О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 695
София, 20.11.2012 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Любка Андонова
изслуша докладваното от съдията Арсова гр.д.№ 451/2012 година:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Г. Л. Г., представляван от адвокат Пл. С. е подал частна жалба срещу определение № 156 от 20.06.2012 г. по гр.д. № 199 от 2012 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 972 от 3.05.2012 г. по гр.д. № 825 от 2012 г. на Ямболския районен съд и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд, [населено място].
Към частната жалба е представено изложение на основания по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК , като Г. Л. Г. поставя въпросите: може ли обичайното място за полагане на труд по смисъла на чл.114 ГПК да е различно от определеното с трудовия договор и при определено с трудовия договор място на работа , може ли работникът като подържа , че мястото , където обичайно полага своя труд с оглед характера на работата е различно от посоченото в трудовия договор да избере местна подсъдност по чл.114 ГПК; как следва да бъде определено и къде е мястото на работа на работник по трудово правоотношение при положение , че характера на работата налага полагането на труда да е на определено място. Представя решения.
Ответникът [фирма] , [населено място] , представлявано от изпълнителния директор Е. С. М. е депозирало отговор в който подържа, че не следва да се допуска касационно обжалване от въззивното определение тъй като не е налице противоречиво разрешаване на поставените въпроси от съдилищата.
Върховния касационен съд, Първо отделение като взе предвид становищата на страните и данните по делото приема за установено следното от правна и фактическа страна:
Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страни, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, в законният срок по чл.275, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл.260 и чл.261 ГПК.
Въззивното определението по чл.121 ГПК вр. с чл.114 от КТ, постановено по частна жалба срещу определение във връзка с подсъдността, подлежи на обжалване пред ВКС в хипотезата на чл.274, ал.3, т. 2 ГПК.
В Ямболския районен съд, Г. Л. Г. е предявил срещу [фирма] , със седалище в [населено място] в обективно съединение искове по чл.344, ал.1 ГПК. Ответникът в отговора по исковата молба е направил възражение за местната подсъдност и поискал делото да се разгледа от Шуменския районен съд, тъй като в сключеният трудов договор е посочена месторабота, съвпадаща със седалището на предприятието. Жалбоподателят е поискал приложението на чл.114 ГПК , но не е установил , че преобладаващата част от работата се осъществява в [населено място]. Това е мотивирало ЯРС да приложи разпоредбата на чл.105 ГПК. Тези са били съображенията и на Ямболския окръжен съд да потвърди първостепенното определение.
Разяснените по делото обстоятелства не налагат допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставените въпроси , тъй като фактите по случая не им съответстват. Липсва противоречие в практиката по приложението на чл.114 ГПК стига работникът или служителят да установи, че мястото, където той обичайно полага своя труд е района на съда, където е подадена исковата молба и което е различно от уговореното в трудовия договор.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 156 от 20.06.2012 г. по гр.д. № 199 от 2012 г. на Ямболския окръжен съд .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: