4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
С.,27.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 122/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /в ликвидация/ – [населено място], срещу решение от 30.11.2010 г. по в. гр. д. № 482/2010 г. на Кюстендилски окръжен съд. С посоченото решение, след частична отмяна на решение № 287 от 01.06.2010 г. по гр. д. № 1691/2009 г. на Кюстендилки районен съд, е осъдено дружеството – касатор да заплати на [фирма] сумата 18 804 лв., ведно със законната лихва от 21.08.2009 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за периода 13.06.2006 г. – 31.07.2008 г. за неоснователното лишаване на [фирма] от ползването на собствения му недвижим имот – помпена станция за питейни води, съставляваща поземлен имот № 000340 по плана за земеразделяне на [населено място], общ. К., Е. 23282, с площ от 2.267 дка – застроено и незастроено, ведно с построените в имота сгради : Помпена станция „Драче” – масивна едноетажна сграда, построена през 1968 г., със застроена площ от 78.10 кв. м.; Трафопост – масивна едноетажна сграда, построена през 1968 г., със застроена площ от 10 кв. м.; при съседи : поземлен имот № 030002 – нива на [община], поземлен имот № 03001 – нива на [община], поземлен имот № 000345 – мера на [община]; и с оглед изхода на делото са присъдени разноски на [фирма] в размер на 3 932.96 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е изложил мотиви в подкрепа на становището си за основателност на предявения срещу дружеството осъдителен иск по чл.59 ЗЗД. Развива съображения, че институтът на неоснователното обогатяване е неприложим към спорното правоотношение между страните, тъй като с оглед специфичния характер на обекта на ползване – помпена станция за питейни води, същият би могъл да се използва само от В и К – оператор и липсва база за определяне на обезщетението, което собственикът би могъл да претендира за лишаване от ползването на имота. Неправилността на решението е аргументирана и с отказа на съда да вземе предвид установения чрез съдебно – икономическата експертиза по делото факт, че през исковия период дружеството – ползувател е отчело финансова загуба от експлоатацията на помпената станция.
В изпълнение на изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е представил изложение със съдържание, идентично на касационната жалба. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с релевираните в жалбата доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и неправилна преценка на елементите от фактическия състав на чл.59 ЗЗД. Като основание за допускане на обжалването бланкетно е посочено значението на конкретния казус за развитието на правото.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК, в който е изразено становище, че обжалваното решение е правилно и не следва да се допуска до касационен контрол.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е отменил частично обжалваното пред него първоинстанционно решение и е осъдил ответника – настоящ касатор [фирма] /л./ – [населено място], да заплати на [фирма] сумата 18 804 лв. на основание чл.59 ЗЗД, след като въз основа на събраните доказателства е приел за установено, че ищцовото дружество е собственик на описания в исковата молба недвижим имот – помпена станция за питейни води в [населено място], общ. К., и че през исковия период 13.06.2006 г. – 31.07.2008 г. ответникът е ползвал имота за целите на търговската си дейност без правно основание и без да заплаща на собственика възнаграждение или обезщетение за ползването. Размерът на обезщетението е определен с помощта на вещо лице, чието заключение не е оспорено от страните, на база спестените от ответника разноски за наем на имота и съоръженията в него с отчитане на специфичното му предназначение. Възражението на ответника за недължимост на обезщетението поради реализираните през процесния период финансови загуби от експлоатацията на помпената станция е счетено за неоснователно. Решаващият въззивен състав е изложил съображения, че стопанските резултати от дейността на обогатилия се ползувател на чужд имот са ирелевантни за правото на собственика да претендира обезщетение по правилата на чл.59 ЗЗД.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол поради отсъствие на общата и на специфичните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за достъп до касация.
Касаторът не е посочил конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, чието разрешаване е обусловило изхода на спора по предявения срещу него иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано единствено и само с релевираните в касационната жалба пороци на въззивното решение, аргументирани с твърдения за необоснованост и неправилно приложение на закона при формиране на решаващите изводи на съда за осъществяване на предвиденото в чл.59 ЗЗД основание за носене на извъндоговорна отговорност за неоснователно обогатяване. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, релевантни за правилността на решението, не са тъждествени с основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, от които зависи допускането на касационно обжалване, и въззивното решение не може да се допусне до касационен контрол по съображения за неговата неправилност. Непосочването на обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване на решението по в. гр. д. № 482/2010 г. на Кюстендилски окръжен съд, в каквато насока са и указанията в т.1 от цитираното тълкувателно решение.
Дори да се приеме, че въз основа на обстоятелствената част на касационната жалба /и идентичното на нея изложение/ като обуславящ може да се изведе въпросът за дължимостта и размера на обезщетението по чл.59 ЗЗД за ползване на обект със специфично предназначение – помпена станция за питейни води, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска поради непосочване и недоказване на специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК допълнителни предпоставки. Искането за допускане на касационно обжалване е аргументирано бланкетно със значението на разрешения от въззивния съд казус за развитието на правото, каквото основание за достъп до касация процесуалният закон не предвижда. Развитието на правото съставлява част от основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което е налице тогава, когато въззивното решение съдържа произнасяне по конкретен правен въпрос, значим не само за развитието на правото, но и за точното прилагане на закона. При отсъствие на твърдения за значението на посочения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото постановеното от въззивната инстанция решение не може да се допусне до касация на визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 30.11.2010 г., постановено по в. гр. д. № 482/2010 г. на Кюстендилски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :