4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№692
София27.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 285/2011година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 783 от 29.11.2010 г. по т.д.№ 678/2010 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 136 от 07.04.2010 г. по т.д.№ 671/2010 г. на Окръжен съд – Пловдив за отхвърляне на предявените срещу [фирма], [населено място], искове за признаване за установено, че извършеното вписване на 24.09.2009 г. от длъжностно лице към АВ – Търговски регистър по заявление вх.№ 20090923163001 на обстоятелството – освобождаване на В. Д. като управител на дружеството, е вписване на несъществуващо обстоятелство или извършеното вписване е недопустимо.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с искане за отмяната му и постановяване на решение по същество за уважаване на исковите претенции.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: „1. Следва ли длъжностното лице по регистрацията при изпълнение на задължението си по чл.21, т.5 ЗТР да проверява и съответствието на подлежащия на вписване акт с дружествения договор във връзка със закона и 2. Какво включва понятието „външни белези” на подлежащия на вписване акт, по смисъла на закона”. Налице е позоваване на основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК- противоречиво разрешаване на правните въпроси от съдилищата и на основанието по т.3 – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Във връзка с първото основание са представени: Решение от 27.02.2009 г. по т.д.№ 40/2008 г. на Окръжен съд – Ямбол, Решение № 56 от 09.07.2010 г. по т.д.№ 87/2010 г. на Окръжен съд – Пазарджик и Решение от 14.06.2010 г. по т.д.№ 41/2010 г. на Окръжен съд – Търговище.
Ответникът по касация – [фирма],1 чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Пловдивски апелативен съд, след самостоятелна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки задължителните указания, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, е приел за неоснователни алтернативно заявените искове за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство и недопустимо вписване. Предвид твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, поддържани в хода на инстанционното производство, е изразено становище, че оплакванията на ищеца се свеждат до незаконосъобразност на решението на общото събрание на съдружниците от 21.09.2009 г. за освобождаване на ищеца като управител на дружеството. Изложени са доводи, че тази преценка би могла да се осъществи в производство по иск за отмяна на решението на ОС по чл.74 ТЗ, при евентуалното уважаване на който ще бъдат заличени вписаните в ТР обстоятелства.
Въззивният съд е възприел изцяло становището на Окръжен съд – Пловдив за липса на данни за извършено недопустимо вписване, с оглед редовното упълномощаване на адвокат Поповска да заяви вписване на новото обстоятелство в ТР и предвид приложените към заявлението писмени материали, въз основа на които длъжностното лице извършва външна, формална проверка за спазване изискванията на ТЗ и ЗТР.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, приема, че не са налице основания за допускане на касационно разглеждане на делото.
Формулираният от касатора правен въпрос, свързан с обхвата на проверката от длъжностното лице по регистрацията по чл.21 ЗТР, макар и относим към алтернативно заявения иск за установяване на недопустимо вписване в търговския регистър, не може да се приеме за обуславящ изхода на делото. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, за да е налице общата предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, е необходимо съответният правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд да е обусловил изхода на спора. Изводът на решаващия съдебен състав на Апелативен съд – П. за липса на допуснати от длъжностното лице по регистрацията нарушения по чл.21 ал.1, т.4 и т.5 ЗТР, предвид писмените документи, приложени към заявлението за вписване на промени в представителството на дружеството, както и извършената формалната проверка за спазване изискванията на ТЗ и ЗТР, е основан на конкретна преценка на доказателствения материал по делото. Правилността на този извод не би могла да се преценява във фазата по селекция на касационните жалби, в какъвто смисъл е и цитираното тълкувателно решение.
Вторият формулиран материалноправен въпрос е ирелевантен, тъй като проверката на длъжностното лице по регистрацията дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, не касае вписването в регистъра на подлежащи на вписване обстоятелства, свързани с дружеството – ответник.
Независимо от липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, като недоказани следва да се преценят и поддържаните допълнителни предпоставки по т.2 и т.3 на тази разпоредба. Приложените от касатора решения на съдилищата не съдържат произнасяне по поставените правни въпроси – те са постановени съответно по иск с правно основание чл.74 ТЗ и в производства по обжалване на откази на длъжностното лице по регистрацията/ чл.25 ЗТР/. От друга страна, въпросите, свързани с исковата защита при твърдяно недопустимо вписване или вписване на несъществуващо обстоятелство, са предмет на Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, а в случая липсват данни за допуснато отклонение от тази задължителна практика.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 783 от 29.11.2010 г. по т.д.№ 678/2010 г. на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: