5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 695
София, 27.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 173/2018 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба ,подадена от адв. Ю.М. – процесуален представител на [фирма] против въззивно решение № 7161/26.10.2017 г. по гр.д.№ 1411/2017 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отменено решение от 25.10.2016 г. на Софийски районен съд, постановено по гр. дело № 13765/ 2016 г., в частта, в която предявеният от С. Й. К. срещу [фирма] иск с правно основание чл.200 КТ е отхвърлен за разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв. до 10 000 лв.,т.е. за 4 000 лв. и предявеният иск по чл.86 вр.чл.84,ал.3 ЗЗД е отхвърлен в частта за присъждане на лихви за забава върху разликата от 4 000 лв.,считано за периода от 21.04.2013 г.до датата на подаване на исковата молба,както и в частта за разноските и [фирма] е осъдено да заплати на С. Й. К. на основание чл.200 КТ сумата 4 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилата на 21.04.2013 год. трудова злополука,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.03.2016 г.до окончателното й изплащане и на основание чл.86 вр.чл.84,ал.3 ЗЗД законната лихва за забава върху главницата от 4 000 лв.,за периода 21.04.2013 год.-10.03.2016 год.Потвърдено е решението в останалата обжалвана част,а именно:в частта,в която [фирма] е осъдено да заплати на С. Й. К. на основание чл.200 КТ сумата 6 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилата на 21.04.2013 год. трудова злополука,ведно със законната лихва от 21.04.2013 г. до окончателното й изплащане;в частта,в която предявеният от С. Й. К. срещу [фирма] иск с правно основание чл.200 КТ е отхвърлен за горницата над 10 000 лв.до пълния предявен размер 15 000 лв.;в частта,в която предявеният от С. Й. К. срещу [фирма] иск с правно основание чл.86 ЗЗД е отхвърлен върху горницата над 10 000 лв.до 15 000 лв. и в частта относно съразмерно присъдените разноски на страните.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, преповтарящо касационната жалба, се сочи бланкетно чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК по основанията визирани в чл.281 ал.1,т.2 и т.3 ГПК – необоснованост и незаконосъобразност изразяваща се в неправилното приложение на законовата норма на чл.272 ГПК и необсъждане на всички доказателства по делото. Цитира отделни пасажи от съдебната практика на ВКС.
Ответната страна – Й. С. К. и Б. С. К./наследници на С. Й. К./, посредством процесуалния си представител адв. Д.М., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,в който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по подробно развити съображения. Претендира разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че фактическите и правни констатации в осъдителната част на първоинстанционното решение са правилни и обосновани и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях.По основния спорен въпрос,а именно размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от С. К. вследствие настъпилата на 21.04.2013 год. трудова злополука,съдът позовавайки се на нормата на чл.269 ГПК е приел,че въпросът за наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя по чл.200 КТ не може да бъде пререшаван,тъй като е налице влязла в сила част от първоинстанционното решение,по което е формирана сила на присъдено нещо.За да определи справедливия размер на дължимото обезщетение е взел предвид заключението на приетата комплексна съдебно-медицинска експертиза при определяне характера и тежестта на увреждането на здравето на пострадалия К.,характера на получените травматични увреждания – открита черепно-мозъчна травма,изразена с фрактура на назалните кости,кръвотечение от носа и оток на лицето,извършената оперативна интервенция/репозиция на носните кости/непосредствено след злополуката,продължителността и интензивността на понесените болки,както и продължителността на лечението.Освен това е отчел и настъпилите неблагоприятни последици от остатъчната деформация на назалните кости,начинът на причиняване на травмата/нападение и побой от неизвестни лица/,възрастта – 66 год.и преживените страдания от психическо естество – силен стрес,дискомфорт и провокирана страхова невроза.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване изобщо не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложени са съображения, които по същество преповтарят касационните основания, визирани в жалбата и са относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Изложението не отговаря на приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС , съгласно което в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в изложението липсва не само формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но и конкретизация и обосновка на специфична предпоставка, която да е поддържана от касатора.Следва да се има предвид, че уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
Изложените от касатора основания /необсъждане на доказателствата по делото/са относими към правилността на решението и са част от съдържанието на самата касационна жалба по чл.284 ал.1 ГПК във вр.чл.281 ГПК.Аргументацията за липсата или неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК се основава на касационните основания , визирани в изложението,поради което е налице липса на правна аргументация за наличието на това основание.
Освен изложеното следва да бъде посочено, че за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.В случая касационният жалбоподател не е обосновал твърдението си за очевидна неправилност.
С оглед изхода на спора касаторът следва да заплати на ответника по касация действително направените и доказани разноски за настоящото производство в размер на 800/осемстотин/ лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7161/26.10.2017 г. по гр.д.№ 1411/2017 г. по описа на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] ,ЕИК[ЕИК] да заплати на Й. С. К.,ЕГН [ЕГН] и Б. С. К.,ЕГН [ЕГН] /наследници на С. Й. К./ разноски за настоящата инстанция в размер на 800/осемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: