9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
София, 27.07.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 634/2018 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. С. Д. – процесуален представител на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, срещу решение № 88 от 13.10.2017 год. на Апелативен съд – Б., постановено по в.гр.д.№ 240/2017 год., с което е потвърдено решение № 110 от 05.05.2017 год., постановено по гр.д.№ 1717/2014 год. на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлен предявеният от КОНПИ против Т. Ж. П. иск по чл. 74 от ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 1 255 089, 65 лв..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.3 ГПК. Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК се поставят въпросите: 1. Противоречат ли на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК действията на въззивния съд, с които е оставил без уважение съдържащото се във въззивната жалба искане за назначаване на повторна или тройна експертиза със задачи, които по същество не са изпълнени от вещото лице в основното и допълнителното заключение /оспорени по реда на чл. 200, ал.3 ГПК/ по първоинстанционното произовдство и възникналите основателни съмнения за тяхната правилност ; 2. Съставлява ли нарушение на съдопроизводствените правила постановяването на определение по чл. 267 ГПК с напълно необосновани мотиви за оставяне без уважение на изричното направено и обосновано доказателствено искане по чл. 266, ал. 3 ГПК за допускане на повторна и тройна експертиза във въззивната жалба, въпреки своевременното и мотивирано оспорване на основното и допълнителното заключение в първоинстанционното производство, поради неизпълнение на допуснати задачи и възникналите основателни съмнения за тяхната правилност; 3. Следва ли да се определят като приход по смисъла на ЗОПДНПИ /отм./ суми, получени от ответника от трети лица, за които суми не е доказано по безспорен начин, че са със законен произход; 4. Следва ли решаващите правни изводи на съда да се градят на класифицирането на определено обстоятелство като приход, позовавайки се на дефиниция по нормативен акт, различен от ЗОПДНПИ /отм./, несъответстваща на целта на ЗОПДНПИ / отм./ и вложеното съдържание в използваното в закона понятие за приход; 5. Следва ли внесените от проверяваното лице по личните банкови сметки парични средства, за които не са установени законни източници, да се квалифицират като приход по смисъла на ЗОПДНПИ; 6. Допустимо ли е установяване със свидетелски показания на приходи по смисъла на ЗОПДНПИ от възнаграждения за положен труд, респективно на техния размер или тези обстоятелства следва да се установяват с официални писмени доказателства / трудови книжки, удостоверения от работодатели, подаване на годишни данъчни декларации. По формулираните първи и втори въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 34/28.03.2017 год. по гр. д. № 2858/2016 год., решение № 7/27.01.2015 год. по гр. д. № 2427/2014 год., решение № 72/09.07.2012 год. по гр. д. № 398/2011 год., решение № 147/08.05.2014 год. по гр. д. № 5659/2013 год., решение № 67/09.04.2014 год. по гр. д. № 4085/2013 год. и решение № 243/05.11.2015 год. по гр. д. № 2410/2015 год. Касаторът счита, че относно втория въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото от Конституционния съд на Република България конформно тълкуване на ЗОПДНПИ /отм./ в решение № 13 от 13.10.2012 год. по конст. дело № 6/2012 год. По останалите въпроси се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като счита, че същите са от съществено значение за точното прилагане на закона.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по касация – Т. Ж. П., подаден чрез адв. П.И.-Г. и адв. Н.К., в който се поддържа становище за липса на основания за допускане на касационна проверка и за неоснователност касационната жалба по същество. Претендират направените разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Същата е подадена нa 07.12.2017 год., след влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което следва да бъде разгледана по новия процесуален ред.
Изводите на въззивния съд се основават на разбирането, че за уважаване на иска по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ следва да се установи в процеса кумулативното наличие на две предпоставки –наказателноправната предпоставка по чл.22 от закона, като е достатъчно ответникът да е бил привлечен като обвиняем за престъпление по изрично изброените в разпоредбата текстове от НК и констатиране на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Съдът е обосновал е, че в ЗОПДНПИ /отм./ не е въведено като условие за отнемане на имущество наличието на връзка между неговото придобиване и установената в наказателното производство престъпна дейност, поради което и неговият изход няма значение за изхода на гражданското производство по отнемане на незаконно придобито имущество. В конкретния случай е налице влязло в сила споразумение от 21.06.2016г., постановено по н.о.х.д. № 5414/2015г. на БРС, с което ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.327, ал.2 НК. Посочено е, че на отнемане в полза на държавата подлежи незаконно придобито имущество, за каквото според чл.1, ал.2 от закона се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. Въззивният съд е разяснил е, че на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и в края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници, направените през това време разходи и възникналите задължения, като ако при това съпоставяне се установи значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните източници за придобиване на имуществото следва, че произходът за неговото придобиване е незаконен. Посочил е, че законни се считат всички приходи, за които страната може да докаже основание за получаването им, като това са конституционно признатите и законово регламентирани източници /трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и т.н./. Уточнено е, че за да бъде отнето незаконно придобитото имущество трябва да е налице значително несъответствие между стойността на имуществото и нетния доход на проверяваното лице, който надвишава 250 000 лева за целия проверяван период съгласно § 1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./. Въззивният съд е разяснил, че преценката за наличието на законен източник на придобитото имущество следва да се направи на база съпоставката между имущество и нетните доходи на ответника по смисъла на § 1, т.5 и т.6 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./. Съобразявайки заключенията на изготвените съдебно – техническа и автотехническа експертиза съдът е приел, че за проверявания период стойността на недвижимите имоти към момента на тяхното придобиване от ответника /респ. отчуждаване/ възлиза на сумата от 345 886 лв., а стойността на описаните две МПС на сумата от 22 998,52 лева. Позовавайки се на заключението на изготвената от вещо лице Г. съдебно-икономическа експертиза съдът приел, че внесените суми по банковите сметки на ответника представляват приход, който следва да се отчете наред с всички получени от ответника други доходи. Позовавайки се на §1 , т.4 ДР на ЗОПДНПИ /отм./приема, че приходите на едно лице не се сформират само от получените от него доходи от трудови правоотношения, а и от всички други доходи – от заеми, дарения, включително и сумите по банкови сметки и получените лихви от тях. В тази връзка обосновава, че лихвите, получени по банкови депозити и други банкови сметки представляват доход за лицето, тъй като лихвата е функция на главницата, за разлика от лихвите по кредити, които са разход за кредитополучателя. Въззивната инстанция кредитирала показанията на разпитаните по делото свидетели, с които се установява, че най-близките роднини на ответника – неговата майка, баща и брат са превеждали и внасяли пари – в лева и в чужда валута по негови банкови сметки; за това, че майката на ответника от 1998г. живее и работи в САЩ и непрекъснато изпраща парични средства на ответника, на неговия брат и на баща му, и за това че ответникът също когато бил студент работил няколко месеца в А.. Развила съображения, че свидетелите са най-близките хора до ответника, с които той е живял и продължава да живее, поради което са запознати с финансовите средства, постъпващи в семейството им. Същевременно показанията им се подкрепяли и от представените банкови извлечения, както и от заключението на вещото лице Г., проследил движението на всички банкови сметки на името на ответника. Също така въззивният съд счел за неприемливо направеното от ищеца изчисление на размера на тези сметки предвид установеното от вещото лице, че при част от банковите сметки ответникът в един и същи ден е закривал сума по депозит и на същата дата е откривал друг депозит със същата сума, но при по-добри условия. След анализ на извършените от ответника разходи – обичайни и извънредни за проверявания период, след приспадането на които се установяват доходите, с които ответникът е разполагал, на база на изготвеното заключение, въззивният съд приел, че към момента на придобиване на всяко от процесните имущества ответникът е разполагал с парични средства. При тези си съждения е формирал решаващия си извод за липса на значително несъответствие между придобитото от ответника имущество и нетния му доход, поради което имуществото не е придобито незаконно.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Предвид начина, по който са зададени поставените първи и втори въпрос са привързани към оплакването на касатора за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които подлежат на преценка във фазата на разглеждане по същество на касационната жалба, а не във фазата по нейната селекция. В съдебната практика, на която ищецът се позовава се приема, че с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК е осигурена процесуална възможност за страните в гражданския процес да поискат от въззивната инстанция да събере във въззивното производство нови доказателства, които са от значение за спора, но не са били допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения. Допускането на доказателствата предполага кумулативното наличие на две предпоставки – доказателствата да са поискани от страната в рамките на предвидените за това преклузивни срокове и отказът на първоинстанционния съд да ги приобщи към делото не е съобразен с правилата на процесуалния закон. При сезиране с искане във въззивната жалба за допускане на нови доказателства при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК за въззивния съд възниква задължение да се произнесе с определение по чл. 267 ГПК за допускане или недопускане на доказателствата в зависимост от преценката дали са осъществени предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК и дали исканите доказателства са допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора. С определение № 266 от 21.07.2017 год. въззивният съд е изложил съображения, че не са налице предпоставките по чл. 266 ГПК за допускане на нова икономическа експертиза по делото, като искането на страната в този смисъл е преклудирано. В подкрепа на този си извод обосновава, че първоинстанционният съд няколко пъти е предоставял възможност на ищеца да постави и преформулира въпросите си към експертизата, от която същият се възползвал, поради което е допусната допълнителна експертиза. Независимо от констатацията за липса на твърдения във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, обосноваващи приложение на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК, въззивният съд извършил проверка за наличието на такива и приел, че не са допуснати нарушения от първоинстанционния съд, обосноваващи събирането на доказателства във въззивната инстанция. Посочил е, че окръжният съд е предоставил възможност на ищеца да постави допълнителни въпроси и е уважил искането за допускане на експертиза по тях, като подробно заключение по тях в различни варианти е представено от вещото лице и същевременно в съдебно заседание е отговорило на поставени от ищеца въпроси. Предвид това въззивната инстанция е заключила, че не при всяко изразено недоволство от заключение на вещо лице следва да се назначи нова експертиза, като същото бъде заменено или в разширен състав, а само при наличие на сериозни пропуски, некомпетентност и необоснованост на заключението, какъвто не е конкретния случай. С оглед на изложеното не е налице поддържаното противоречие относно тълкуване на смисъла, заложен в разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК. Правилни ли са констатациите на въззивния съд е въпрос, който не се изследва във фазата по чл. 288 ГПК.
Не е налице поддържаното противоречие по въпроса: следва ли да се определят като приход по смисъла на ЗОПДНПИ /отм./ суми, получени от ответника от трети лица, за които суми не е доказано по безспорен начин, че са със законен произход, с направеното в решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело № 6 от 2012 г. Конституционния съд на Република България, комформно тълкуване на ЗОПДНПИ /отм./ В соченото решение се приема, че на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения, като тези факти и обстоятелства могат да бъдат доказани в един състезателен граждански процес. Възможните незаконни източници могат да бъдат различни (например, доходи от поначало забранена или нелицензирана дейност, неплатени данъци и осигуровки, контрабанда на стоки, трафик на хора, търговия с наркотици, изнудване, пране на пари, крупни кражби и т.н.), но тяхната конкретизация по вид и размер се намира извън обсега на доказването в гражданското производство по ЗОПДНПИ. В чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ се създава правната основа за възстановяване на справедливостта чрез отнемане в полза на държавата на имущество, което като противозаконно придобито от неговия притежател подлежи на връщане на обществото. Такова ограничение, въведено чрез закон, е в обществен интерес и не се изключва от общите принципи на международното право. В конкретния случай въззивният съд не е приел като приход суми, чийто произход не е установен. Напротив, решаващият му извод е, че постъпилите по банковите сметки на ищеца суми са предоставени от най-близките роднини на ответника и съответно източникът не е неизвестен. По какъв начин тези лица са придобили съответните суми не е предмет на проверка в това производството. Засягането на правата на третите лица в производството следва да са необходими, подходящи и съразмерни на преследваната законодателна цел – възстановяване на справедливостта и накърнения правов ред, поради което кръгът им е ограничен и вмешателството в тяхната правна сфера е предпоставено от извършени разпоредителни сделки с незаконното имущество.
Въззивният съд е приел, че внесените по банковите сметки на ответника суми представляват приход, който следва да се отчете заедно с всички останали други доходи. Посочил е, че съобразно § 1, т. 4 ДР на ЗОПДНПИ /отм./ лихвите, получени от депозити и други банкови сметки представляват доход за лицето. Тези изводи съответстват на приетото в решение № 97/18.05.2018 год. по гр. д. № 3224/2017 год. на ВКС, IV г.о., поради което не е налице и сочената очевидна неправилност на решението. Според това решение „приход“ по смисъла на този закон е всяко постъпление на имуществено благо в патримониума на правния субект, а разход – всяко напускане на имуществено благо от същия патримониум, независимо от това дали приходът е свързан с разходи или разходът – с приходи и дали в резултат на приходите и разходите патримониумът на правния субект се увеличава или намалява. Приходите и разходите са факти, които сами по себе си нямат правно значение, тяхното правно значение може да бъде оценено само във връзка с други установени факти. Приходи и разходи не подлежат на отнемане по никакъв ред. Доход са имуществените блага, с които се увеличава патримониума на лицето в резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността. Доходите могат да бъдат законни и незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която може да е забранена със закон или незабранена. Само доходите от забранена със закон дейност са незаконни (те са краен брой, тъй като са изрично и изчерпателно посочени в действащите към съответния момент закони), всички останали доходи от всякакви възможни дейности са законни (те са неизброими). В този смисъл доход може да бъде отнет само на основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ НК, когато той произтича от надлежно установено по реда на НПК престъпление, ако придобитото чрез престъплението (според терминологията на НК) не подлежи на връщане или възстановяване. В решението е прието, че не са от забранена със закон дейност, т. е. законни са не само някои от посочените в § 1, ал. 4 ДР ЗОПДНПИ (отм.) доходи, но също и: недекларираните доходи; посочените и внесени по митническа декларация доходи също са законни, когато има данни проверяваният да е работил, макар и неофициално, в чужбина; законни са също и доходите от полагане на труд или осъществяване на стопанска дейност в т. нар. „сива икономика“; доходите от гадателство, лична проституция и други дейности, които не всеки е готов да признае, че е извършвал. Настоящият състав не счита, че тази практика следва да бъде променяна, поради което не се обосновава приложението на релевираното специално основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по четвъртия въпрос.
Въпросът следва ли внесените от проверяваното лице по лични банкови сметки парични средства, за които не са установени законни източници, да се квалифицират като приход по смисъла на ЗОПДНПИ не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е приел, че източниците са незаконни.
Последният поставен въпрос: допустимо ли е установяване със свидетелски показания на приходи по смисъла на ЗОПДНПИ от възнаграждения за положен труд, респ. на техния размер или тези обстоятелства следва да се установят с официални писмени документи /трудови книжки, удостоверения от работодатели/, подаване на годишни данъчни декларации също не е формирал решаващата воля на съда. В чл. 164, ал. , т. 1 ГПК е въведена забрана за установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт, но същевременно с ангажираните свидетелски показания не се установява съществуване на трудов договор, а получаване на доходи от предоставяне на труд, като следва да се отчете и приетото в соченото решение № 97/18.06.2018г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, че са законни доходите от полагане на труд или осъществяване на стопанска дейност в т. нар. „сива икономика“, като санкциите, свързани с неизпълнение на задължения относно деклариране на същите не влияят върху тази им характеристика.
По изложените съображения не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора на ответника се дължат разноски за настоящата инстанция,но не следва да бъдат присъдени поради липса на доказани и направени такива.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
О П Р Е Д ЕЛ И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 88 от 13.10.2017 год. на Апелативен съд – Б., постановено по в.гр.д.№ 240/2017 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: