ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 695
София, 08.12. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 347 по описа за 2009г.,
приема следното:
Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната жалба вх. № 839/19.ІІ.2009г. на адвокат М като процесуален представител на Р. П. Г. и П. Г. Т. като Е. “Р”, и двамата от гр. Ген. Тошево, срещу определението на Варненския апелативен съд от 29.І.2009г. по ч.гр.д. № 17/2009г.
Ответниците по частната жалба “Л” Е. гр. Ген. Тошево и С. “Е” А. София не са заявили становище пред настоящата инстанция.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното определение ВАп. С е оставил в сила определението на Д. окръжен съд от 29. Х.2008г. по гр.д. № 718/2007г., с което производството по предявените от Р. Г. и П. Т. като едноличен търговец срещу “Л” Е. и С. “Е” А. искове за присъждане на 20000лв., представляващи стойността на извършени от ищцата подобрения в недвижим имот, възложен на “Л” Е. при извършена по изп.д. № 6/2003г. по описа на Г. Т. РС публична продан и за установяване нищожността на публичната продан поради нарушаване на съдопроизводствените правила по чл.373, чл.374, чл.376, чл.384 и чл.386 от ГПК /отм./. Въззивният съд е приел, че исковете са недопустими. С първият се цели промяна на оценката на имота, предмет на принудителното изпълнение, не по установения ред. А съгласно чл.384 ал.3 от ГПК /отм./ ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на проданта може да бъде оспорена по исков ред само при нарушаване на чл.379 от ГПК /отм./ и при невнасяне на цената. В случая възлагането се оспорва поради нарушение на други процесуални правила, което е недопустимо.
В изложението на касаторите по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основания за допускане на касационно обжалване се сочат въпросите, които според касаторите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно: 1.могат ли процесуалните бездействия на съдебния изпълнител да бъдат обжалвани, 2.може ли срещу трети неучастващи в изпълнителното производство лица да бъдат извършвани изпълнителни действия, за които те не са информирани своевременно, 3.явяват ли се нарушения на закона продажба на имот без скица и без оценка и без на практика индивидуализация на същия и водят ли подобни действия до правни последици, които да бъдат защитени от закона, 4.приравнява ли се на липса на правен интерес мълчаливият отказ на съдебния изпълнител да съставя своевременно и да уведомява страните за изпълнителното производство чрез съответните постановления, подлежащи на обжалване, 5.как може собственикът на имота да защити правата си при липса на постановление за възлагане и същевременно при издадено постановление за въвод, 6.пороците на възлагането санират ли се от въвода, 7.неизвършеното, нищожно или опорочено обявление за публична продан води ли до действителност на продажбата, 8.може ли купувачът да получи владението, без възлагането да е влязло в сила и да е вписано, 9.може ли да се извърши въвод във владение, без да е индивидуализиран имота със скица, 10.може ли да се прехвърли собствеността върху недвижим имот в изпълнителното производство в отклонение на специалните изисквания на закона, 11.материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес включват ли принадлежност на имущественото право – обект на изпълнението – към имуществото на длъжника, съответно процесуалноправните изисквания изискват ли точно изпълнение на процесуалните задължения и правомощия на изпълнителния орган. Сочи се и наличие на противоречие с практиката на ВКС и на противоречива практика на съдилищата, включително и по посоченото изпълнително дело, обективирано с уведомление № 0006/03 от 11.VІІІ.2005г. на съдебния изпълнител,, определение от 04.І.2005г. по ч.гр.д. № 947/2004г. на ДОС, определение от 08.VІІІ.2005г. по ч.гр.д. № 543/2005г. на ДОС, определение от 08.VІІІ.2005г. по ч.гр.д. № 570/2005г. на ДОС, постановление от 03.VІІІ.2005г. по преписка № 295/2005г. на Районна прокуратура Г. Тошево, в определението на ВКС, приложено към изпълнителното дело, с което е прието, че жалбата срещу съдебния изпълнител е недопустима, тъй като той не е издал и не е уведомил страните в изпълнителното производство постановление за възлагане на процесния имот.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
По сега действащия ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът трябва да е съществен, като решаването му по различен начин трябва да води до различен изход по спора по делото.
В разглеждания случай по релевираните от касаторите въпроси въззивният съд не се е произнесъл, а и те по силата на чл.384 ал.3 от ГПК /отм./ е можело да бъдат предмет на съдебна преценка и на инстанционна проверка по жалби на касаторите срещу действията /неизвършени дължими такива обуславят незаконосъобразност на последващи действия/ на съдебния изпълнител в производството по изп.д. № 6/2003г., в което и двамата са били страни – длъжници /относно Р. Г. това е така по аргумент от разпоредбата на чл.326 ал.3 от ГПК /отм./ с оглед на обстоятелството, че изпълнението е насочено срещу собствения й имот, върху който тя е учредила ипотека в полза на взискателя като обезпечение на паричното задължение на Т. към последния/. Следва да се отбележи още, че част от въпросите /по т.8, т.9 и т.10/ нямат и отношение към валидността на публичната продан, поради което не са от значение за изхода на делото. А на въпроса “как може собственикът на имота да защити правата си при липса на постановление за възлагане и същевременно при издадено постановление за въвод” съдът не е оправомощен да даде отговор с оглед разпоредбата на чл.213 от ЗСВ.
При тези обстоятелства не е налице в случая основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване – съществен за изхода на делото въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, което обуславя невъзможността за преценка дали този въпрос отговаря на някой от допълнителните критерии за селекция на касационните жалби по чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК. Ето защо касационно обжалване на атакувания съдебен акт не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд, ГО, № 36 от 29.І.2009г. по ч.гр.д. № 17/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: