ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 691
София, 03.12. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 399 по описа за 2009г., приема следното:
Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната касационна жалба вх. № 12360/04.VІ.2009г. на адвокат П като процесуален представител на Д. Д. Ц. от гр. П. срещу въззивното определение на Пловдивския окръжен съд от 22.V.2009г. по ч.гр.д. № 1116/2009г.
Ответникът по частната жалба Е. Е. Ц. , жител на М. А. , Гърция, не е заявил становище пред настоящата инстанция.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното определение ПОС е потвърдил определението на Пловдивския РС от 09.ІІІ.2009г. по бр.д. № 1149/2004г., с което производството по предявените от Д. Ц. срещу Е. Ц. искове за прекратяване на брака помежду им, за предоставяне упражняването на родителските права върху малолетното им дете и за присъждането на издръжка за него, е спряно на основание чл.182 ал.1 б. “г” от ГПК /отм./, тъй като постановеното вече от гръцки съд /в А. / решение № 5/07.І.2007г. за разтрогване на брака има значение за решаване на настоящото дело, и е постановено да се изиска информация от гръцкия съд дали решението е влязло в сила, респективно дали е обжалвано.
Въззивният съд е приел, че въпреки, че брачния процес е по стария процесуален ред, евентуалното признаване на решението на чуждестранния съд на страна, членка на ЕС, следва да се извърши по правилата на Глава 57 от новия ГПК – директно, без провеждането на специално производство, по силата на чл.621 ал.2 от ГПК, включително и по настоящото висящо дело. Основанията за отказ за признаване на решения относно брачният статут са регламентирани в чл.22 и чл.23 от Регламент № 2203/2003г.. По силата на чл.27 от посочения Регламент производството по признаването се спира, ако срещу решението в издалата го държава-членка е подадена жалба. С представянето на решението на чуждестранния съд се налага произнасяне от българския брачен съд за признаването или непризнаването му. Липсват данни за влизането на решението в сила, а подадена жалба срещу него е самостоятелно основание за спиране на производството по признаване. Признаването на решението е преюдициално за разглеждането на предявените пред българския съд искове и ако то е обжалвано, е налице хипотезата на чл.182 б. “г” от ГПК /отм./ за спиране, а ако не – няма пречка за възобновяване на производството. Прието е и че тези изводи не се променят от определението на ПОС по ч.гр.д. № 132/2009г., с което е отменено определението на ПРС от 12. ХІ.2008г. за прекратяване на брачното дело на основание чл.224 ал.1 от ГПК /отм./ поради разтрогване на брака между страните с представеното решение на гръцкия съд, тъй като решението не съдържало данни да е влязло в сила и тъй като не са били налице условията по чл.117 от КМЧП за признаването му. Това определение не се ползва със сила на пресъдено нещо, а и в случая не се обсъждат предпоставките за признаването, а само тези за спирането на производството.
В изложението на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, като основание за допускане на касационно обжалване се релевира противоречива практика на ПОС по въпроса КМЧП или Регламент № 2201/2003г. е приложим в случая, обосновано с определението по ч.гр.д. № 132/2009г. Сочи се и произнасяне на въззивния съд по въпроса, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, допустимо ли е в първата и във въззивната инстанции граждански дела, които по силата на пар.2 ал.1 от ПЗР на ГПК следва да се разглеждат по реда на отменения ГПК, поради приоритет на нормите на общностното право да се разглеждат и по правилата на новия ГПК.
ВКС на РБ намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, и то се допуска, когато въззивният съд се е произнесъл по съществен за спора материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съществен е въпросът, от който зависи законосъобразното разрешаване на спора по делото и решаването на който по различен от приетия начин би довело до различно решение по спора.
В разглеждания случай действително въззивният съд се е произнесъл с атакувания акт по релевираните от касаторката в изложението й въпроси, които са съществени за изхода по спора. Тези въпроси, обаче, не са свързани със заявените с частната жалба основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, само по които по силата на чл.290 ал.2 от ГПК касационната инстанция би имала правомощие да провери атакуваният с. акт. Като основания за обжалване са изложени съображения за задължителния за долустоящия съд характер на определението на ПОС № 275/28.І.2009г. по ч.гр.д. № 132/2009г., че искането за издаване на удостоверение по чл.39 от Регламент № 2201/2003г. е в правомощията на заинтересованата страна, а не на съда, и че след като ответникът не е сторил това, изпращането на писмо от съда до гръцкия съд за данни дали решението е влязло в сила и спирането на производството по делото поради това е в противоречие с чл.56 от ГПК, за неправилно приложение на разпоредбите на чл.22 и чл.23 от Регламента, както и че съдът по настоящото дело е следвало не да указва на страните да предприемат действия по признаването на решението, а да изпълни служебното си задължение да се произнесе по този въпрос. Т.е. основанията за обжалване представляват оплаквания относно други, различни от заявените като основания за допускане на касационно обжалване, въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, но които не са предявени за съобразяването им с критериите за селекция по чл.280 ал.1 от ГПК. А основанията за допускане следва да са извлечени от основанията за обжалване. При това положение касационният съд не може да провери по същество правилността на произнасянето от въззивния съд по касационните оплаквания, което обуславя недопускането на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд, Х граждански състав, № 1400/ 22.V.2009г. по ч.гр.д. № 1116/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: