посочи, че е насрещна? В този случай длъжен ли е съдът да изиска от страната да посочи изрично вида на жалбата, след като е констатирал, че същата е подадена в срока по чл.263 ал.2 ГПК и след връчване на препис от първоначалната жалба, която поражда правото на насрещна такава?; 2. Налице ли е за ответника правен интерес да обжалва съдебно решение, с което е отхвърлен предявен срещу него иск, поради обстоятелството, че вследствие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника, което е нямало право да встъпва в процеса, вследствие на което между страната и третото лице се създава обвързаност от установеното в мотивите на решението?
С писмен отговор третото лице – помагач на страната на ответника Д. Н. Т. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, изразява становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Насрещната страна – ищцата З. М. Д. от [населено място], не изразява становище по частната жалба.
За да се произнесе по жалбата, съставът на ВКС, ТК, второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба е допустима – насочена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения преклузивен срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да потвърди акта на първоинстанционния съд като правилен и законосъобразен, съставът на АС – Пловдив е съобразил, че против Л. АД е бил предявен конститутивен иск по чл.74 ТЗ, отхвърлен с постановеното по делото решение. Препис от решението е връчен на ответника на 09.12.2016 г., а подадената от него въззивна жалба е от 14.02.2017 г., т.е. – след предвидения в чл.259 ал.1 ГПК двуседмичен срок. Съдът е посочил, че ответникът няма правен интерес нито от подаване на въззивна жалба, нито от подаване на насрещна въззивна жалба, доколкото постановеното от съда решение е изцяло положително за него.
Настоящият съдебен състав счита, че определението не следва да бъде допуснато до касационен контрол, по следните съображения:
По първия формулиран правен въпрос въззивният съд не е излагал мотиви, поради което и същият не се преценява като такъв, имащ значение за крайния изход от спора, каквото е общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация, съобразно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1.
Вторият въпрос отговаря на посочения по-горе селективен критерий, но по отношение на него не се установяват допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, на които частният жалбоподател се позовава, с оглед разясненията, дадени в цитираното по-горе ТР № 1/2009 г., т.4, т.к. не е изложена никаква аргументация защо поставеният въпрос попада в приложното поле на посочената норма. Трайна, последователна и ненуждаеща се от промяна е съдебната практика, че правото на жалба възниква в полза на страната, за която изходът от спора е неблагоприятен, като преценката за това се прави въз основа на диспозитива на съдебния акт, формиращ силата на пресъдено нещо, а мотивите на подлежат на самостоятелно обжалване. Когато порокът на съдебното решение се изразява в неправилно конституиране на трето лице помагач, последиците са такива, че правилото на чл.223 ал.1 ГПК не важи. Доколкото е налице своевременно предявена и редовна въззивна жалба от ищеца по делото, възраженията на ответника срещу допуснати от първата инстанция процесуални нарушения могат надлежно да бъдат въведени в предмета на спора с отговора на въззивната жалба. Респективно, върнатата въззивна жалба на ответника може да бъде ценена като отговор /становище/, подаден в срока по чл.263 ал.1 ГПК. Следва и да се посочи, че същите оплаквания – за неправилно конституиране в процеса на третото лице – помагач Д. Т., вече се съдържат в депозираната от З. Д. допустима и редовна въззивна жалба, доколкото интересите на ищеца и представляващия ответното дружество по спора съвпадат.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 206/18.05.2017 г. по ч.т.д.№ 261/2017 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: