3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
София, 31.10.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2968/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 222 от 30.06.2014 г. по т. д. № 1504/2014 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество касационна жалба срещу решение № 67 от 13.01.2014 г. по т. д. № 2015/2013 г. на Варненски окръжен съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение, като, позовавайки се на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поддържа становище, че допустимостта на касационната жалба произтича от заявеното в нея оплакване за недопустимост на атакуваното въззивно решение. Освен това счита, че цената на предявените искове надхвърлят сумата 10 000 лв., установена от закона като минимален размер за допустимост на касационното обжалване.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – моли за оставяне на същата без уважение по съображения в писмен отговор от 01.10.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на всеки от предявените два обективно съединени иска не надхвърля минималния праг за търговските дела – 10 000 лв.
Определението е правилно.
Извършената от касационния състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК. Правилно е отчетено обстоятелството, че в случая се касае за обективно съединяване на искове, поради което предвиденият в закона минимален размер от 10 000 лв., като условие за допустимост на касационното обжалване, следва да бъде налице за всяка от претенциите.
Неоснователно е поддържаното от частния жалбоподател становище, че касационният контрол следва да се счита допустим, с оглед извършването на преценка относно допустимостта на въззивното решение, в какъвто смисъл в касационната жалба е заявено изрично оплакване. Недопустимостта е едно от основанията за касационно обжалване, предвидени в чл. 281 ГПК. Следователно, както и неправилността, това основание се проверява само при условие, че оспорваният акт подлежи на касационно обжалване. Аргумент в подкрепа на поддържаната от частния жалбоподател теза не може да бъде изведен от т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като неговите постановки са относими към допускането, а не към допустимостта на касационния контрол. Преценката на касационната инстанция за вероятна недопустимост на въззивния акт, предвидена в Тълкувателното решение като самостоятелно основание за допускането му до касационно обжалване наред с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, може да бъде извършена само ако касационна жалба е допустима – условие, което в настоящия случай не е осъществено, предвид констатираната недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 222 от 30.06.2014 г. по т. д. № 1504/2014 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: