2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 695
София, 08.11.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 339/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Р. П. и Д. К. Д., двамата от с. Д., Област В. Т., срещу решение № 1286 от 19.10.2010 г. по гр. д. № 507/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, І-11 състав решение № 70 от 17.12.2008 г. по гр. д. № 3399/2007 г. за отхвърляне на предявените срещу Г. фонд, гр. София искове по чл. 88, ал. 1, т. 1, б. “а” ЗЗ /отм./ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие за разликата от 30 000 лв. до пълния претендиран размер 60 000 лв. – за касаторката М. П. и за разликата от 25 000 лв. до пълния претендиран размер 40 000 лв. – за касатора Д. К. Д..
Касаторите поддържат, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Оплакванията им са свързани с размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, за които твърдят, че са определени в противоречие с принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, както и с присъждането на законна лихва върху обезщетенията от датата на исковата молба, а не от датата на процесното пътно-транспортно произшествие.
Със същите въпроси е аргументирано и допускането на касационното обжалване, като по отношение на тях се поддържат всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В подкрепа на твърдението за противоречие в практиката по въпроса за началната дата, от която следва да бъде присъдена законната лихва върху обезщетенията, са представени три съдебни акта – решение № 1066 от 12.06.2002 г. по гр. д. № 1958/2001 г. на ВКС, V г. о.; решение от 10.05.2007 г. по т. д. № 630/2006 г. на ВКС, І т. о. и решение от 11.06.2002 г. по гр. д. № 374/2002 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – Г. фонд, гр. София – моли да не бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор от 02.02.2010 г. Във връзка с поставения въпрос за момента, от който се дължи законна лихва върху обезщетенията, към отговора е представено решение № 217 от 21.12.2009 г. по т. д. № 149/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение по гр. д. № 3399/2007 г. на Софийски градски съд в обжалваната му от ищците М. Р. П. и Д. К. Д. част, въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, е приел, че са осъществени всички предпоставки за ангажиране отговорността на Г. фонд по реда на чл. 88, ал. 1, т. 1, б. “а” ЗЗ /отм./ за заплащане на обезщетения за вредите, причинени на ищците в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие. Решаващият състав изцяло е споделил и съображенията на първата инстанция относно размера на обезщетенията – 30 000 лв. за ищцата М. П. и 25 000 лв. за ищеца Д. Д., като същите са аргументирани с възрастта и степента на родство между починалия и ищците; със съществувалите между тях отношения на взаимност, сплотеност и разбирателство; с начина, по който ищците са приели смъртта на техния роднина – съпруг, респ. баща. По отношение момента, от който следва да бъде присъдена законната лихва върху обезщетенията въззивният съд е приел, че доколкото отговорността на Г. фонд не произтича от преки взаимоотношения с делинквента, както е при застрахователното правоотношение, същият дължи лихва не от датата на събитието, а от изтичане на 30-дневния срок за произнасяне по чл. 24, ал. 1 ПУДГФ /отм./ след подадено искане за обезщетение. И тъй като в случая такова искане е направено на 03.09.2007 г., т. е. след завеждане на делото, то законната лихва следва да бъде присъдена от датата на подаване на исковата молба.
С оглед мотивите на атакуваното решение, настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от касаторите въпроси несъмнено са значими за конкретното дело по смисъла на л. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването им е обусловило изхода на спора. Не са осъществени обаче допълнителните изисквания за всяко от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, комулативното наличие на които е абсолютна предпоставка за допускане на касационния контрол.
На първо място, доколкото касаторите не се позовават на конкретна задължителна съдебна практика, недоказано се явява основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на въпроса за размера на обезщетенията за неимуществени вреди.
По този въпрос не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. С оглед мотивите на представените в тази насока две съдебни решения на СГС и С., не може да се приеме, че е налице твърдяното противоречие в практиката. Обстоятелствата, имащи значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, са напълно различни при всеки от разглежданите случаи, което води и до различен размер на обезщетението. Що се отнася до правилността на извършената от съда преценка, то този въпрос е относим към обосноваността на акта и съответно – към основанията за касационно обжалване /чл. 281, т. 3 ГПК/, но не може да бъде обсъждан във връзка с допускане на същото. Ето защо, настоящият състав приема, че поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
Неоснователно е и становището, че посоченият материално-правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която посочва справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Още повече, като се има предвид, че Пленумът на Върховен съд е дал задължителни указания по тълкуването и приложението на цитираната разпоредба в Постановление № 4 от 1968г., които указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, която в конкретния случай е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по въпроса за момента, от който следва да бъде присъдена законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди. Наистина, представените в тази връзка три съдебни акта установяват противоречиво разрешаване на посочения въпрос. Това противоречие, обаче, понастоящем вече е преодоляно. С постановеното по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК решение № 217 от 21.12.2009 г. по т. д. № 149/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., което съгласно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС има характер на задължителна съдебна практика, е прието, че доколкото не е нито застраховател, нито делинквент, Г. фонд изпада в забава и дължи обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва от деня на поканата за плащане на претендираното по реда на чл. 88, ал. 1, т. 1 ЗЗ /отм./ обезщетение, а не от датата на увреждането. С оглед наличието на цитираната задължителна съдебна практика, която е изцяло съобразена в постановеното от Софийски апелативен съд решение, следва да се приеме, че по така поставения въпрос не е налице нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Предвид изложеното, касационният контрол върху обжалваното решение не следва да бъде допуснат.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1286 от 19.10.2010 г. по гр. д. № 507/2009 г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: