4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№693
София27.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 292/2011година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Б. Я., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение от 17.11.2010 г. по гр.д.№ 10543/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-в въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 14.05.2009 г. по гр.д.№ 16632/2007 г. на Софийски районен съд, 34 състав за отхвърляне на предявения против Комисия по търговия и защита на потребителите и [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.269, ал.1 ДОПК за установяване, че ищецът е титуляр на вземания към ТБ [фирма] – спестовен влог в евро IBAN BG 71 PIRB 8003 4731 031865, спестовен влог в лева IBAN BG 70 PIRB 800334731025287 и картова сметка в лева IBAN BG 47 PIRB 80031731 0018 44, върху които е насочено принудителното изпълнение по изп.дело № 1342/2002 г. на АДВ, в качеството му на трето по отношение на изпълнителното дело лице.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, с искане за отмяната му.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът счита, че делата по искове с правно основание чл.269, ал.1 ДОПК се решават противоречиво от съдилищата и решението на ВКС ще има значение за развитие на правото. От друга страна се поддържа, че въззивното решение противоречи на Определение № 32/2008 г. по ч.гр.д.№ 593/2007 г. на ВКС и ВАС, петчленен състав.
Ответникът по касация – Комисия за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител е заявил становище за неоснователност на жалбата.
Ответникът по касация – [фирма] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Софийски градски съд, след самостоятелна преценка на доказателствата по делото, е приел за недоказано, че ищецът е титуляр на посочените в исковата молба банкови сметки в ТБ [фирма] и, че върху тези конкретни банкови сметки е насочен изпълнителният запор по процесното принудително изпълнение.
В съобразителната част към решението, въззивният съд е изложил и допълнителни доводи за неоснователност на предявения установителен иск по чл.269, ал.1 ДОПК. Прието е, че ищецът има качеството длъжник по публ. изпълнително дело, вкл. и след вписаните, в хода на изпълнителния процес, на 15.04.2004 г. в търговския регистър прехвърляне на търговското предприятие на [фирма] на [фирма] и заличаване на ЕТ. Това становище е основано на чл.15, ал.3 ТЗ, както и на липсата на самостоятелна правосубектност на ЕТ, различна от тази на физическото лице. Изложени са подробни правни съображения за възможността публичният изпълнител да избере срещу кого от двамата солидарни длъжници/прехвърлител и приобретател на предприятието на ЕТ/ или и срещу двамата да продължи изпълнението, след настъпилото частно правоприемство по смисъла на цитираната разпоредба от ТЗ. Направен е извод, че ищецът не е загубил качеството си на длъжник по публ.изпълнително дело и не е трето лице, чието право да е засегнато от изпълнението и на което е предоставено правото да го защити по исков ред, независимо от процедурата по обжалване действията на публичния изпълнител.
Настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани правни въпроси, които са от значение за формиране решаващата воля на съда. Посочването на такива въпроси, в рамките на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките при селекция на касационните жалби. Извън правомощията на касационния съд е да формулира или да извежда материалноправен и/или процесуалноправен въпрос в зависимост от поддържаните в жалбата основания за касационно обжалване. Допустимо е единствено да се прецизира или квалифицира значимия за изхода на делото правен въпрос. Непосочването на правния въпрос съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационно разглеждане на делото. В този смисъл са задължителните разяснения по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от горното, като неоснователни следва да се преценят и поддържаните допълнителни предпоставки за достъп до касация. Твърдението на касатора за противоречиво решаване от съдилищата на дела, имащи за предмет искове с правно основание чл.269, ал.1 ДОПК не е доказано чрез представяне на преписи от влезли в сила решения, нито са цитирани решения на ВКС. Що се отнася до определението на ВКС и ВАС, петчленен състав, постановено по приложеното ч.дело № 593/2007 г., с него е разрешена препирнята за подсъдност на настоящото дело и то единствено на база твърденията на ищеца/сега касатор/ в обстоятелствената част на исковата молба. С този процесуален съдебен акт петчленният състав на ВКС и ВАС не се е произнесъл по съществото на спорното право и следователно липсва основание за достъп до касация по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
В приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е налице бланкетно позоваване на част от основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно, че произнасянето на ВКС по спора би имало значение за развитието на правото. Според указанията по т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС точното приложение на закона и развитието на правото формират общо основание за достъп до касация. Следователно, не би могло ВКС да допусне обжалването на въззивното решение и на това поддържано основание.
Доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, макар и да са инкорпорирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съгласно задължителните постановки, дадени в т.1 от цитираното тълкувателно решение, основанията за допускане до касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение, а проверката за законосъобразност на съдебния акт не би могло да се извършва в рамките на производството по селекция на касационните жалби.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 17.11.2010 г. по гр.д.№ 10543/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-в въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: