ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 691
София, 06.07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 170 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. на РБ чрез прокурор при АП П. С. Г. срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 18.ІV.2008г. по в.гр.д. № 1142/2007г.
Ответникът по касационната жалба А. И. Д. от гр. П. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в решението преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение Пловдивският апелативен съд по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на Пловдивския окръжен съд от 18. Х.2007г. по гр.д. № 1016/2007г. в частта, с която ПРБ е осъдена да заплати на Ал. Д. обезщетение за имуществени вреди в размер на 200лв. на основание чл.2 ал.2 от ЗОДОВ и взместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният иск за присъждане на обезщетение в размер на 200лв., представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, заплатени от Д. по НОХД № 74/2004г. по описа на РС П. , по което същият е оправдан за престъпление по чл.286 ал.1 от НК, обезсилил е първоинстанционното решение в частта за присъдената законна лихва върху главницата от 2500лв., считано от 17.ІV.2007г. до окончателното изплащане, и е оставил в сила решението на ПОС в частта, с която ПРБ на основание чл.2 ал.2 от ЗОДОВ е осъдена да заплати на Д. 2500лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие преживени страдания и психически дискомфорт от това, че против него е било образувано сл.д. № 338 по описа на ОСС П. , по което е бил многократно разпитван, а впоследствие и привлечен като обвиняем от РП П. в престъпление по чл.286 оал.1 от НК за набеждаване, оправдан с влязла в сила присъда от 19. ХІІ.2005г. по НОХД № 74/2004г. по описа на ПРС.
За да постанови решението в частта по претенцията за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че през периода м.януари 2003г. – 18.VІІ.2006г. /датата на влизане на оправдателната присъда в сила/ ищецът е бил подложен на значителен психпически и емоционален стрес поради неоснователното обвинение в престъпление, че той се чувствал злепоставен пред обществото и в социалния си кръг, вкл. поради публикации в пресата, преустановил политическата си дейност, преместил се да живее в друг град, имал здравословни оплаквания и затруднения в семейството. С оглед на тези обстоятелства и предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът е приел, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана до размер на 2500лв.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата и нееднаквото решаване на проблема относно присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Твърди се и че в противоречие с практиката на съдилищата не са обсъдени всички събрани по делото доказателства и че недоказването на вредите задължава съда да отхвърли иска. Претендира се намаляване на размера на присъденото обезщетение. Представят се две решения на състави на ВКС на РБ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, и то се допуска, когато въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съществен е въпросът, от който зависи законосъобразното разрешаване на спора по делото и който, ако бъде разрешен по различен начин, би довел до различно решение по спора.
В разглеждания случай посоченият от касатора материалноправен въпрос е съществен, но той е решен в съответствие със закона и не е налице твърдяното му противоречиво разрешаване от съдилищата. Приложението на въздигнатия в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни по тежест за всеки отделен казус, а това обуславя различие в увреждането и в размерите на обезщетенията. С оглед на това и че в случая въззивният съд се е съобразил с трайната практика на съдилищата, вкл. и по посочените решения по гр.д. № 876/2004г. на ВКС ІV ГО и по гр.д. № 2041/2002г. на ВКС ІV ГО, преценявайки тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, продължителността на наказателното преследване, отражението на същото върху физическото и психическото състояние на пострадалия ищец, върху името му в обществото и върху взаимоотношенията с близкото му обкръжение, не е налице твърдяното противоречиво разрешаване от съдилищата на въпроса по приложението на чл.52 от ЗЗД.
Не е основание за допускане на касационно обжалване твърдението за необсъждане от въззивния съд на всички събрани по делото доказателства. Твърдението е бланкетно, не се сочи кои доказателства и кои обстоятелства, установени с тях, не са взети предвид в атакуваното решение. Това не позволява извършването на проверка от касационната инстанция за наличието на произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата, т.е. за наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, първи състав, постановено на 18.ІV.2008г. по гр.д. № 1142/2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: