О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 694
С. , 15.05..2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май……………………………………
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове:С. ЧАНАЧЕВ
Е. ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 1628/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. И. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ю. Г. от АК-В., е подала касационна жалба срещу решение № V-113 от 13.07.2011 година по гр.д. N 1011/2011 година на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 570 от 07.04.11 г. по гр.д. № 10302/10 г. на Бургаския районен съд. С него са отхвърлени исковете на касаторката срещу поделения № 54300 С. и № 14410 Б., двете в структурата на МО, и Министерство на отбраната, С., за признаване незаконност и отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 444/26.11.2010 г. на командира на поделение № 14410 – [населено място] на основание чл.190, ал.1, т.3 КТ и за възстановяване на заеманата преди това длъжност „главен счетоводител, бюджетен в 32 група за контрол на придвижването” – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. К. поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответниците поделения № 54300 – С. и № 14410 – Б., двете в структурата на МО, и Министерство на отбраната, С., не са заявили становища.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице допълнителните основания на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, на които се позовава касаторката, поради следното:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени въпросите: 1. „Липсата на някой от реквизитите, посочени в чл.195, ал.1 от Кодекса на труда обуславя ли немотивираност на заповедта за дисциплинарно наказание, съответно незаконосъобразност на тази заповед?” 2. „Следва ли работодателят да установи със събраните по делото доказателства фактическия състав на визираните в заповедта за уволнение нарушения и въобще чия е доказателствената тежест в процеса?” 3. „Възможно ли е различни работодатели да налагат на служител различни дисциплинарни наказания, като в заповедта за най-тежкото дисциплинарно наказание като мотив се използва налагането на предходно наказание „предупреждение за уволнение”, наложено от друг работодател, макар и представляващо висшестоящо поделение?” 4. „Кой е работодател на цивилните служители по трудово правоотношение в системата на Министерство на отбраната на Република България, имайки предвид разпоредбите на З.?” 5. „За да се приеме, че е спазена процедурата по чл.193, ал.1 от Кодекса на труда следва ли от работника или служителя да се поискат обяснения за конкретни нарушения или е достатъчно да бъдат дадени въобще обяснения за цялостното му поведение. Н. на акта за уволнение рефлектира ли върху изпълнението на разпоредбата на чл.193, ал.1 от Кодекса на труда?” По въпроси 1, 2 и 5 касаторката поддържа, че въззивното решение е постановено в разрез с практиката на съдилищата – сочи решения на състави на ВКС по ГПК /отм./, но самите решения не са представени. При изрядно комплектоване на касационната жалба би могло да се приеме, че поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По въпроси № 3 и 4 се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като според касаторката се налага да се отстранят непълноти и неясноти в закона, което ще доведе до усъвършенстване на правоприлагането.
Касационно обжалване не следва да се допуска. Въпроси № 1, 2 и 5 КТ са поставени хипотетично и предпоставят отговорите. Те сe съдържат в самия закон и по тях никога не е имало противоречива практика, както се поддържа в изложението, нито въззивното решение е в разрез с тази практика. В тази насока могат да се посочат и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и имащи ръководен характер – напр. р. № 857/25.01.2011 г. по гр.д. № 1068/2009 г. на Четвърто г.о.; № 92/16.03.2011 г. по гр.д. № 910/2010 г. на Трето г.о.; № 278/19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г. на Четвърто г.о.; № 393/7.10.2011 г. по гр.д. №1670/2010 г. на Четвърто г.о. и др. В отговор на поставените въпроси може да се допълни, че задължителните реквизити на заповедта за дисциплинарно уволнение са законоустановени и имат императивен характер. Нарушението се описва чрез съществените му белези в обстоятелствената част на заповедта, а правната му квалификация може да се направи и от съда. Доказателствената тежест по исковете с правни основания чл.344, ал.1, т.1 и 2 е на работодателя, а на този по чл.344, ал.1, т.3 КТ – на работника или служителя. Обясненията на работника или служителя трябва да са поискани и да съответстват на нарушенията, за които се налага наказанието, а при системни нарушения на трудовите задължения – на съответните посочени в заповедта трудови задължения – р. по чл.290 ГПК № 303 по гр.д. № 799/2009 г. ІІІ г.о., р. № 165 по гр.д. № 359/2010 г., ІІІ г.о. и др.
По въпрос № 3 също има богата и непротиворечива практика на съдилищата. При налагането на наказанието се взема предвид цялостната „дисциплинарна биография” на работника или служителя, а при определянето на тежестта на нарушението – неговите съществени белези от обективна и субективна страна. Предишните дисциплинарни наказания се отчитат при определяне тежестта на нарушението, съответно рефлектират върху съразмерността на наказанието, а при системност на нарушенията – те могат да са и елемент от състава на чл.190, ал.1, т.3 КТ, стига наказанието да не е заличено. Такъв е разглеждания случай, при който предишните наказания са отчетени при определяне тежестта на нарушенията, но същевременно обосновават и наличието на системност, тъй като не са заличени в срока по чл.197, ал.1 КТ.
Що се отнася до питането кой е работодател на цивилните служители по трудово правоотношение в системата на Министерство на отбраната на Република България, имайки предвид разпоредбите на З., следва да се отговори, че поделението, което има собствена банкова сметка и данъчен номер, макар и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити има статут на държавно учреждение, което е правосубектно по смисъла на чл.27, ал.3 ГПК /чл.18, ал.2 ГПК отм./ – р. № 1151/2.10.2008 г. по гр.д. № 4875/2007 г., V г.о., р. № 664/21.06.2007 г. по гр.д. № 624/2004 г., ІІ г.о. и р. № 531/12.12.2011 г. по гр.д. № 1536/2010 г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Даденото разрешение се отнася както до кадровите военнослужещи, така и до работещите на трудови договори в системата на МО по Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ.
Накрая въпросът за процесуалното представителство на ответника по касация под.14410 – [населено място] не следва да се обсъжда, тъй като не е повдигнат във въззивното производство и не е залегнал в мотивите на решението. Независимо от това той може да се постави на разглеждане от ненадлежно представляваната страна, но не и от касатора, чиито интереси не са засегнати от евентуалния порок.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V-113 от 13.07.2011 година по гр.д. N 1011/2011 година на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.