4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
София, 05.11.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 290/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д.” ЕООД, гр. К. срещу решение № 1555 от 11.12.2009 г. по гр. д. № 2689/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Благоевградски окръжен съд решение № 132 от 27.07.2009 г. по гр. д. № 178/2007 г. в частта за отхвърляне на предявените от дружеството-касатор срещу „П. кооперация О.”, с. С., Община С. обективно съединени искове, съответно: искът с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ – за разликата от 16 531.50 лв. до пълния предявен размер 37 812 лв. и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата от 5 148.38 лв. до пълния му размер 13 852.27 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изразено е несъгласие с извода на съда за частична неоснователност на претенциите с твърдението, че същият е резултат от необсъждането на всички събрани по делото писмени доказателства и от безкритичното възприемане на заключенията на допуснатата счетоводна експертиза. Именно с оплакването за липса на убедителни мотиви относно възприемането на експертното заключение касаторът обосновава искането си за допускане на касационно обжалване на въззивния акт с аргумента, че атакуваното решение съдържа произнасяне по „съществен процесуалноправен спор, който е от значение за точното прилагане на закона”.
Ответникът по касация – “П. кооперация О.”, с. С. – моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ГПК, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение. Подробни съображения за това са изложени в представения по делото отговор от 15.03.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от „Д.” ЕООД, гр. К. срещу „П. кооперация О.”, с. С. искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд, след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, в т. ч. и множеството заключения на допуснатата счетоводна експертиза, е приел, че представените по делото 10 броя касови ордери и квитанции към тях доказват извършено от страна на кооперацията плащане на сумата 21 280.50 лв., с което е погасена част от задължението за плащане на цената на закупени стоки по процесните 16 броя фактури, възлизащо на общата сума 37 812 лв. Независимо от констатацията, че не съдържат всички изискуеми от Закона за счетоводството реквизити, решаващият състав е зачел доказателствената сила на посочените счетоводни документи по съображение, че същите не са били оспорени от ищеца по реда на чл. 154 ГПК /отм./. Освен това, взето е предвид и обстоятелството, че по вина на жалбоподателя не са били съставени надлежни счетоводни документи, установяващи движението на стоково-материални ценности /стокови разписки за предаване на стоките и касови бонове за получените суми/, в резултат на което е направен извод, че поради констатираните от експертите нередовности в документацията и търговските книги на дружеството-продавач същите не могат да служат като доказателство в негова полза.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, не е изпълнено главното изискване, поставено в чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – да е посочен конкретен правен въпрос, по отношение на който следва да бъде извършена преценката за значимост за изхода на спора и за наличието на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В случая, в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е аргументирал искането си за допускане на касационното обжалване не с определен правен въпрос, а с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по „съществен процесуалноправен спор”. Съобразно действащата правна уредба, обаче, допускането на касационния контрол е обусловено не от значимостта на правния спор /очевидно всеки отнесен до съда спор е значим/, а от значимостта на разрешените във връзка със спора правни въпроси. Следователно, непосочването на такъв въпрос от касатора е напълно достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да е необходимо да се обсъжда наличието на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
От друга страна, липсва надлежно заявено основание за допускане на касационното обжалване. Твърдението на касатора е, че поставеният от него въпрос /ако с оглед оплакванията за процесуални нарушения се приеме, че това е въпросът за задължението на съда да обсъди заключението на допуснатата експертиза заедно с всички останали доказателства по делото/, е „от значение за точното прилагане на закона”. Съгласно обаче цитираната по-горе задължителна съдебна практика /т. 4 от Тълкувателното решение/, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират едно общо основание. И тъй като в случая касаторът не твърди значимост на въпроса за развитието на правото, не може да се приеме за надлежно релевирано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1555 от 11.12.2009 г. по гр. д. № 2689/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: