Т.д. 711/10 ВКС, Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№690
гр. София, 05.11.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесети октомври, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №711/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Д. застраховане” със седалище гр.София срещу въззивно решение №200 от 28.04.2010 г. на Варненския окръжен съд по в.т.д. №186/2010 г., с което е потвърдено решение на В. от 14.12.2009 г. по гр.д. №331/2009, с което са уважени исковете на В. И. С. и Н. Р. С. за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди причинени виновно от водач на МПС при пътнотранспортно произшествие, при налична застраховка срещу риск ”Гражданска отговорност” в ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху него, считано от датата на настъпване застрахователното събитие . Претендира се отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и произнасяне по същество в насока отхвърляне на исковете.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практиката на съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище в насока нейната неоснователност .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че вследствие на ПТП на 23.11.2007 г. по вина на С. М. на л.а. „Опел А.” с ДК № В 5310 КР, застраховано срещу риск „Гражданска отговорност” в „Д. застраховане” са причинени имуществени и неимуществени вреди на двамата ищци в размери съответно на: 10 000 лева-неимуществени вреди –претърпени болки и страдания и 510 лева-имуществени вреди от страна на ищеца В. С. и 500 лева-неимуществени вреди на ищеца Н. С.. Съдът е присъдил и лихва за забавено плащане на основание чл.86 от ЗЗД върху присъдените обезщетения, дължими от застрахователя считано от датата на настъпване на вредоносното събитие 23.11.2007 г. в размер на 1761,73 лева в полза на В. С. и на 88,09 лева на Н. С..
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за изхода на спора :
1. от кога се дължи лихвата за забавено плащане върху дължимото от страна на застрахователя срещу риск „Гражданска отговорност” обезщетение на пострадалото лице / дали от датата на настъпването на застрахователното събитие или от съобщението по чл.224 ал.1 от КЗ/ и
2. какво трябва да е съдържанието на доклада на съда по чл.146 ГПК, какви са последиците от недаването на указания по чл.146 ал.2 от ГПК и преклудират ли се доказателствените искания пред въззивната инстанция извън тези в хипотезата на чл.266 ал.2 т.т. 1-2 от ГПК.
Твърди, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на съдилищата, а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, съответно: т.2 т.3.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и формулировката на материалноправния въпрос за това, от кога се дължи лихвата за забавено плащане върху дължимото от страна на застрахователя срещу риск „Гражданска отговорност” обезщетение на пострадалото лице става ясно, че същият е отговаря напълно на тях, доколкото съдът е формирал решаващата си воля, обективирана в обжалваното съдебното решение в зависимост от отговора на така формулирания от касатора правен въпрос. Разрешението, което е дадено от съда по този въпрос, обаче е в съответствие със задължителната практика на ВКС по него: решение №6 от 28.01.2010 г. по т.д. № 705/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. постановено по реда на чл.290 от ГПК. От изложеното следва, че дори и да е имало противоречие в практиката на съдилищата по този въпрос, то с посочената задължителна съдебна практика на ВКС същата е преодоляна. По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК по отношение на този въпрос.
Вторият процесуалноправен въпрос се поставя от страна на касатора във връзка с допуснатите и разпитани едва пред въззивната инстанция свидетели на ищците относно претърпените от тях болки и страдания и е свързан с оплакванията в самата касационна жалба, че тези доказателствени искания са били преклудирани по смисъла на чл.266 ал.1 от ГПК. От съдържанието на самия доклад по чл.146 от ГПК се установява, че първоинстанционният съд е пропуснал да даде указания относно доказването на тези факти, съгласно задължението вменено му в чл.146 ал.2 от ГПК. Следователно налице е хипотезата на ясната и недвусмислена процесуалноправна разпоредба на чл.266 ал.3 ГПК, която допуска събирането на доказателства за пръв път във въззивната инстанция, които не са били събрани пред първата , поради процесуални нарушения. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая , с оглед ясната процесуална разпоредба на самия закон / чл.266 ал.3 от ГПК/ не е налице изобщо необходимост от тълкуване, което води до извода, че не налице изискването, правният въпрос да е от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 , т.3 от ГПК.
С оглед изложеното не са налице твърдяните от касатора основания за допускане до касационно обжалване, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №200 от 28.04.2010 г.на Варненския окръжен съд по в.т.д. №186/2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.