2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
София, 05.11. 2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 306/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция за следприватизационен контрол /понастоящем Агенция за приватизация и следприватизационен контрол/ срещу решение № 1481 от 25.11.2009 г. по гр. д. № 2270/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено постановеното от Софийски градски съд, VІ-2 състав решение от 08.12.2008г. по т. д. № 493/2008 г., поправено с протоколно решение от 10.04.2009 г., и е отхвърлен предявеният срещу “Ремонтно-възстановително предприятие К.” АД, гр. София иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 302 000 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на отчети по чл. 12, ал. 2 от договор за приватизационна продажба от 01.08.2000 г., като на ответното дружество са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на сумата 12 980 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. Касаторът счита за несъобразен с доказателствата по делото изводът на съда за липса на неизпълнение на поетото в чл. 12, ал. 2 от процесния приватизационен договор задължение за представяне на писмени отчети в предвидения срок. Според него, решаващият състав е тълкувал клаузата на чл. 12, ал. 2 от процесния договор в противоречие с изискванията на чл. 20 ЗЗД, като не е отчел, че уговорката между страните е купувачът да представя отчети за всички поети задължения, а не само за задълженията за инвестиции и за трудова заетост. Освен това, поддържа, че в нарушение на процесуалното правило на чл. 127 ГПК /отм./ не е взето предвид извънсъдебното признание на ответното търговско дружество за съществуващо негово задължение да представи отчети и за 2005 г., какъвто характер има писмо вх. № 26-00-192 от 25.08.2008 г., с което дружеството-купувач е изпратило в Агенцията съответните отчети. Изрично оплакване е релевирано и по отношение присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, като в тази връзка се твърди, че такива разноски не се дължат предвид липсата на доказателства за действителното им извършване, както и поради липсата на изрично искане за присъждането им.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Като значими за делото въпроси са посочени процесуалноправните въпроси: 1. – следва ли решаващият съд да извърши преценка на направено от страната извънсъдебно признание на неизгодни за нея факти, като доказателствено средство, установяващо тези факти и 2. – за да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на страна в процеса, нужно ли е същото да бъде изрично претендирано и следва ли да се представят доказателства за реалното му изплащане. В подкрепа на твърдението за решаването на тези въпроси в противоречие с практиката на ВС и ВКС касаторът е представил четири решения, постановени от отделни съдебни състави. С оглед обстоятелството, че актовете, на които се позовава, нямат задължителен характер, настоящият състав, в съответствие с предоставените му в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правомощия да квалифицира правния въпрос от значение за делото, счита, че заявеното от касатора основание е това по чл. 280, ал. 1, т. 2, а не по т. 1 ГПК.
Ответникът по касация – “Ремонтно-възстановително предприятие К.” АД, гр. София – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени решението на Софийски градски съд и да отхвърли предявения от Агенция за следприватизационен контрол иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че за купувача по процесния приватизационен договор от 01.08.2000 г. не е съществувало задължение да представя отчети за 2005 г. съобразно уговорката по чл. 12, ал. 2 от същия договор, тъй като видно от представените от самия ищец Приложения № 8 и № 9, за тази година изобщо не са съществували задължения във връзка с изпълнение на инвестиционната програма и програмата за трудова заетост /такива са съществували само за периода 2000 – 2004 г./ и следователно липсва предмет на отчитане. Поради това, съдът е преценил, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество за заплащане на неустойката по чл. 17, ал. 5 от приватизационния договор, като с оглед изхода на спора, на основание чл. 64, ал. 5, изр. 2 ГПК /отм./, в полза на същото са присъдени разноски за двете съдебни инстанции в размер на сумата 12 980 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
И двата поставени от касатора въпроса са значими за конкретното дело, тъй като обуславят изхода на правния спор, т. е. осъществено е главното условие за допускане на касационен контрол, предвидено в чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсва обаче допълнителната предпоставка, специфична за поддържаното /служебно преквалифицирано/ основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, чието наличие е абсолютно необходимо, за да бъде допуснато касационното обжалване.
На първо място, не може да се счете за установено твърдяното противоречие с практиката на ВС и ВКС по първия поставен въпрос. Представените по делото решения са относими към въпроса за доказателствената стойност на обясненията на страните, дадени по реда на чл. 114 ГПК /отм./ и на направено от страната с изрична молба извънсъдебно признание на релевантни за спора факти. В атакуваното решение, обаче, такъв въпрос не е обсъждан. В действителност, оплакването на касатора е за неправилна преценка на представен по делото документ като такъв, установяващ твърдян от него факт, за който се поддържа, че представлява едновременно и извънсъдебно признание на процесното задължение. Следователно, в случая се оспорва извода на съда относно значението, което определено доказателство има за правния спор, който извод обаче е резултат от съобразяването на специфичните за делото факти и доказателства, както и от тълкуването на относимата към пораждането на задължението за неустойка клауза на процесния договор /чл. 12/, т. е. касае се за фактически и правни изводи, които са следствие от упражняването на предоставените в изключителната компетентност на съда правомощия за преценка на събрания по делото доказателствен материал. А доколко тези изводи са правилни, то проверката на същите е предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по допускането му. С оглед липсата на тъждество между поставения от касатора въпрос и въпросите, решени в представените съдебни актове, не може да се приеме за доказано противоречие на атакуваното въззивно решение с практиката на ВС и ВКС.
На второ място, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по заявения процесуалноправен въпрос за предпоставките за присъждане на разноски в полза на страната, тъй като не е налице противоречиво решаване на същия в атакуваното решение и в решение № 627 от 30.06.3008 г. по т. д. № 249/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., на което касаторът се позовава в подкрепа на поддържаното основание по чл. 280, а. 1, т. 2 ГПК. Липсата на твърдяното противоречие произтича от обстоятелството, че двете решения имат за предмет присъждането на различни по вид разноски, съответно – за адвокатско възнаграждение и за юрисконсултско възнаграждение, по отношение на които законът е поставил и различни изисквания. По-конкретно – разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ поставя присъждането на адвокатско възнаграждение в зависимост от действителното му заплащане, докато в разпоредбата на чл. 64, ал. 5, изр. 2 ГПК /отм./ такова изискване по отношение присъждането на юрисконсултско възнаграждение липсва.
Поради изложените съображения, настоящият състав счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1481 от 25.11.2009 г. по гр. д. № 2270/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: