О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
гр. София, 08.08.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 18 май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова търговско дело № 3038/2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. К. К. ЕГН: [ЕГН], лично и като законен представител на малолетното дете В. В. Н. [ЕГН] срещу решение № 891 от 05.05.2015 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №751/15 г., В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение от 17.11.2014 г. по гр.д. № 13026/2011 г. на СГС, ТО-7 с-в и са отхвърлени исковете на двамата касатори срещу ЗД [фирма]-С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на 16.02.2008 г. на В. Н. Н. за разликата между уважената част от 53 333 лева-за В. Н. до 40 000 лева и от 40 000 лева до 30 000 лева-за Д. К., както и в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение в останалата част, с която са отхвърлени исковете на двамата до общопретендираните размери от 150 000 лева-за детето и 100 000 лева-за майката Д. К. К., която лично претендира обезщетение в качеството си на лице, с което починалият е живял на съпружески начала. Решението се обжалва и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен и искът за имуществени вреди в размер на 11 280 лева и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на този иск за разликата до пълнопредявения размер от 58 320 лева.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност – нарушени са чл.52 ЗЗД и чл.51 ал.2 ЗЗД и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЗД [фирма]-С. не изпраща писмен отговор на същата
Третите лица – помагачи на страната на ответника Мериям А. Теббал-В. лично и като законен представител на Е. Б. В. чрез своите пълномощници изразява в писмен отговор становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП на 16.02.2008 г., предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата: превишена скорост и употреба на алкохол над позволеното количество, от страна на водача на л.а. „ФОЛКСВАГЕН ТУАРЕГ” с рег. [рег.номер на МПС] Б. Й. В. е причинена смъртта на В. Н. Н. – баща на малолетното дете-ищец и лице, с което Д. К. е живяла на съпружески начала. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна ЗГО на водача на МПС. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди за двамата ищци настъпили от смъртта на Н. съдът е преценил за достатъчен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевни страдания, съответно от 80 000 лева-за детето и 60 000 лева-за другия ищец.. Съдът е редуцирал обезщетението с ?, т.е. до размера на 40 000 лева – за първия и по 30 000 000 лева-за втория, с оглед приетото до този размер съпричиняване на резултата, изразяващо се в липса на използван предпазен колан и знание на пострадалия за употреба на алкохол от страна на водача на МПС, в който се е съгласил да пътува като пътник.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси три такива, които обобщено се свеждат до този за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Твърди, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС: ППВС 4/68.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираният въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по този въпрос е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. Останалите въпроси в изложението представляват оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и касаят основателността на касационната жалба, съгласно чл.281 т.3 ГПК. Липсва въобще правен въпрос, отнасящ се до произнасянето на съда по иска за имуществени вреди.
От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение, но само в частта, с която съдът се е произнесъл по претенциите за неимуществени вреди и такава следва да се допусне. Касаторите са освободени от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 891 от 05.05.2015 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №751/15 г. в обжалваната част само относно произнасянето по исковете за обезщетение за неимуществени вреди.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата част.
Делото да се докладва на Председателя на Второ т.о. на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.