О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
София, 05.11.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 575/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Н” АД, гр. С. против решение № 92 от 23.02.2009 г. по гр. д. № 1177/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, VІ-5 състав решение от 11.02.2008 г. по т. д. № 501/2007 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от Е. „В”, с. Г., община Я. срещу „Н” АД, гр. С. иск по чл. 254 ГПК /отм./, като е признато за установено, че едноличният търговец не дължи на търговското дружество сумата 25 000 лв. по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 18880/2006 г. на Софийски районен съд, 78 състав въз основа на запис на заповед от 26.11.2004 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като по съображения, подробно изложени в касационната жалба, моли за отмяната му.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като се твърди, че въззивното решение е постановено по следните съществени въпроси: какъв е предметът на разглеждане и решаване при предявен отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ – валидността, респ. годността на самото изпълнително основание и/или дължимостта на оспореното вземане, т. е. самото изпълняемо право, удостоверено с извънсъдебното изпълнително основание; следва ли да се обсъждат направените от ответника доводи и възражения, касаещи каузалните правоотношения между страните или съдът е обвързан само от релевираните от длъжника в исковата молба доводи и възражения. В подкрепа на твърденията си касаторът се позовава на противоречие на решението с конкретна практика на Върховен съд и Върховен касационен съд – решение № 2* от 25.10.1972 г. по гр. д. № 1734/72 г. на І г. о.; решение № 1* от 30.11.2000 г. по гр. д. № 1305/2000 г. на V г. о.; решение № 1* от 29.10.2003 г. по гр. д. № 2264/2002 г. на ІІ т. о. решение № 642 от 29.05.2002 г. по гр. д. № 1423/2001 г. на V г. о.; решение № 276 от 18.07.2006 г. по т. д. № 562/2005 г. на ІІ т. о.; определение № 88 от 20.11.2008 г. по т. д. № 593/2008 г. на ІІ т. о. и определение № 99 от 10.11.2008 г. по т. д. № 392/2008 г. на І т.о.
Ответникът по касация – Е. „В”, с. Г., община Я. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е отказал да разгледа направените от ответника по предявения отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ възражения за недължимост на сумата по процесния запис на заповед, основани на каузалните отношения между страните, като е приел, че е обвързан единствено от релевираните в исковата молба от ищеца-длъжник възражения срещу записа на заповед, които касаят нищожността на менителничния ефект, но не и каузалните отношения.
С оглед мотивите на въззивното решение, посочените от касатора въпроси са от значение за изхода на правния спор, т. е. по отношение на същите е изпълнена главната предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Напълно основателно е твърдението на касатора, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховен касационен съд. Непроизнасянето на съда по надлежно релевираното от ответника /сега касатор/ и поддържано в хода на цялото производство възражение за връзка между процесния запис на заповед и съществуващите между страните каузални правоотношения е в противоречие с трайната практика на Върховен касационен съд /в т. ч. и с цитираните и представени от касатора решения/. Ето защо, следва се счете, че са осъществени предпоставките за допускане на касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Що се отнася до второто поддържано основание – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото не следва да бъде обсъждано, тъй като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е посочено конкретно в какво се изразява значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 92 от 23.02.2009 г. по гр. д. № 1177/2008 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на „Н” АД, гр. С., в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 500 /петстотин/ лева, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: